Агата Кристи
Убийство по Коледа (25)

XV

Врата се отвори още веднъж и полковник Джонсън вдигна поглед. За момент му се стори, че влиза Хари Лий, но когато Стивън Фар се приближи, той разбра грешката си.

— Седнете, мистър Фар — каза той.

Стивън седна. Неговият хладнокръвен и интелигентен поглед обходи и тримата мъже. Той каза:

— Боя се, че няма да ви бъда от голяма полза. Питайте обаче за всичко, което смятате, че ще ви помогне. Може би ще е най-добре още от самото начало да ви обясня кой съм аз. Моят баща, Ебенизър Фар, някога беше партньор на Симеон Лий в Южна Африка. Говоря за времето отпреди четиридесет години. — Той направи кратка пауза. — От баща си съм слушал много за Симеон Лий, за неговата личност. Те двамата с баща ми са преживели много неща заедно. Симеон Лий се прибрал у дома си с цяло състояние, баща ми също се справил доста добре. Баща ми винаги ми е заръчвал, че дойда ли в Англия, трябва да се обадя на мистър Лий. Веднъж му казах, че са минали много години и той едва ли ще знае кой съм, но баща ми ми каза: „Когато двама души са преживели това, през което сме минали ние със Симеон, те не забравят.“ Баща ми почина преди две години. Тази година дойдох за пръв път в Англия и реших да послушам съвета на баща си и да се обадя на мистър Лий. — Той се усмихна леко и продължи: — Бях малко притеснен, когато дойдох тук, но е било излишно. Мистър Лий ме посрещна топло и категорично настоя да остана за Коледа. Боях се, че се натрапвам, но той не искаше да чуе за отказ от моя страна. — После добави малко стеснително: — Всички са много мили с мен, особено мистър и мисис Алфред Лий. Страшно съжалявам за това, което им се случи.

— Откога сте тук, мистър Фар?

— От вчера.

— Виждали ли сте днес мистър Лий?

— Да, поговорихме малко сутринта. Беше в добро настроение и искаше да му разказвам за много хора и места.

— И тогава го видяхте за последен път?

— Да.

— Споменавал ли е пред вас, че държи диаманти в сейфа си?

— Не. — После добави бързо: — Да не би да става въпрос за убийство с цел грабеж?

— Не можем да бъдем сигурни — отвърна Джонсън. — А сега да се върнем към събитията от тази вечер. Ще ми разкажете ли какво правехте вие?

— Разбира се. След като дамите напуснаха трапезарията, аз си налях чаша портвайн. След това осъзнах, че сигурно членовете на семейството имат важни неща за обсъждане, а аз им пречех, затова се извиних и ги оставих.

— И какво направихте след това?

Стивън Фар се облегна назад в стола си и прокара пръст по брадичката си. После каза малко вдървено:

— Аз… ъ-ъ-ъ… отидох в един голям салон с паркет, нещо като стая за танци. Там има грамофон и аз сложих няколко плочи на грамофона.

Поаро попита:

— Било е възможно някой да дойде при вас, нали?

Лека усмивка премина по устните на Стивън Фар и той отговори:

— Да, така е. Човек винаги се надява.

После усмивката му стана по-широка.

Поаро каза:

— Сеньорита Естравадос е много красива.

Стивън отвърна:

— Тя е най-хубавото нещо, което съм видял откакто съм в Англия.

— Дойде ли мис Естравадос при вас? — попита полковник Джонсън.

Стивън поклати глава.

— Бях още там, когато чух бъркотията. Излязох в преддверието и хукнах да разбера какво става. Помогнах на Хари Лий да разбием вратата.

— И това е всичко, което имате да ни кажете?

— Боя се, че да.

Еркюл Поаро се наведе напред и тихо попита:

— Но аз си мисля, мосю Фар, че бихте могли да ни кажете още, стига да поискате.

Фар рязко попита:

— Какво имате предвид?

— Можете да ни кажете нещо, което е от голяма важност за случая. Нещо за характера на мистър Лий. Казахте, че баща ви е разказвал много за него. Каква представа придобихте за него от думите на баща си?

Стивън Фар изрече бавно:

— Струва ми се, че разбирам накъде биете. Какъв е бил Симеон Лий на младини, така ли? Предполагам, че искате откровеното ми мнение?

— Ако обичате.

— Поначало не мисля, че Симеон Лий се е отличавал с някакъв висок морал. Нямам предвид, че е бил мошеник, но фактически не е бил много далеч от подобна категория хора. Както и да е, моралът явно не е бил най-изявената му черта. Обаче е притежавал чар, силен чар. И е бил невероятно щедър. Не е имало случай изпаднал в беда човек да се върне от него с празни ръце. Пийвал си е, но не много, бил е привлекателен за жените и е имал чувство за хумор. Но е имал и някаква отмъстителна черта в себе си. Бил е злопаметен като слон. От баща си знам за няколко случая, когато Симеон Лий е чакал с години, за да се разплати с хора, които са му сторили зло.

Сагдън каза:

— За такава игра са нужни двама. Чували ли сте за някого, мистър Фар, на когото Симеон Лий е сторил зло там? Нещо от миналото, което да обясни престъплението от тази вечер?

Стивън Фар поклати глава.

— Имал е врагове, разбира се, за човек като него това е сигурно. Но не ми е известен никакъв конкретен случай. Освен това — той присви очи — доколкото зная (в действителност поразпитах Тресилиън) не е имало чужди хора нито вън, нито вътре в къщата тази вечер.

