Дийн Кунц
Пророчество (43)

43

Стане ли въпрос за Коледа, се вдетинявам и съм ценен за всеки доставчик на гирлянди и украси.

От Деня на благодарността до началото на януари на покрива ни до комина стои голям светещ Дядо Коледа, с голяма торба, пълна с подаръци, и маха на минувачите.

Покривът, корнизите, прозорците, подпорите на верандата — всичко в къщата ни е украсено с толкова много ленти от пъстроцветни светлинки, че със сигурност ни виждаха и космонавтите в орбита. Пред къщата, от едната страна на пътеката, е разположена сложна сцена на рождеството, със святото семейство, мъдреци, ангели и камили. Имаше още и вол, магаре, две крави, едно куче, пет гълъба и девет мишки.

От другата страна на пътечката бяха феите, елените, снежните човеци и коледарите. Всички бяха механични, движещи се, свирещи тиха симфония от тиктакане на часовници и бръмчене на трансформатори.

На входната ни врата е закачен венец, който може би е по-тежък и от самата врата. Иглолистни клонки в комплект с чимшир, украсени с борови шишарки, орехи, сребърни звънчета, златни мъниста, дрънкулки, лентички и лъскави дреболии.

През тези шест седмици не можех да понеса неукрасена повърхност или безцветно ъгълче в къщата. От всяка каса на врата и от всяка лампа висеше имел.

Въпреки че Бъдни вечер, двайсет и трети декември, се очакваше да бъде ужасът на цялата година, украсите бяха разопаковани, лъснати, закачени, завързани и задействани.

Животът е прекалено кратък и Коледа е само веднъж в годината. Нямаше да позволим Бизо да помрачи празника ни.

Вечерта на двайсет и втори декември мама, татко и баба трябваше да дойдат вкъщи в девет часа за вечеря. Щяха да пренощуват при нас и да ни помогнат да останем будни след полунощ, когато часовникът щеше да ни заведе в третия ден от списъка на дядо Джоузеф.

В седем часа масата беше заредена с коледен порцеланов сервиз, изумрудени, кристални чаши, блестящи сребърни прибори и свещи в стъклени снежни човеци. В средата имаше малка коледна звезда, забучена в букет от бели хризантеми. В 7:20 телефонът звънна. Вдигнах го от кухнята, където с Лори приготвяхме вечерята.

— Джими — каза Хю Фостър, — имаме добри новини за Конрад Бизо, които ще искаш да чуеш.

— Това не е много в духа на коледните празници — отвърнах аз, — но се надявам, че сте намерили ненормалника мъртъв.

— Новините не са чак толкова радостни, но почти. Тук съм с един агент на ФБР, Портър Карсън, от отдела им в Денвър. Иска да говори с теб и Лори възможно най-скоро и съм сигурен, че ще искаш да го чуеш.

— Доведи го веднага — казах аз.

— Не мога да го доведа, но ще го пратя — отвърна Хю. — Тази вечер е коледното парти на отдела. Яйчният коктейл е безалкохолен, но аз като началник, имам правото да му прибавям алкохол, а след това раздавам бонусите за годината. Обясних на Портър къде се намирате, макар че спокойно би ви намерил по светлината на коледната ви украса. Затворих телефона, а Лори свъси вежди:

— Бизо?

Казах и какво ми съобщи Хю.

— По-добре да качим децата горе — предложи тя. — Не искам да слушат това.

Трите ни ангелчета бяха на пода в хола заедно с пастели и двуметров коледен плакат с екстравагантно украсен надпис — „ОБИЧАМЕ ТЕ, ДЯДО КОЛЕДА“ — който Лори беше направила на компютъра си. Задачата им беше да го оцветят с внимание и любов, така че на Бъдни вечер добрият Дядо Коледа да бъде предразположен да им остави камион с подаръци.

Бяхме адски изобретателни в измислянето на задачи, които да ангажират три прекалено активни дребосъци.

На Коледа Ани беше почти на пет, Люси беше на четири без три месеца, а Анди — на две и половина. С гордост мога да кажа, че често играеха заедно и по десетобалната система на хаоса не надминаваха четворката.

Тази вечер бяха още по-спокойни. Ани и Люси се състезаваха в оцветяването и бяха силно вглъбени, прехапали езичета между зъбките. Анди беше изгубил интерес към плаката и оцветяваше ноктите на краката си с пастелите.

— Момичета, хайде да преместим това творчество във вашата стая — казах аз, помагайки им да съберат материалите си. — Трябва да подредя хола. Дядо, баба и прабаба ще дойдат след малко. Всъщност трябва и да се преоблечете, за да сте красиви, когато пристигнат.

— Момчетата не могат да са красиви — търпеливо ме информира Ани. — Момчетата са хубави.

— Аз съм красив — противопостави се Анди и ни показа разноцветните си пръстчета.

— И татко е красив — каза Люси.

— Благодаря ти, Люси Джийн. Разбиранията ти за красотата са много важни за мен и съм сигурен, че един ден ще бъдеш Мис Колорадо.

— Ще съм повече от това — съобщи Ани, докато се качвахме по стълбите. — Когато порасна, ще стана ега си артиста.

Наистина ме изненадват. Постоянно. Стреснат от това изявление, я попитах:

— Ани, къде си чула това?

— Вчера пощальонът каза на прабаба, че изглежда секси, а тя му каза: „Ти си ега си артиста, Джордж.“ Той се засмя и прабаба го ощипа по бузата.

В такива случаи не се казва, че изразът е забранен. Ако направех тази грешка, и тримата щяха да използват „ега си артиста“ във всяко свое трето изречение, което щеше да направи Коледата незабравима, но не по очаквания начин. Оставих я без коментар, с надеждата, че ще я забравят, и ги настаних с пастелите им в момичешката стая.

Не се притеснявах да ги оставя на горния етаж, докато с Лори сме долу, първо, защото цялата къща беше добре заключена, и второ, защото алармата беше на мониторинг. Ако някоя врата или прозорец се отвореше, алармата няма да се развъни, а електронен глас ще съобщи през тонколоните, който са из цялата къща, точното място на пробива. Слязох във фоайето и се загледах през един от високите, тесни френски прозорци до входната врата.

Полицейският участък беше на по-малко от десет минути от нас. Исках да отворя вратата, преди Портър Карсън да звънне и децата да разберат, че имаме гост.

След около две минути един „Меркюри Маунтиниър“ се качи на бордюра в края на нашата пътечка.

Мъжът, който слезе от него, носеше тъмен костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка и разкопчано палто. Висок и издокаран, вървеше уверено.

Когато стигна до стълбите, светлините на прага разкриха, че е на около четирийсет години, привлекателен, с тъмна коса, сресана назад. Когато ме забеляза, ми даде знак с показалец, означаващ: „Само момент!“ и извади от палтото си сгънат портфейл с документи. Задържа ФБР идентификациите си до стъклото, така че да мога да ги прочета и да сравня лицето му със снимката, преди да отворя.

Очевидно Хю Фостър го беше предупредил, че сме предпазливи, а и ако агентът познава историята на Бизо, то той знае, че в случая параноята е нещо разумно.