Агата Кристи
Убийство по Коледа (12)

I

— Наистина ли искаш да остана, татко? — попита Хари, като отметна глава назад. — Имам чувството, че бъркам в гнездо на оси.

— Какво искаш да кажеш? — остро попита Симеон.

— Брат ми Алфред — каза Хари. — Моят добър стар брат Алфред! Ако смея да отбележа, той не е особено доволен от моето присъствие тук.

— Той няма думата — отряза Симеон. — Господарят тук съм аз.

— И така да е, ти все пак си зависим от него. Не бих искал да влоша…

— Ще направиш, каквото ти казвам — отново отряза баща му.

Хари се прозя.

— Не знам дали ще мога да свикна с домошарския живот. Струва ми се малко потискащ за човек, обходил света.

— По-добре се ожени и си седни на задника.

— За кого да се оженя? Жалко, че не мога да взема за жена племенницата си. Младата Пилар е дяволски привлекателна.

— Забеляза го, нали?

— Относно сядането на задника, виждам, че дебелият Джордж се е справил добре, ако съдя по външния вид. Коя е тя?

Симеон сви рамене.

— Откъде да знам. Джордж я намерил на някакво модно ревю. Тя разправя, че баща й бил пенсиониран морски офицер.

Хари каза:

— Сигурно е бил втори помощник на някое крайбрежно корито. Джордж ще си има неприятности с нея, ако не внимава.

— Джордж — каза Симеон, — е глупак.

Хари попита:

— Защо се е омъжила за него, заради пари ли?

Симеон сви рамене.

Хари каза:

— Смяташ ли, че ще можеш да се оправиш с Алфред?

— Още сега — свъсено отвърна Симеон и натисна бутона на масата до себе си.

Хорбъри се появи веднага. Симеон каза:

— Помоли мистър Алфред да дойде тук!

Хорбъри излезе и Хари погледна след него.

— Този приятел подслушва по вратите.

Симеон сви рамене.

— Вероятно.

Алфред забързано влезе.

— Викал си ме, татко.

— Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели.

— Двама ли?

— Естествено Пилар ще живее тук, а Хари си е дошъл завинаги.

— Хари ще живее тук?

— Защо не, братко? — попита Хари.

Алфред рязко се обърна към него:

— Мисля, че сам разбираш.

— Съжалявам, но не разбирам нищо.

— След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка, скандала…

Хари небрежно махна с ръка.

— Всичко това е минало.

— Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб!

— Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа, а не твоя. Щом той иска да забрави и прости…

— Да, така искам — каза Симеон. — Все пак Хари ми е син, нали, Алфред?

— Да, но аз не одобрявам, заради татко.

Симеон отново отсече:

— Хари остава тук. Това е моето решение. — Той сложи ръка на рамото на Хари. — Аз винаги съм го обичал.

Алфред стана и напусна стаята с побеляло лице.

Хари излезе след него, като се смееше.

Симеон седеше и се смееше тихо. Изведнаж той се стресна и се огледа.

— Кой по дяволите е тук? А, ти ли си, Хорбъри? Друг път недей да се промъкваш така!

— Извинете, сър!

— Както и да е. Слушай сега какво ще ти кажа. Искам всички да дойдат тук след обяда. Всички!

— Да, сър.

— Има още нещо. Когато тръгнат насам, тръгни с тях. И когато стигнете на половината на коридора, повиши глас така, че да те чуя. Измисли някаква причина. Ясно ли е?

— Да, сър.

Хорбъри слезе долу и каза на Тресилиън:

— Ако ме питаш, ще ти кажа, че този път ни очаква наистина весела Коледа.

Тресилиън рязко запита:

— Какво имаш предвид?

— Почакай и ще видиш. Днес е навечерието на Коледа и ми се струва, че ни очакват коледни изненади.