Алекс Кош
Огненият орден (21)

Действие 0

Високият белокос мъж, облечен в златни одежди на Висок дом, излезе от телепорта и спокойно се огледа. Кабинетът на Майстора значително отстъпваше на апартамента и на най-западналия аристократ, но си имаше и своето очарование — многобройните шкафове с книги и оскъдното обзавеждане позволяваха изцяло да се концентрираш върху работата си. Зад здравата дървена маса седеше плешив мъж в сива роба на Върховен Майстор. При появата на госта той бутна настрана папката с документи и се облегна в креслото си:

— Добър ден, уважаеми първи съветник.

Аристократът се намръщи:

— Хайде без сарказъм. Само за това ли ме покани, да издевателстваш над мен?

— Понякога е полезно просто за разнообразие да се срещнеш с реалността, Ардок — ухили се Майстор Ревел. — А и ми се искаше лично да ти съобщя добрите новини.

— А има ли добри новини?

— Определено.

Аристократът седна в креслото срещу Майстора и оправи дългата си коса:

— Разказвай.

— Е, подготвихме почвата за начало на войната — нападението над Академията раздвижи Общото събрание, а безредиците в Пограничните райони и смъртта на Императора създадоха подходящото настроение в населението. — Майсторът замълча за известно време, а след това внимателно произнесе: — Между другото чух, че Императорът е умрял в съня си?

— Да, както каза и дворцовия лекар, изобщо не е страдал, ако питаш за това.

— Не позна, не питам за това — усмихна се Майстор Ревел. — Просто много странна смърт, не мислиш ли? Не умря ли твърде навреме?

Събеседникът му се намръщи:

— Да не би да намекваш нещо?

— Не, какво говориш — размаха ръце плешивият Майстор. — Просто си мисля на глас… Е, вече почти всичко е готово, остава да се направят последните приготовления.

Съветник Митис разбиращо кимна:

— Шатер?

— Да, изпратих в Шатерския халифат Канмиир да закара една Черна смърт.

— Това дали е добра идея? Все пак вампир в Шатерския халифат ще се забелязва като дракон в полето.

— Канмиир ще се справи — уверено отговори Майстор Ревел. — Той е може би най-добрият шпионин в света. Огромният му житейски опит, умножен със способностите на Висш вампир — това е наистина взривоопасна комбинация.

Ардок Митис сви рамене:

— Твоя работа, но според мен в Крайдол той не се справи много добре.

— Крайдол по принцип си е проблемно градче. Вече ти казах последните новини за активността на нисшите вампири. Някой ги снабдява с артефакти с неизвестен принцип на действие. Засега поне неизвестен…

— Това става по цялата територия на Пограничните райони — отбеляза аристократът. — Вчера получих информация от островите в Шарено море — пиратите започнали да използват нови заклинания, които значително усложняват живота на нашите корабни Майстори.

Майстор Ревел прокара ръка над масата, извиквайки триизмерна карта на Империята на Елирите.

— Вече заловихме групите нисши вампири в Крайдол, Лайминг, няколко села и дори в столицата. Всички притежаваха незаконни артефакти, и във всяка група само един вампир знаеше откъде идват.

— Разпитахте ли ги?

— Разбира се. Но за съжаление, паметта им беше блокирана с много силен психоблок. Нашите специалисти така и не успяха да извлекат необходимата информация. Всички разпитвани умряха.

Аристократът се наведе напред с интерес:

— Кой би могъл да постави такива психични блокове? Доколкото ми е известно, само специалистите от Шатер са толкова сведущи в тази материя.

— От една страна, логично — съгласи се Майстор Ревел. — Но е прекалено явно… може би някой иска да мислим така.

— Каква е разликата? — продължи аристократът. — Главното е, че нисшите вампири добавят масло в запаления от нас огън, а това не е толкова лошо.

Майсторът внимателно го погледна:

— А възможно ли е по някакъв начин да сте взели участие в това?

— Шегуваш ли се? — усмихна се с крайчеца на устните си съветник Митис. — Защо ми е да го правя? Вече постигнахме всичко, което искахме. Между другото, утре ще вкарам в Съвета предложение за въвеждане на военно положение в Империята, и тогава ще можем да реализираме всички наши планове… Така, а какво става с Фонтана на съдбата?

— След седмица ще бъде изцяло на ваше разположение — отговори Майстор Ревел, преструвайки се, че не забелязва рязката смяна на темата. — Веднага щом освободим Прокълнатата къща от първокурсниците, нашите хора ще инсталират телепорт, настроен на вашия кабинет.

— Надявам се, че в къщата няма да има чужди очи и уши?

— Тя е собственост на Академията и ще бъде запечатана веднага след заминаването на учениците към форт Скол.

