Дийн Кунц
Пророчество (30)

30

За щастие не продължихме достатъчно дълго, за да наберем скорост отново. Лявата странична броня се удари в дърво. Отскочихме настрани и се ударихме в друго дърво и после задницата на експлоръра се заклещи между двете дървета. Не можехме да мръднем.

— Голям майсторлък — каза Лори сухо.

— Добре ли си?

— Бременна съм.

— Контракции?

— Поносими.

— Все още са нарядко.

Тя кимна.

— Благодаря ти, Господи!

Изключих фаровете. Оставихме добри следи, но не виждах защо да помагаме допълнително на нашия загадъчен нападател.

Тук, под навеса на вечнозелените дървета, мракът беше още по-дълбок. Въпреки че бяхме изминали надолу около четиристотин метра, сякаш бяхме на хиляди километри от магистралата и даже по-далеч от надеждата, че