Агата Кристи
Убийство по Коледа (11)

V

Симеон Лий пое плика и извади единствения лист вътре. Веждите му се извиха в изненада, но той се усмихна.

— Това е чудесно — каза той, а после се обърна към иконома: — Покани мистър Фар тук, Тресилиън.

— Да, сър.

— Точно си мислех за стария Ебенизър Фар. Той ми беше съдружник там, в Кимбърли, и ето че синът му е дошъл тук.

Тресилиън се появи отново и обяви:

— Мистър Фар.

Стивън влезе, като прикриваше нервността си с известна демонстрация на самочувствие и каза:

— Мистър Лий? — Акцентът му личеше повече от обикновено.

— Радвам се да те видя. Значи ти си момчето на Ебенизър?

Стивън се ухили глуповато и каза:

— За пръв път посещавам старата страна. Баща ми винаги ми казваше да ви се обадя, ако дойда.

— И добре си направил. — Старецът се огледа. — Това е внучката ми, Пилар Естравадос.

— Здравейте — каза тя скромно.

Стивън си помисли с възхищение: „Пустото му малко дяволче! Изненада се, като ме видя, но го прикри веднага.“

Той изрече натъртено:

— Много се радвам да се запозная с вас, мис Естравадос.

— Благодаря ви — каза Пилар.

Симеон Лий се обърна към него:

— Сядай и разказвай всичко за себе си. За дълго ли си в Англия?

— Щом съм вече тук, няма да бързам много.

Той отметна глава назад и се засмя.

Симеон се съгласи:

— Точно така, трябва и на нас да погостуваш малко.

— О, не, сър, не мога да ви се натрапя така. Има само два дни до Коледа.

— Напротив, даже трябва да останеш за Коледа, ако нямаш други планове.

— Нямам, но не бих искал да…

— Значи се разбрахме — Симеон обърна глава: — Пилар?

— Да, дядо.

— Иди и кажи на Лидия, че ще имаме още един гост. Помоли я да се качи тук.

Пилар напусна стаята. Стивън я проследи с поглед. Симеон отбеляза факта с хитра усмивка.

— Значи идваш направо от Южна Африка?

— Почти.

Разговорът се завъртя около това.

След няколко минути пристигна Лидия.

Симеон каза:

— Това е Стивън Фар, син на моя приятел и съдружник Ебенизър Фар. Той ще остане с нас за Коледа, стига да намериш стая за него.

Лидия се усмихна.

— Разбира се. — Тя с одобрение огледа непознатия. Изглеждаше добре, с бронзов загар и сини очи, с отметната назад глава.

— Снаха ми — представи я Симеон Лий.

— Мадам, чувствувам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин.

— Ти си част от семейството, момчето ми — възрази Симеон. — Приеми го по този начин.

— Много сте любезен, сър.

Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да си вее с него, като огъваше китката си. Очите й, сведени надолу, гледаха сериозно.