Алън Фолсъм
Ден за изповед (83)

81

Още при първия вой на сирената Салваторе напусна стаята на отец Даниъл и изтича по централния коридор към кея. Видя само мрачния, стихнал канал и се върна обратно.

Обясни на италиански, че трябва веднага да бягат. Освен Ерос Барбу само Едуард Муи знаеше как да мине с моторницата по лабиринта от канали. А моторницата я нямаше. Сирената беше сигнал за опасност.

Ако Муи ги предупреждаваше за полицията, властите вече щяха да са тук — Роскани и цяла тълпа агенти от Групо Кардинале, следвани от журналистите. Но след рева на сирената наоколо цареше тишина. Значи Муи бе искал да им каже нещо друго.

— Салваторе е прав. — Хари се втренчи в Елена. — Трябва да бягаме. Незабавно.

— Как? Не можем да изкачим брат ви с асансьора. Дори да успеем да го пренесем дотам, клетката е прекалено тясна.

— Попитайте Салваторе дали има друга лодка.

— Излишно е да питам. Няма. Имаше една, но я взеха Лука и другите.

— Все пак попитайте. — Хари усещаше как времето им изтича. — Сал. Някаква платформа. Каквото и да е, само да можем да измъкнем Дани по вода.

Елена погледна Салваторе и преведе въпроса на Хари.

— Forse — отвърна Салваторе. — Forse.

Може би.