Агата Кристи
Убийство по Коледа (43)

VII

Полицейският началник Сагдън пое дълбоко дъх и каза:

— Или аз полудявам, или всички останали са луди! Това, което казахте, мисис Лий, са абсолютни глупости. Това е лудост!

Хилда Лий извика:

— Казах ви, аз ги чух да се бият вътре, чух и старецът да вика, когато му прерязаха гърлото, а от стаята не излезе никои, нито пък имаше някой вътре!

Еркюл Поаро каза:

— И през цялото това време сте мълчали.

Лицето на Хилда Лий беше пребледняло, но тя каза с твърд глас: — Да. Защото ако ви бях казала какво е станало, щяхте да си помислите само едно — че аз съм го убила…

Поаро поклати глава:

— Не — каза той. — Не сте го убили вие. Убил го е синът му.

Стивън Фар извика:

— Кълна се в Бога, че не съм го докосвал!

— Не вие — каза Поаро. — Той имаше и други синове!

Хари каза:

— Какво, по дяволите…

Джордж се облещи. Дейвид прокара ръка върху очите си. Алфред премигна няколко пъти.

Поаро каза:

— През първата нощ, когато дойдох тук, нощта на убийството, аз видях призрак. Това беше призракът на мъртвия. Когато за пръв път видях Хари Лий, бях озадачен. Имах чувството, че съм го виждал преди. После огледах чертите му внимателно и разбрах колко прилича на баща си и си казах, че това е породило чувството за познанство. Но вчера един мъж, който седеше срещу мен, отметна главата си назад и се изсмя — и тогава разбрах на кого ми напомня Хари Лий. И тогава открих, в едно друго лице, чертите на мъртвия. Нищо чудно, че старият Тресилиън се е почувствувал объркан, когато е отварял вратата не на двама, а на трима мъже, които си приличат. Не се учудвам и на признанието му, че бърка хората, когато в къщата има трима души, които могат да минат за един и същи човек! Същото телосложение, същите жестове (особено потриването на брадичката), същият навик да се смеят с отметната назад глава, същият орлов нос. И все пак приликата не винаги се е забелязвала лесно, защото третият мъж е имал мустак. — Той се наведе напред. — Човек понякога забравя, че и полицаите са хора, че те имат жени и деца, майки — той направи пауза — и бащи… Да си припомним репутацията, с която се е ползувал Симеон Лий тук — човек, който е разбил сърцето на жена си заради връзки с други жени. Един син, който не е роден в бащиното си легло, може да наследи доста неща. Може да наследи чертите на баща си и дори неговите жестове. Може да наследи горделивостта му, неговата търпеливост и отмъстителната му природа! — Гласът му се извиси: — През целия си живот, Сагдън, вие не сте забравили злото, което вашият баща ви е причинил. Според мен вие сте решили да го убиете преди много време. Вие сте роден в съседното графство, не много далеч оттук. Несъмнено вашата майка, с парите, които е получила от Симеон Лий, е успяла да намери съпруг, който да стане баща на нейното дете. Не ви е било трудно да започнете работа в полицията и да чакате вашия шанс. Един полицейски служител има отлична възможност да извърши престъпление и да остане ненаказан.

Лицето на Сагдън беше побеляло като платно.

Той каза:

— Вие сте луд! Аз не бях в къщата, когато той беше убит.

Поаро поклати глава.

— Не, вие сте го убили, преди да напуснете къщата първия път. Никой не го е виждал жив след вашето тръгване. Било е толкова лесно. Симеон Лий ви е очаквал, да, само че той никога не ви е викал. Вие сте му позвънили и сте му говорили мъгляво за някакъв опит за грабеж. Казали сте му, че ще минете малко преди осем под претекст, че събирате пожертвования. Симеон Лий не е подозирал нищо. Той не е знаел, че сте му син. Дошли сте и сте му разказали една история за подменени диаманти. Той е отворил сейфа си и ви е показал, че истинските диаманти са там. Вие сте се извинили, отишли сте с него до камината и в момент, когато той не е очаквал, сте прерязали гърлото му, като сте запушили устата му с ръка, за да не извика. Било е детска игра за мъж с вашата физика. След това сте напуснали сцената. Взели сте диамантите. Направили сте купчина от столове и маси, лампи и чаши и сте увили много тънко въже или връв, която сте донесли навита около тялото си, около тях. Носели сте шише с кръвта на прясно заклано животно, към която сте добавили известно количество натриева сол на лимонена киселина. Напръскали сте с нея обилно наоколо, като сте добавили още натриева сол към локвата кръв, изтекла от Симеон Лий. Стъкнали сте огъня, за да може тялото да запази топлината си. След това сте пуснали двата края на въженцето да виснат надолу през отвора на прозореца. Излезли сте от стаята и сте превъртели ключа отвън. Това е било много важно, защото никой, при никакви обстоятелства, не е трябвало да влиза в стаята. После сте излезли и сте скрили диамантите в миниатюрната градинка. Ако някой ги откриеше там по-късно, те само щяха да насочат подозрението в желаната посока — към членовете на семейството. Малко преди девет и петнадесет вие се връщате и, като се покатервате по стената под прозореца, дърпате въженцето. Това катурва внимателно подредената от вас пирамида. Мебели и порцелан се катурват с трясък. Вие отново навивате въженцето около себе си. Имали сте и още едно изобретение!