Еркюл Поаро каза:

— С изключение на вас, мосю Фар.

Стивън Фар се извърна към него.

— О, така ли? Подозрителен странник в дома! Е, няма да откриете нищо такова, защото Симеон Лий никога не е сторил зло на Ебенизър Фар, за да дойде синът му и да дири отмъщение! Не — поклати глава той, — Симеон и Ебенизър никога не са се спречквали. Тук ме доведе чистото любопитство. А и според мен грамофонът е отлично алиби като всяко друго — постоянно сменях плочите и това сигурно се е чувало. Една плоча не би ми дала достатъчно време да изтичам до горния етаж — тези коридори са ужасно дълги — да прережа гърлото на стареца, да измия кръвта и да се върна, преди останалите да се втурнат нагоре. Идеята ви е смешна!

Полковник Джонсън каза:

— Но никой не ви обвинява в нищо, мистър Фар.

Стивън Фар каза:

— Но го подразбрах от тона на мистър Еркюл Поаро.

— Било е несъзнателно — отвърна Еркюл Поаро и му се усмихна добронамерено.

Стивън Фар го изгледа гневно.

Полковник Джонсън се намеси незабавно:

— Благодаря ви, мистър Фар. Засега това е всичко. Надявам се, че няма да напускате къщата.

Стивън Фар кимна. После се изправи и напусна стаята с широки крачки.

Когато затвори вратата след себе си, полковник Джонсън каза:

— Това е мистър Хикс, неизвестната величина. Макар историята му да изглежда правдоподобна, все пак той е белязаният. Той може да е откраднал диамантите — може да е дошъл тук с измислена история само за да се промъкне вътре. Вземете му отпечатъци, Сагдън и проверете дали няма досие в полицията.

— Вече ги взех — отвърна Сагдън суховато.

— Отлично. Явно не пропускате нищо. Предполагам, че работите и по останалите нишки.

Сагдън започна да брои на пръсти.

— Проверка на телефонните обаждания — време и прочие. Проверка на Хорбъри. Кога е излязъл, кой го е видял. Проверка на всички входове и изходи. Обща проверка на прислугата. Проверка на финансовото състояние на всички членове на семейството. Да се свържа с адвокатите и проверя завещанието. Претърсване на къщата за оръжия и за петна от кръв по дрехи, както и за скрити диаманти.

— Предполагам, че това изчерпва всичко — одобрително каза полковник Джонсън. — Някакви предложения, мосю Поаро?

Поаро поклати глава и каза:

— Според мен мистър Сагдън се справя превъзходно.

Сагдън каза със сериозен тон:

— Няма да е лесно да се претърси къщата за изчезналите диаманти. За пръв път виждам толкова украшения и дрънкулки в един дом.

— Вероятно има много скривалища — съгласи се Поаро.

— Значи нямате никакви предположения, мосю Поаро?

Полковник Джонсън като че ли беше малко разочарован — имаше вид на човек, чието куче отказва да изпълни очаквания номер.

Поаро каза:

— Ще ми позволите ли да тръгна по собствена пътека?

— Разбира се, разбира се — отвърна Джонсън едновременно със Сагдън, който попита подозрително:

— Каква пътека?

— Бих искал — каза Поаро — да имам възможността да разговарям, при това често, с членовете на семейството.

— Искате да ги разпитвате отново? — озадачено попита полковникът.

— Не, не да ги разпитвам, а да разговарям!

— Защо? — попита Сагдън.

Еркюл Поаро размаха ръка.

— В разговора се проявяват важни моменти! Когато човек говори много, невъзможно е да заобиколи истината!

Сагдън каза:

— Значи смятате, че някой лъже?

Поаро въздъхна.

— Драги приятелю, всеки лъже. Важното е да се отделят безобидните лъжи от важните. Все едно, че отделяте жълтъка от белтъка на яйцето.

Полковник Джонсън каза рязко:

— Все пак изглежда невероятно. Изправени сме пред едно особено жестоко убийство и кого подозираме? Алфред Лий и жена му — и двамата симпатични, благовъзпитани, скромни хора. Джордж Лий, който е член на парламента и образец на почтеност. Жена му? Тя е една обикновена красавица. Дейвид Лий изглежда кротък човек, за когото брат му Хари казва, че не можел да понася гледката на кръв. Жена му е симпатичен и разумен човек. Остава испанската племенница и човека от Южна Африка. Испанските красавици имат горещ темперамент, но не виждам как това симпатично момиче ще може да пререже хладнокръвно гърлото на стареца, особено като се има предвид, че за нея е било много по-важно той да е жив, поне докато подпише новото завещание. Стивън Фар е една възможност — искам да кажа, че може да е професионален измамник и да е дошъл тук заради диамантите. Старецът открива липсата им и Фар му прерязва гърлото, за да мълчи. Възможно е — грамофонното алиби не е нещо сериозно.

Поаро поклати глава.

— Драги приятелю — каза той, — сравнете физиката на мосю Стивън Фар и тази на стария Симеон Лий. Ако Фар е решил да убие стареца, можел е да го стори за минутка — Симеон Лий едва ли би могъл да му се противопостави. Нима може човек да допусне, че крехкият старец и този здравеняк са се боричкали няколко минути, катурвайки столове и чупейки порцелан? Подобно нещо е съвсем невероятно!

Полковник Джонсън присви очи.

— Искате да кажете — попита той, — че Симеон Лий е бил убит от някой слаботелесен мъж?

— Или жена! — допълни Сагдън.