Ейми Трий
Крехка сила (4)

Втора глава

— Браво, Сезам — каза Джоуди. — Това е чудесно.

Беше събота сутрин и привлекателната треньорка по езда Джоуди Лък учеше Сезам да прави скокове, яхнала коня.

— Да. Чудесно, Сез! — извика Ник и прегледа поредицата от снимки, които бе направил с фотоапарата си.

Той бе останал да наблюдава урока на Сезам, вместо, както обикновено, да отиде на работа. Сезам яздеше любимото си пони Сребърен и бе направила успешно три скока един след друг. Тя обиколи веднъж училището в лек галоп и постепенно спря Сребърен.

— Ти си най-хубавото пони на този свят! — каза тя и го погали по гърба.

— А ти имаш таланта на добър ездач — каза Джоуди и се усмихна. — Днес бе направо чудесна!

Сезам се усмихна. Тя се радваше, че бе яздила добре, докато баща й я наблюдаваше. Когато урокът свърши, заведе Сребърен обратно в обора, а Джоуди и Ник вървяха след нея и си говореха.

— Мисля, че Сезам е готова да се включи в състезанията с понита — каза Джоуди. — Тя и Сребърен са невероятно добри заедно.

— Благодарение на обучението им при тебе — каза Ник, който търсеше възможност да направи комплимент на Джоуди.

Двамата се бяха срещали за кратко вече два пъти и Ник с нетърпение очакваше да види младата жена отново. Откакто майката на Сезам бе починала, Ник се бе отдал на отглеждането и възпитанието на Сезам, както и на работата си като фоторепортер. Не бе намерил време (или може би не бе искал да намери време) да помисли за друга жена. До този момент. Джоуди беше различна и той искаше да й направи добро впечатление.

Докато се разхождаха из двора, Ник продължи да се взира в Джоуди. Харесваше му начина, по който цветът на блузата й съвпадаше с цвета на меките й сини очи. Всъщност Ник така се беше загледал в Джоуди, че не видя една градинска количка, която преграждаше пътя му…

— Ооооп! — възкликна той и падна в количката. Тя се наклони и той се озова с главата надолу в калната слама, която се изсипа от количката.

— Ник! — извика Джоуди.

Неочакваната тупурдия изплаши Сребърен. Сезам го усмири и го успокои. Когато се огледа, за да разбере какво бе станало, тя видя баща си да лежи с разтворени ръце в сламата.

— Ах! Не мога да повярвам! — каза тя на себе си. — Татко, толкова е смущаващо!

Въпреки всичко Сезам не можа да не съжали баща си. Тя предполагаше колко глупаво се чувства той пред всички присъстващи — особено пред Джоуди! Отгоре на всичко едно момиче, което се казваше Оливия Пайк, бе застанало там и се подсмиваше. Сезам познаваше Оливия от училище. Тя държеше своето пони на сиви петна в същия двор и не спираше да се хвали, че си има собствено животно. Сезам мислеше, че Оливия е глезла и те определено не бяха приятелки! За нейно учудване, Сезам забеляза, че отстрани на градинската количка бе изписано името на Оливия.

— О! — каза Оливия, която се наслаждаваше на притеснението на Сезам. — Виж какво направи баща ти!

Сезам я изгледа, но се съсредоточи върху това, да успокои Сребърен. Джоуди погледна Оливия студено и насочи вниманието си към Ник.

— Добре ли си? — попита тя Ник и му подаде ръка. — Нека ти помогна.

— Добре съм — отговори Ник, докато се надигаше. В този момент му се искаше земята да се отвори и да го погълне.

— Ела да пием по чаша кафе — каза Джоуди и тактично махна една сламка от яката на ризата му. После погледна към Сезам и се усмихна: — Свали седлото от Сребърен и го разреши добре. После ела при нас.

— Благодаря — каза Сезам и поведе Сребърен към обора.

Оливия изглеждаше много ядосана, но Джоуди само каза:

— Почисти тази неразбория, моля те, Оливия. И друг път не оставяй количката си там, където хората могат да паднат в нея!