Алекс Кош
Огненият орден (30)

Епилог

Двамата Майстори седяха в малко ресторантче в покрайнините на столицата. Заведението с не много приятното, но затова пък красноречиво име „Антимагия“ се намираше в сърцето на квартала на протестантите. Както се личеше и от името, в „Антимагия“ не използваха услугите на Занаята или каквито и да са техномагически устройства.

— Ей, и съдовете ли мият на ръка? — попита Ромиус, подозрително разглеждайки чинията със супа. — Нещо им нямам много вяра.

— Успокой се. От години се храня тук и стомахът ми си е наред.

— Какво общо има стомахът? — намръщи се Майсторът. — Просто е неприятно.

— Е, тогава просто стой и ме гледай как ям — изсумтя Кейтен и започна апетитно да гълта супата си. — Между другото, тук готвят направо божествено.

Ромиус сви рамене и в крайна сметка опита местното ястие:

— Това наистина е вкусно!

— Нали за това ти говоря.

След като приключиха със супата си, Кейтен остави лъжицата и внимателно погледна събеседника си.

— Да поговорим вече сериозно?

— За това сме тук — кимна Ромиус. — Откъде да започнем?

— Ти каза, че „Децата на дракона“ са фиктивно тайно общество. Тоест за вас то никога не е било тайно?

— Разбира се — усмихна се в брадата си Ромиус. — Кей, нима наистина смяташ, че зад стените на Академията може, без знанието на шефа на сигурността, ей така да възникне тайно общество?

— Не, но…

Ромиус с жест заповяда на Кейтен да замълчи:

— Ревел лично ръководеше създаването на „Децата на дракона“, приятелю.

— А ти?

— Аз се включих към работата му съвсем наскоро. Не защото одобрявах подобни методи, но всички действия на шефа на службата за сигурност наистина са за доброто на Академията.

— А защо изобщо е създал тези „Деца на дракона“? — окончателно се обърка Кейтен.

— По ред причини. Преди всичко, трябваха му хора за изследване на забранената магия, без да минава през Общото събрание. Тайното общество беше чудесен начин за пренасочване на негативната енергия на недоволни от политиката на Академията в мирно и полезно русло. В допълнение, благодарение на „Децата на дракона“ Ревел получи нелош капан за предатели.

— А защо забранената магия да не се изучава свободно?

— Мислиш ли, че Общото събрание ще позволи подобно кощунство? Все пак болшинството Върховни майстори са старци от старата школа, побъркани на тема традиции. Също така не забравяй, че забранената магия наистина влияе пагубно на съзнанието.

Кейтен беше принуден да признае, че в думите на наставника имаше логика и дори определено изящество.

— А така е решил проблема много елегантно — предателите и недоволните, които искат да си поиграят на тайни общества, доброволно се пренасят в жертва на олтара на науката. И сигурно наистина „Децата на дракона“ са вършили мръсната работа, с която Академията не може да се занимава официално.

— Запомни за в бъдеще — потупа го по рамото Ромиус — тайните общества могат да ги създават фанатици, в тях могат да членуват странни образи, но на върха винаги стои хладен и пресметлив ум.

— Защо тогава е решил да унищожи тайното общество, нали от него има само ползи?

— Първо, „Децата на дракона“ вече изпълниха своята роля — доведоха до определено ниво на развитие на забранената магия и създадоха невлияещо се от обикновената магия същество, наречено Черната смърт. И второ, с увеличаване броя на участниците става все по-трудно да се контролират. Ето защо Ревел взе решение да унищожи тайното общество, оставяйки само съществуващата лаборатория.

— Но кой тогава нападна Зак и защо?

— Подозирам, че атаката е инициирана от Ревел — скръцна със зъби Ромиус. — Използвал е един от фанатично верните на „Децата на дракона“ ученици, за да провери възможностите на племенника ми. И Зак се доказа, между впрочем. Момчетата са прекрасни — дори и с Черната смърт се справиха, а дори аз не съм сигурен, че ще успея да се справя с нея.

— Да, ако се съди по описанието на Зак, съществото в Крайдол е било просто ужасно. Много подходящо име сте избрали. Само не разбирам защо изобщо сте ги създали?

