Агата Кристи
Убийство по Коледа (48)

V

Алфред излезе на терасата. Лидия се беше навела над една каменна вана. Когато го чу, тя се изправи.

Той рече с въздишка:

— Е, всички вече си тръгнаха.

Лидия каза:

— Да, слава богу.

— Така е, наистина — каза Алфред и добави: — Ще бъдеш доволна, когато напуснем това място.

Тя попита:

— Ти много ли си против това?

— Не, и аз ще се радвам. Има толкова много интересни неща, които да вършим заедно. Ако останем да живеем тук, постоянно ще ни преследва онзи кошмар. Сдава богу, че всичко свърши!

Лидия каза:

— Благодарение на Еркюл Поаро.

— Да. Знаеш ли, беше наистина удивително как всичко си отиде на мястото, когато той ни го обясни.

— Вярно е. Все едно, когато си наредил картина от нарязани фигурки и всички парченца, за които си бил готов да се закълнеш, че няма къде да сложиш, съвсем отиват по местата си.

Алфред каза:

— И все пак има нещо, което не успя да намери мястото си. Какво е правил Джордж, след като е телефонирал? Защо не каза нищо?

— Не знаеш ли? Аз знаех през цялото време. Ровеше книжата върху бюрото ти.

— О! Лидия, никой не би постъпил така!

— Но не и Джордж. Той умира от любопитство, когато става дума за пари. Само че никога не би го казал. Сигурно би предпочел да отиде на подсъдимата скамейка, отколкото да си го признае.

Алфред каза:

— Друга градинка ли правиш?

— Да.

— Каква ще е тази сега?

— Смятам — отвърна Лидия — да опитам с Райската градина. В нова версия — без змия, а Адам и Ева ще са определено на средна възраст.

Алфред каза нежно:

— Скъпа Лидия, колко търпелива си била с мен през всичките тези години. Ти си изключително добра с мен.

Лидия каза:

— Но, Алфред, та аз те обичам…