Той се обърна към останалите:

— Помните ли как всеки от вас описа предсмъртния вик на мистър Лий по различен начин? Вие, мистър Лий, го описахте като вик на човек в смъртна агония. Вашата съпруга и Дейвид Лий използуваха един и същи израз — като душа в ада. Мисис Дейвид Лий пък каза точно обратното — като човек; лишен от душа. Каза, че било нещо нечовешко, животинско. Най-близо до истината беше Хари Лий. Той каза, че приличало на клане на прасе. Знаете ли онези дълги розови балони с изрисувани по тях лица, които се наричат „Умиращо прасе“ и които се продават по панаирите? Когато се изпуска въздухът от тях, те издават неистов вой. Това, Сагдън, е бил най-великият ви номер. Поставили сте такъв балон в стаята. Отворът му е бил запушен с клечка, но тази клечка е била завързана за въженцето. Косато сте дръпнали въженцето, клечката е изскочила и балонът е започнал да изпуска въздух. Като капак на падащите мебели е дошъл и писъкът на „Умиращото прасе“.

Той още веднъж се обърна към останалите.

— Разбирате ли сега какво е вдигнала Пилар Естравадос? Сагдън се е надявал да стигне навреме, за да прибере сбръчканата гума преди някой да я забележи. Все пак я е взел от Пилар достатъчно бързо в качеството си на полицейски служител. Но си спомнете, че той изобщо не спомена за това пред никого. Сам по себе си това е един особено подозрителен факт. Научих от Магдалин и го попитах за това. Той беше подготвен. Беше отрязъл парченце от гумената чантичка на мистър Лий и ми показа това, заедно с една дървена клечка. В общи линии те отговаряха на същото описание — парченце гума и дървена клечка. И те не означаваха, както помислих тогава, абсолютно нищо! Но аз не можех веднага да проумея всичко и да си кажа: „Те не означават нищо, значи не са могли да бъдат там, а Сагдън лъже…“ Не, по най-глупавия начин аз продължих да търся обяснение за тях. И чак когато видях мадмоазел Естравадос да си играе с балон, който се спука и я чух да вика, че онова, което е намерила в стаята на Симеон Лий сигурно е било спукан балон, аз разбрах истината. Сега виждате как всичко си идва на мястото, нали? Неправдоподобната борба, която е необходима, за да установи фалшив час на смъртта; заключената врата — за да не може никой да намери трупа по-рано; викът на умиращия човек. Сега престъплението придобива своята логичност. Но от момента, когато Пилар Естравадос извика на глас своето откритие, тя се превърна в заплаха за убиеца. И ако думите й са били чути от него (нещо напълно възможно, защото тя извика силно и прозорците бяха отворени), то тя несъмнено се е оказала в голяма опасност. Тя вече веднъж беше поставила на изпитание убиеца, казвайки, когато говореше за стария мистър Лий: „Сигурно е бил много симпатичен на младини.“ И бе добавила, обръщайки се директно към Сагдън: „Като вас.“ Тя каза това буквално и Сагдън го знаеше. Нищо чудно, че той почервеня и почти се задави. Било е толкова неочаквано, при това изключително опасно. Надявал се е след това да прикачи на нея вината, но това се е оказало неочаквано трудно, тъй като внучка на дядо си, лишена от наследство, тя явно не е имала мотив за престъплението. По-късно, когато чува от къщата как тя извиква за балона, той решава на отчаяни мерки. Нагласил е онзи капан, докато сме обядвали. За щастие, като по чудо той не успя…

Настана мъртва тишина. После Сагдън каза тихо:

— Кога разбрахте?

Поаро отвърна:

— Не бях сигурен дотогава, докато не донесох изкуствен мустак и не го наложих върху портрета на Симеон Лий. Тогава от картината вече ме гледаше вашето лице.

Сагдън каза:

— Дано да изгние душата му в ада! Доволен съм, че го направих!