Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Life Expectancy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 35гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova(2007)

Издание:

ИК „Плеяда“, 2006

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация

65

Казвам се Лори Ток.

Не съм богиня, за каквато ме представя Джими. Първо, защото имам остър нос. И второ, зъбите ми са толкова равни и симетрични, че изглеждат изкуствени.

И независимо от старанието на хирурга, след като веднъж вече си прострелян в корема — е поне в случай че носиш бикини — привличаш погледите, но не, защото изглеждаш като Мис Америка.

Джими ви е накарал да повярвате, че съм упорита като една от онези кръвопиещи буболечки от филмите за пришълеца. Това е преувеличено, макар че ще сгрешите, ако ме ядосате.

Никой не е правил предсказания за бъдещето ми в нощта на моето раждане и благодаря на Господ за това. Баща ми преследвал торнадо в Канзас, а майка ми тъкмо била решила, че змиите ще са по-добра компания от него.

Трябва аз да се заема с този разказ по причини, които ще станат ясни и за които може вече да се досещате. Ако ми позволите да ви хвана за ръка, метафорично казано, ще минем през това заедно. И така…

Преди полумрак, под пламнало небе, заведохме децата при родителите на Джими. Когато влязохме, Руди и Мади бяха в хола.

Веднага след нас шестима от най-близките ни съседи дойдоха на гости уж, за да играят на карти, макар че всички носеха бейзболни бухалки.

— Ставаме агресивни, като играем — каза Мади.

Аз и Джими прегърнахме децата, целунахме ги за довиждане, целунахме ги още един път, но гледахме да не прекаляваме, за да не ги притесним.

После се върнахме в къщи, за да се облечем подходящо за „най-сърдечна среща“. В подготовка за петия от петте дни гардеробът ни се беше увеличил. Имахме раменни кобури, пистолети, два малки спрея за всеки от нас.

Джими се опита да ме накара да остана с децата, а той да се срещне сам с въздушния акробат, но аз му изложих убедителен аргумент да го придружа:

— Нали си спомняш какво стана с тестисите на Пунчелино? Ако искаш да не идвам с теб, ще установиш, че Пунч се е отървал леко.

Безгласно се съгласихме, че да се обадим на Хю Фостър и да извикаме ченгетата е тъпа идея.

Най-малкото, засега Вивасементе не ни беше направил нищо. Трудно щяхме да убедим съдебните заседатели, че подарък от петдесет хиляди долара в брой представлява заплаха.

Освен това се притеснявахме, че каквото и да е намислил Вивасементе, нямаше да го признае пред ченгетата и по-късно щеше да се върне да го направи по-дискретно. Макар и стреснати от постъпката му, по-добре щеше да е да не привличаме внимание. Най-добре всичко да си остане под небето и между нас.

Времето беше изненадващо меко за априлска вечер във високия Колорадо. Това не е много точно казано, защото понякога през април, ако не е смразяващо, се смята за меко. За Джими фактите са като съставките на рецептите, така че преди да пише за температурата, щеше да е проучил в „Сноу Каунти Газет“. Ако питате мен, беше около петдесет градуса.

Стигнахме до „Халоуей Фарм“ и решихме, че Вивасементе иска да се срещнем в огромната червено-бяла циркова шатра.

На тази равна поляна, в съседство с магистралата, циркът се беше разположил през август 1974 година, когато се е родил Джими. От тогава не бяха идвали, може би защото са сметнали, че продажбата на билети ще е повлияна негативно от факта, че при предишното им посещение един от клоуните им е убил някои много обичани местни хора.

Нито аз, нито Джими бяхме чули за идването им в града този април. Със сигурност и децата не бяха чули, защото щяха да включили на станция: „Хайде да купиш билети, хайде, хайде!“ Анди щеше да е започнал да сънува клоуна от гардероба отново. И аз може би.

Като се поогледахме, установихме, че не целият цирк е тук. За да разберем дали наистина е така, преброихме камионите, къщите на колела, огромните преносими генератори и другите превозни средства. Подредени покрай пътя до далечната ферма бяха само четири питърбилта, един автобус и лимузината, която докара момчето с петдесетте хиляди долара.

Огромни червени букви отстрани на всеки сребрист камион тържествено съобщаваха: „ВИВАСЕМЕНТЕ!“ С по-малки, но все пак ясни букви пишеше: „ГОЛЯМА АРЕНА! ГОЛЯМО ШОУ! ГОЛЯМ СМЯХ!“

— Голяма работа — подхвърлих аз.

— Голям проблем — намръщи се Джими.