Дийн Кунц
Пророчество (46)

46

Портър Карсън каза, че не е дошъл да предупреди Лори, че Конрад Бизо е на прага.

Беше искрен за две неща. Първо, нямаше намерение да я предупреждава. Второ, Бизо вече беше прекрачил прага на къщата и се намираше в кухнята.

Беше сигурен, че Бизо няма да бъде тук утре, защото беше тук днес.

Конрад Бизо имаше светлокафяви очи. Очите на Портър Карсън бяха сини. Цветните лещи бяха измислени отдавна.

Бизо беше почти на шейсет. Карсън изглеждаше на четирийсет и пет. Сега можех да забележа прилики в тялото, но иначе бяха като двама различни мъже.

Някои от най-добрите пластични хирурзи имаха кабинети в Рио, за да обслужват богатите от целия свят, пътуващи с реактивни самолети. Ако си богат и ако си склонен да приемеш медицинските рисковете, можеш да бъдеш променен, подмладен, направен наново.

Ако си параноик и си завладян от жажда за мъст, ако смяташ, че всички са се наговорили да не признават гениалността ти, може би си достатъчно мотивиран да понесеш болката и рисковете на множество операции. Лудостта може да бъде изразена и по друг начин освен чрез безразсъдна постъпка; някои параноици със склонност да убиват имат търпението да прекарат години в планиране на отмъщението си.

Слушайки свръхестествената имитация на гласа ми, си спомних, че беше иронизирал татко, като имитирал гласа му във фоайето за бащи преди двайсет и осем години.

В отговор на удивлението на баща ми Бизо заявил: „Казах ти, че съм талантлив, Руди Ток. В много повече отношения, отколкото можеш да си представиш.“

За баща ми тези думи били просто самохвалство на суетен и измъчен човек, носещ сърце на шоумен.

Близо три десетилетия по-късно аз осъзнах, че не е било самохвалство, а предупреждение: „Не ме подценявай!“

Стояхме тримата около кухненската маса и усмивката на Бизо беше злобна. Кафявите очи зад сините лещи горяха в порочна екзалтация.

Със собствения си глас, но не с мекия южняшки акцент на Портър Карсън, а с по-грубия тембър на мъжа, който ни притискаше с хамъра, Бизо изрече:

— Както казах, тук съм, за да поискам нещо от вас. Моята компенсация.

Вниманието ми и това на Лори се придвижи в къса вертикална линия: от сгърченото му от омраза лице към пистолета със заглушител и обратно.

— Къде е моето танто за танто? — настоя той.

За да спечелим време, направихме неумел опит да покажем, че не сме разбрали въпроса. Лори попита:

— Какво танто за танто?

— Отплатата ми, липсващата част — отвърна Бизо нетърпеливо, — моето нещо в замяна на друго нещо, вашия Анди за моя Пунчелино.

— Не — каза Лори без никаква злоба или видим страх, а просто като последно изявление с безвъзвратна решителност.

— Ще се отнасям добре с него — обеща Бизо. — По-добре, отколкото вие се отнесохте с моя син.

Ярост и страх заседнаха на гърлото ми, но Лори отново твърдо изрече:

— Не.

— Отнеха ми славата, отредена за мен. Всичко, за което мечтаех, беше безсмъртие, но сега смятам да се сдобия с малко слава от втора ръка. Ако науча момчето на това, което мога, то ще бъде най-великата циркова звезда.

Той няма талант за това — увери го Лори. — Той е потомък на сладкари и преследвачи на урагани.

— Кръвта няма значение — каза Бизо. — Важен е само моят талант. Преподаването е една от дарбите ми.

— Махай се! — Лори шепнеше, сякаш изричаше магически думи като заклинание, в случая може би обричащо ш разум. — Направи си твое дете.

Той продължаваше:

— Дори и момче с минимум дадености за клоунство може да бъде моделирано до съвършенство, ако има мен за негов водач, господар и гуру.

— Направи си твое дете — повтори тя. — Дори и плазмодий като теб може да накара някоя ненормалница да разтвори краката. Хладно презрение се прокрадна в гласа и и не можех да разбера защо иска да го ядоса още повече. Тя продължи: — За достатъчно пари някоя надрусана курва, някоя отчаяна уличница, ще потисне гаденето си и ще ти пусне. Невероятно, но вместо да го разяри повече, презрението и го разстрои. Докато говореше, той се сепна няколко пъти и нервно облиза устните си.

— Подходящата психясала старица — продължи тя — ще те дари с друго малко капризче, толкова побъркано, колкото и първото.

Може би, защото нямаше куража да погледне Лори в очите или защото в гневното ми мълчание усети по-голяма заплаха, Бизо насочи вниманието си към мен.

Трепереше, а пистолетът в дясната му ръка после погледа му и дулото му ми разкри черната дупка на вечността.

В момента, в който Конрад Бизо отмести поглед от нея, жена ми пъхна ръка в джоба на веселата си коледна престилка и извади малко спрейче. Бизо усети, че е сгрешил, и се извърна от мен.

Когато се завъртя към Лори, тя го уцели. Ръждиво червено петно се разпльока върху лицето му.

Заслепен, Бизо натисна спусъка — едно отчетливо, приглушено „туп“ — счупи прозореца на вътрешната врата и разпръсна чинии.

Грабнах един стол и го хвърлих към него. Той стреля пак. Последва и трети изстрел, а аз го избутах назад през кухнята като дресьор на диви животни, заплашват разярен лъв.

Четвъртият изстрел проби стола между нас. Трески от бор и меки снопчета баласт ме пернаха по лицето, но куршумът не ме достигна. Той се отдръпна назад към мивката и аз разбих краката на стола в него. Извика от болка и петият изстрел проби паркета.

Притиснат в ъгъла, плъхът беше открил тигъра в себе си. Изтръгна стола от мен, стреля за шести път и разби прозорчето на фурната. Хвърли стола. Аз му се изплъзнах.

Задъхан, хриптящ от парите на спрея, облян в сълзи, с кръвясали очи, размахвайки оръжието, той се заклатушка през кухнята, почти се самонокаутира в хладилника и с трясък влезе в гостната.

Лори беше застинала в ужасяващо мълчание. Простреляна. И, о, Господи, кръвта!