— За оръжие.

— Но ти сам каза, че те са неконтролируеми.

— Да, това е недостатък. Но дори и така Черната смърт може да принесе полза на Империята. В Шатерския халифат бяха изпратени цяла партида от тези същества, така че да създадат паника.

— За какво? — изненада се Кейтен. — Това ще нагнети и без това напрегнатата ситуация. Ние и без това сме на ръба на войната.

Ромиус бащински го потупа по рамото:

— Знаеш ли, до неотдавна и аз бях също така наивен като теб. Не разбирах нищо от политика, а и не исках да разбирам. Но животът ме принуди… м-да… За какво говорех? А, да. Ревел и неговите съратници, сред които е и добре познатият ти съветник Митис, много искат да проведат серия от реформи в Империята. И най-лесният начин да го направят е под прикритието на войната.

— Съветник Митис също ли е замесен в това?!

— Помисли. Той най-много от всички се нуждае от тази война, защото може да я използва като претекст да отложи коронацията на новия Император. Мисля, че съветникът има много ясен план за това как да не изпусне от ръце дадената му власт. И някакво споразумение с Ревел, не случайно са в толкова тясно сътрудничество. Между другото, неотдавнашното нападение на шатерци над Академията също беше част от техния план.

— Наистина ли?! — изненадано го прекъсна Кейтен. — Майстор Ревел сам е организирал това нападение?

— Е, не точно организирал. Просто го направи възможно, като захрани шпионите им с нужната информация. Нали не си мислиш, че шефът на службата за сигурност ще е толкова глупав, че да пропусне такава масирана атака?

— По мое мнение, той е умен и пресметлив кучи син — изсумтя Кейтен. — Винаги съм подозирал, че играе собствена игра. И ти вече за втори път го потвърждаваш.

— Всеки играе собствена игра — ухили се в отговор Ромиус. — Аз подкрепях Ревел, за да защитя племенника си и теб. От своя страна, Ревел подкрепяше съветник Митис, за да засили влиянието на Академията и своето собствено.

— Нима съветник Митис е съгласен със засилване влиянието на Академията?

— Не, разбира се. Но няма избор — за момента не може да направи нищо без помощта на Ревел. И, разбира се, съветникът също играе своя игра и се надява в бъдеще да намери цаката и на Майсторите. Именно поради тази причина, както предполагаме ние с Ревел, той започна да снабдява нисшите вампири с артефакти от неизвестна модификация.

— Колко е сложно всичко — въздъхна Кейтен. — И защо изобщо го прави?

— Това е тест.

— За вампирите?

— За артефактите. Съветник Митис просто подготвя почвата за противопоставяне на Майсторите. Търси ефективно оръжие, способно успешно да се противопостави на Занаята. Мисля, че в основата на изследванията му стои точно същата забранена магия. Докато нашите „Деца на дракона“ работеха над Черната смърт, хората на съветник Митис са тръгнали по друг път, започвайки с изследване енергетиката на нисшите вампири.

Кейтен се замисли за известно време.

— Но нали той така и не постигна положителни резултати. Нашите Патрули от ученици с лекота се справиха с всички групи на „свободните“. По ред добре известни ти причини артефактите не могат да представляват сериозна заплаха за Майсторите.

— Да — съгласи се Ромиус. — Но кой би предсказал какво в крайна сметка може да се получи от тези изследвания? Какво оръжие? Да не мислиш, че Ревел е знаел, че изследванията на забранената магия ще доведат до създаването на Черната смърт? Забранената магия е много непредсказуема.

— Толкова лесно направи анализ на цялата ситуация. И то въпреки факта, че винаги си бил чужд на политиката. Но нима Майстор Ревел не знае за плановете на съветника и обратно? Защо никой от тях не предприема нищо?

— Всеки всичко знае, или поне се досеща — усмихна се Ромиус. — И никой не бърза да се възползва от знанията си, само сключва крехки съюзи и избира най-подходящото време за един-единствен точен удар в гърба. Това е политиката, Кейтен.

— Добре. И какви са ни бъдещите политически планове?

— Мисля, че ще тръгнем на война…