— Отлично. Нямам търпение да изследвам този артефакт.

* * *

Вампирът беше бесен от шатерската архитектура — най-често едноетажни постройки, продължаващи дълбоко под земята. Поради това предвижването из града ставаше доста по-трудно, да не говорим да се проникне в някоя сграда. Друго беше в Империята — скачаш по покривите колкото си искаш, влизаш в къщите през прозореца.

Канмиир беше се притиснал до стената и с тихи стъпки се придвижваше към центъра на града. По незнайна причина тайната квартира се намираше точно там. Движението беше затруднено и от факта, че градът беше осеян с кули, на всяка от които беше качен внимателно следящ за реда стражник. И под внимателно се разбираше денонощно бдение, а не безгрижно оглеждане на околността в паузите между сън и хранене. За съжаление, дори Висшите вампири не притежаваха способността да стават напълно невидими и затова Канмиир загуби почти три часа за разстояние, което местен жител би минал за десетина минути. Криейки се в сенките, ползвайки уменията си да променя формата си и да отблъсква чуждите погледи, той се промъкваше в дълбините на вражеския град. Макар и политическите отношения между Шатер и Империята все още да не бяха стигнали до състояние на обявена война, всеки нечовек, било той друид, трол или вампир, се явяваше за жителите на Шатер малко или много личен враг. Расовата ненавист, усилена от вековния религиозен култ, не оставяше никакво място за преговори.

Най-накрая стигна до търсената къща. Една от многото абсолютно еднакви постройки, различаваща се от събратята си само по табелката с името на улицата и номера на къщата.

Улица „Чистота и ред“, номер 4.

„Да, тук всички улици са такива — отвлечено си помисли вампирът. — Като излизани, сякаш в Шатер, както и в Лита, за почистване се използва магия“. Въпреки че това беше просто невъзможно — шатерци отричаха всякакво използване на магия в ежедневието. Единственото нещо, което, според тях, оправдаваше използването на „проклетите сили“, беше войната срещу неверниците. Магията активно се изучаваше и използваше за отбраната на страната, в това число и с превантивна цел, нали беше добре известно, че най-добрата защита е нападението.

След като почука по уговорения начин, вампирът буквално се плъзна в отворилата се врата. Вътре беше тъмно, но това изобщо не пречеше на Канмиир. Колкото и да е странно, присъстващите също много добре виждаха в тъмното. Не, не бяха вампири, просто в Шатер работеха най-добрите магьосници-шпиони, готови практически на всичко. В малкия склад се бяха събрали трима от най-законспирираните агенти на Империята в Шатерския халифат. Бяха облечени с нищо незабележими дрехи, с нахлузени до брадичката качулки. С оглед на факта, че следователите в Шатер владееха до съвършенство менталните техники, шпионите никога не показваха лицата си и използваха сложна система за шифроване и предаване на съобщенията. Може би за първи път, откакто работеха в Шатер, те се срещаха лице в лице. За това настоя Канмиир, тримата агенти все още се чувстваха не на място, нарушавайки установените правила.

— Всички пратки доставени ли са? — веднага премина към работата вампирът.

— Да, всички сандъци са на местата си — потвърди агент с дрезгав глас. — И все още не разбирам защо сме тук? Това е в разрез с правилата…

Вампирът го спря с жест:

— За това си има причини.

— Какви? — недоволно попита вторият агент.

— Вашата работа тук приключи — спокойно отвърна вампирът и преди маговете да имат време да реагират, той прекърши врата на най-близкия от тях.

Другите двама дори не успяха да се уплашат, когато Канмиир вече беше прерязал гърлата им с нокът. Колкото и добри Майстори да бяха, Висшият вампир с хилядолетен опит се справи без проблем с тях. Разбира се, това нямаше да е толкова лесно, ако агентите очакваха атаката, но Канмиир винаги предпочиташе да решава проблемите възможно най-ефективно, и със сигурност нямаше намерение да ги предизвиква един по един на двубои в съответствие с всички правила.

Бяха предупредили вампира, че някой от местните агенти отдавна работи за Шатер. И най-вероятно самият агент не подозираше за това — вградената втора самоличност можеше да се активира незабелязано и всеки ден да подава информация към Инквизицията. Именно това се беше случило с информацията за пратките. За щастие агентите не знаеха какво е съдържанието на огромните дървени сандъци и операцията си продължи по план, просто към нея се добави още една точка — да се отстрани двойния агент. А Канмиир нямаше нито време, нито желание да разследва кой точно е предателят. Много по-лесно беше да унищожи всички, които участваха в операцията по доставка на смъртоносния товар.

