Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (20)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Murder for Christmas [=Hercule Poirot’s Christmas], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 31гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
i_tonyy(2013)

Издание:

Агата Кристи. Убийство по Коледа

Превод: Васил Антонов, Пламен Ставрев

Издателство „Селекта“, Бургас, 1992

Печат и подвързия: ДФ „Абагар“ — Ямбол

История

  1. —Добавяне

IV

Полицейският началник Сагдън звънеше вече трети път. Накрая той отчаяно удари чукчето.

С уплашено лице Уолтър се появи на вратата и широко я отвори.

— А! Ъ-ъ-ъ… — каза той. Изразът на уплаха се смени с облекчение. — Точно звънях в полицията.

— Защо? — строго попита Сагдън. — Какво става тук?

— Старият мистър Лий. Някой го е пречукал…

Сагдън се втурна вътре и затича по стълбите.

Влезе в стаята, без никой да го усети и видя как Пилар се наведе и взе от пода нещо. Дейвид Лий стоеше, закри очите си с ръце.

Всички останали бяха се струпали на малка групичка. Само Алфред Лий бе застанал до тялото на баща си и гледаше надолу с празен поглед.

Джордж важно нареждаше:

— Нищо не бива да се докосва, нищичко, докато не пристигне полицията. Това е много важно.

— Извинете — каза Сагдън.

Той деликатно си проби път между дамите.

Алфред го позна.

— А — каза той. — Вие ли сте, господин началник? Дойдохте много бързо.

— Да, мистър Лий — Сагдън не губеше време в излишни обяснения. — Какво е всичко това?

— Баща ми е убит… — гласът му пресекна.

Магдалин изведнаж захълца истерично.

Сагдън вдигна голямата си ръка в жест, приканващ към внимание, и авторитетно каза:

— Ще бъдат ли всички така любезни да напуснат стаята, освен мистър Лий и… ъ-ъ-ъ… мистър Джордж Лий?

Те бавно и колебливо се заизнизваха към вратата, като овце. Сагдън внезапно се обърна към Пилар:

— Извинете, мис — любезно каза той, — нищо не бива да се докосва или премества.

Тя го гледаше втренчено. Стивън Фар раздразнено се намеси:

— Разбира се, че не. Тя знае това.

Сагдън продължи, все така любезно:

— Не вдигнахте ли нещо от пода преди малко?

С широко отворени очи Пилар попита най-невинно: — Така ли?

Сагдън продължи любезно, но вече с по-твърд тон:

— Да, аз ви видях.

— О!

— Дайте ми го, моля ви. То е в ръката ви.

Пилар отвори дланта си. На нея имаше парченце гума и дребен предмет от дърво. Полицаят ги взе, постави ги в плик и ги сложи в горния си джоб.

— Благодаря ви — каза той и се обърна.

За миг очите на Стивън Фар изразиха изненада и уважение. Сякаш беше подценил едрия полицай.

Те бавно напуснаха стаята и на излизане дочуха Сагдън да казва с официален тон:

— А сега, ако обичате…