Агата Кристи
Убийство по Коледа (38)

II

Когато Пилар излезе от гостната, тя пое бавно по протежение на преддверието. Стивън Фар се появи на вратата откъм градината. Той каза:

— Е? Свърши ли семейното съвещание? Прочетоха ли завещанието?

Пилар каза задъхано:

— За мен няма нищо, абсолютно нищо! Това беше завещание отпреди много години! Дядо е оставил пари на майка ми, но понеже тя е мъртва, няма да ги получа аз, а те!

Стивън каза:

— Не звучи много добре.

Пилар каза:

— Ако старецът беше живял, щеше да направи друго завещание. Щеше да остави пари на мен — много пари! Може би след време щеше да ми остави всичко!

Стивън каза с усмивка:

— Но и това нямаше да е много справедливо, нали?

— Че защо? Щеше да хареса мен най-много, това е всичко.

Стивън каза:

— Какво алчно дете сте вие. Истинска златотърсачка.

Пилар каза трезво:

— Животът е жесток към жените. Те сами трябва да се оправят, докато са млади. Когато остареят и погрознеят, тогава никой няма да си помръдне пръста за тях.

Стивън каза бавно:

— Това е по-вярно, отколкото ми се иска да мисля. Но пък не е съвсем вярно. Алфред Лий, например, беше истински привързан към баща си, въпреки че старецът много го тормозеше.

Пилар вирна брадичката си.

— Алфред — каза тя — е голям глупак.

Стивън се засмя, а после каза:

— Не се тревожете, прекрасна Пилар. Семейството е длъжно да се погрижи за вас.

Пилар отвърна безутешно:

— Само че никак няма да е весело.

Стивън изрече бавно:

— Така е. Страхувам се, че е така. Наистина не виждам как ще живеете тук, Пилар. Искате ли да дойдете в Южна Африка?

Пилар кимна.

Стивън каза:

— Там има слънце и простор. И много работа. Бива ли ви в работата, Пилар?

Пилар отвърна неуверено:

— Не зная.

Той каза:

— Предпочитате да седите на балкона и по цял ден да ядете сладкиши? Да станете дебела и да имате двойна гуша?

Пилар се разсмя, а Стивън каза:

— Това е по-добре. Успях да ви разсмея.

Пилар каза:

— Мислех си, че тази Коледа ще е весела! Чела съм, че английската Коледа е много весела, че се ядат горящи стафиди, че има фламбиран пудинг и някакъв дънер в камината.

Стивън каза:

— Просто трябва да попаднете на Коледа, където не е станало убийство. Елате за минута. Лидия ме доведе тук вчера. Това е нейният склад.

Той я въведе в малка стаичка, малко по-голяма от бюфет.

— Вижте, Пилар, кутии и кутии с бисквити, изсушени плодове, портокали, фурми и орехи. А тук…

— О! — Пилар плесна с ръце. — Колко са хубави тези златни и сребърни топки!

— Окачват се на елхата, с подаръци за прислугата. А ето малки снежни човечета, които се поставят на масата. А ето и балони с най-различни цветове, готови да полетят!

— О! — очите на Пилар заблестяха. — Може ли да ги надуем? Лидия няма да има нищо против. Обожавам балоните.

Стивън каза:

— Истинско дете сте! Ето, кой искате?

Пилар отвърна:

— Един червен.

Избраха си по един балон и започнаха да ги надуват с издути бузи. Пилар спря да надува, защото се засмя и балонът й спадна.

Тя каза:

— Изглеждате толкова смешен — бузите ви са огромни!

Смехът й заглъхна. После отново се зае усърдно с надуването. Завързаха балоните си внимателно и започнаха да си ги подхвърлят. Пилар каза:

— Да отидем в преддверието — там има повече място.

Те продължаваха да си подхвърлят балоните, когато се появи Поаро. Той ги загледа с удоволствие.

— Значи си играете като деца? Много е хубаво!

Пилар каза задъхано:

— Моят е червеният. По-голям е от неговия. Много по-голям. Ако го изнеса отвън, веднага ще полети нагоре.

— Хайде да ги пуснем и да си пожелаем нещо — каза Стивън.

— О, да, чудесна идея!

Пилар се втурна към вратата за градината, Стивън я последва. Поаро ги последва, все още с доволно изражение.

— Аз си пожелавам много пари — каза Пилар.

Беше застанала на пръсти и държеше балона за връвчицата. Той потръпна леко от порива на вятъра. Пилар го пусна и вятърът го понесе.

Стивън се засмя.

— Не трябва да произнасяте желанието си.

— Така ли? Защо?

— Защото няма да се сбъдне. А сега аз ще си пожелая нещо.

Той пусна балона си, само че нямаше късмет. Балонът се понесе настрани, натъкна се на бодлив храст и се спука гръмко.

Пилар изтича натам.

Тя каза с трагичен глас:

— Спука се…

После побутна гумената дрипа с върха на обувката си и каза:

— Значи такова нещо съм вдигнала от пода на дядовата стая. И той е имал балон, само че неговият е бил розов.

Изведнъж Поаро възкликна. Пилар се обърна озадачено.

Поаро каза:

— Нищо, няма нищо. Просто си… ударих крака.

Той се обърна кръгом и погледна към къщата, после каза:

— Толкова много прозорци! Всяка къща, мадмоазел, си има своите очи и уши. Наистина е за съжаление, че англичаните толкова обичат отворените прозорци.

Лидия излезе на терасата и каза:

— Обедът е готов. Драга Пилар, всичко е уредено съвсем добре. Алфред ще ви каже подробностите след обеда. Идвате ли?

Те влязоха вътре. Поаро влезе последен, а лицето му беше придобило мрачен израз.