— Е, шпиони — доволно измърка вампирът, облизвайки кръвта по пръстите си. — Добре служихте на Империята. Браво. А и как ще се зарадва на телата ви Черната смърт…

Той замръзна, ослушвайки се за това, което ставаше извън пределите на сградата. Острият слух на вампира улови движение на много хора. Изглежда шпионинът все пак беше успял да предаде по някакъв начин информацията на Инквизицията, и те бяха започнали ответни действия. За нещастие на Инквизиторите, съдържанието на огромните сандъци беше известно само на Канмиир и тези, които ги бяха опаковали. Така че на всяко място, където бяха доставени „подаръците“ на Империята, местните служители на закона ги чакаше неприятна изненада…

Канмиир счупи печата, спиращ затвореното в сандъка чудовище, и побърза да промени формата си, за да се скрие в един от въздуховодите. Вампирът беше сигурен, че Инквизиторите няма да го намерят, просто защото не знаеха кого точно да търсят. На кой би му минало през ума, че в самото сърце на Шатерския халифат се разхожда Висш вампир? Дори тримата убити агенти си нямаха представа с кого си имат работа, да не говорим за Инквизиторите. Затова едва ли някой от тях щеше да изследва внимателно всяка цепнатина в търсене на изменящ формата си вампир.

Канмиир имаше и друга цел — много му се искаше да види Черната смърт в действие. Въпреки че имаше някаква вероятност съществото да открие скрития вампир, рискът си струваше.

Не се чу нито звук. Сандъкът продължаваше да си стои цял и невредим. Просто в средата на стаята с тихо пукане се появи черното тяло на съществото. Вдигайки ръка със зъбати пръсти в посока труповете на магьосниците, Черната смърт изстреля към тях три змийчета. Те бързо запълзяха по пода и се вмъкнаха в още неизстиналите тела. Няколко минути по-късно магьосниците доста уверено се изправиха на крака, действайки не като кукли, а като напълно нормални живи хора. Черната смърт завъртя безоката си глава към дебнещия в тръбата вампир, сякаш се ослушваше или душеше, което по принцип си беше невъзможно — уши и нос създанието също нямаше. Може би Черната смърт бе усетила Канмиир и на него щеше да му се наложи да се бие, но за щастие на вампира се намесиха Инквизиторите. Вратата беше избита с бойно заклинание и в стаята веднага се втурнаха няколко обвити в защитни заклинания хора в тъмни дрехи. Съдейки по състоянието на околното пространство, от помещението беше изпомпана цялата магическа енергия. За съжаление на нападателите, на Черната смърт тя изобщо не й трябваше…

Инквизиторите веднага се ориентираха кой е най-опасният им противник и насочиха към черното създание цялата мощ на атакуващите си заклинания. Черната смърт дори не забеляза сложността на заклинанията, разбили се в нейната броня и разпръснали безброй искри. Вдигайки нагоре ръцете си с извиващи се зъбати пръсти, тя нададе противния си писък. Подхванаха го и мъртвите магове, от чийто отворени уста се показаха същите зъбати змии.

Готовите за всяка изненада Инквизитори бързо се отърсиха от вцепенението си, но на Черната смърт краткото забавяне й беше предостатъчно. Съществото със светкавично движение се приближи до нападателите и ги хвана за главите, с лекота преодолявайки всички магически щитове. Зъбатите пръсти-змии без забавяне се вмъкнаха в още живите хора. Виковете на болка бързо отстъпиха място на приглушени хрипове, а след това помещението отново бе огласено от противния писък. Сега вече на подчинение на Черната смърт бяха пет мъртви магьосника. Обкръжилите къщата хора все още не бяха разбрали какво точно се беше случило вътре, когато подчинените на съществото тела изскочиха навън и започнаха методично да унищожават всичко наоколо, опитвайки се да пробият изградения около сградата щит, блокиращ достъпа на магическа енергия. Вампирът не виждаше случващото се навън, но прекрасно чуваше звуците на битката и усещаше използването на силни заклинания.

Черната смърт все още беше вътре. Тя отново обърна глава към мястото, където се беше сврял превърналия се в аморфно тяло вампир, карайки Канмиир да се чувства не особено уютно. За страх изобщо не можеше да се говори — вампирът знаеше, че ще може да се справи с това нещо без особени проблеми, но от Черната смърт все пак се носеше нещо гадно.

Когато звуците на битката отвън започнаха да затихват, съществото с тихо пукане изчезна от сградата, телепортирайки се навън. Изглежда, че вече имаше още няколко марионетки.

„Никак не е зле — със задоволство си помисли вампирът, промъквайки се през въздухопровода към долните етажи. — Изпитанията в Крайдол позволиха да се коригира поведението на съществата и да ги направи по-ефективни. Шатерският халифат ще има много сериозни проблеми. Може би дори щях да им съчувствам малко, само ако можех…“