Джорджия Боковън
Диви цветя (11)

Единадесета глава

Кели отвори вратата на апартамента, пристъпи в малкото антре и посегна към ключа за осветлението. Изминаха няколко безкрайно дълги секунди на колебание — не й се искаше да разруши спокойствието на тъмнината с ярката светлина.

Как копнееше Брайън да я докосне! Ако й дадеше и най-малкия знак, че е готов за близост, би се хвърлила в обятията му. Но горчивината от неотдавнашния им спор все още тлееше между тях като невидима бариера, която изглежда и двамата не можеха нито да преодолеят, нито да пренебрегнат.

С тиха въздишка щракна ключа и прогони мрака. Тъй като се страхуваше от изгарящите я чувства, когато се обърна към Брайън, прибягна към етикета.

— Да ти предложа нещо за пиене?

В своето отчаяно желание да забрави всичко, освен това колко много я обича, Брайън почти се бе отдал на порива си да я прегърне, но хладният й глас го накара да се откаже.

— Да, нещо студено ще ми се отрази добре — отвърна безизразно, включвайки се на свой ред в тази игра на официалности.

— Имам малко бяло вино… Или може би чай с лед?

— Чай с лед, ако обичаш.

Кели кимна, но не се помръдна. Бяха толкова близо — деляха ги някакви си петдесетина сантиметра — и все пак бяха безкрайно отдалечени един от друг. „Защо не мога да взема инициативата за така жадуваната интимност, когато всяка моя фибра тръпне в очакване на ласките му? Защо своенравността не ми позволява да протегна ръце към него?!“

Пусна чантичката си върху малката маса в коридора и прокле нерешителността си.

— Със захар или без?

Брайън видя ужасното смущение в очите й и с болка осъзна, че причината за това несъмнено се корени в него.

— Без — отвърна автоматично. После импулсивно я докосна по ръката.

— Кели, искаш ли да си отида?

Когато дланта му влезе в контакт с кожата й, между тях сякаш протече емоционален заряд. В гърлото на Кели се надигна мъчителен стон. Тя преглътна и се опита да каже нещо. Устните й се помръднаха, но думите останаха неизречени. Накрая просто поклати глава. Колко бе грешала! Магията бе оцеляла през времето и пространството и сега, в многолюдния град, беше също толкова силна, колкото бе била и на поляната в лоното на девствената природа. Където и да отидеха, вълшебството на онези дни щеше да ги следва.

Откакто бе видял студиото й, Брайън се чувстваше така, като че ли надуто и високомерно бе вървял по ръба на пропастта и внезапно бе изгубил почва под краката си заради своята нагла арогантност. Почти физически усещаше как се свлича надолу по урвата, как краката му напразно се опитват да се задържат за нещо стабилно, а ръцете му загребват само пясък. Нуждаеше се от време, за да събере в едно отвратителния егоист, когото бе открил в себе си, с мъжа, който обичаше Кели до полуда.

Идеята му да дойде във Финикс и да я отведе със себе си беше безвъзвратно и окончателно пропаднала. И все пак не можеше да повярва, че всичко между тях е свършило. Бяха толкова подходящи един за друг и същевременно така различни!

— Кели…

Пръстите му се стегнаха около китката й. Страстта и безкрайната му любов към нея настояваха още веднъж да бъдат чути. Въпреки че вече не можеше да я моли с чиста съвест да напусне Финикс и да го последва, чувстваше се длъжен да направи един последен опит и да я убеди да замине заради самата себе си.

— Трябва да се махнеш от този град. Ако останеш, рано или късно ще изгубиш всичко, което прави работите ти така специални.

Кели пребледня. Да му покаже студиото си, се бе оказало ужасна грешка. Вместо да осъзнае колко е близо до успеха и колко е важно, че постига този успех точно тук, където се бе борила толкова дълго, Брайън бе пренебрегнал нейните амбиции. Тя прикри болката си, причинена от неразбирането му, като избухна, насочвайки гнева си в изненадваща и за двама им посока.

— Струва ми се, крайно време е да ти стане ясно, че не професията ми ни разделя!

Направи пауза, за да облече с думи онова, което беше само далечна и смътна емоция.

— Още от малка заедно с пюрето от банани и варения ориз са ме захранили и с уважението към труда. Научена съм да не отдавам никакво значение на това колко богат е някой или пък колко е човеколюбив. Ако не прави нищо, за да си изкарва хляба, значи е също като всички онези скитници, безделници и други подобни, които не искат да работят.

При тази необяснима атака Брайън присви очи. Никога досега не му бе намеквала, че е настроена така срещу него.

— Казано на прост език, понеже съм напуснал една задушаваща ме служба, смяташ, че се държа като последния хаймана?

Гневът й се стопи така бързо, както бе и дошъл, оставяйки я в ситуацията да отстоява нещо, което не само че желаеше никога да не бе изричала, но и в което изобщо не вярваше.

— Не бих употребила думата „хаймана“… — отвърна уклончиво.

— Хайде да не си играем на семантика, Кели. Както и да е, поправи ме, ако греша.

Брайън сведе поглед към пода и прокара пръсти през косата си. Когато отново вдигна очи, те все още мятаха пламъци.

— Прав ли съм като си мисля, че дори и да открия начин да бъдем заедно, ти пак няма да искаш да имаш нещо общо с мен, освен ако не си намеря добре платена работа?

— Караш ме да се чувствам толкова користолюбива!

— А аз си мисля, че тогава съм бил прав.

Кели вирна брадичка.

— Не можеш да продължаваш „да търсиш себе си“ до края до края на живота си. Все някога трябва да направиш нещо.

Брайън поклати глава.

— Смятам, че е по-добре да се сбогуваме, преди нещата да са стигнали твърде далеч.

Думите му пукнаха балона на нейната агресивна самозащита и Кели отново стана безнадеждно уязвима.

— Моля те… — промълви отчаяно. — Не си тръгвай. Не и по този начин. Нали не си бил толкова път дотук…

— Само за да се скараме?

Брайън докосна бузата й с опакото на ръката си.

— Права си. Да се караме, е последното нещо, което ми идва наум, когато те гледам. Спомням си нашето време заедно… смеха, споделената храна, как се свиваш на кълбо, когато спиш… и колко вълнуващо е да се любя с теб…

Обзе го трепетен копнеж. Дъхът му секна, здравият разум го напусна и го захвърли във вихъра на неустоимото желание. Протегна ръце към Кели и тя се притисна в разтворените му обятия.

Погали лицето й и очите им се срещнаха. Той я целуна нежно.

Кели обви ръце около врата му и се надигна на пръсти, за да отвърне на целувката му. Когато езиците им се вплетоха, от гърлото й се отрони тих вопъл, който се сля със стона, надигнал се в гърдите на Брайън. Той зарови пръсти в дългите й копринени къдрици.

Сгушена в прегръдката му, Кели осъзна, че сънят, който бе я спохождал нощ след нощ, най-после се е сбъднал. Точно така си бе представяла срещата с него. Бе жадувала за неговите ласки, за мириса и вкуса му. Сякаш за да се увери, че този път е будна и не сънува, плъзна длани по широкия му гръб, после проследи извивките на мускулестите му рамене и най-накрая обхвана кръста му.

Брайън я залюля, очарован от еротичното въздействие на нейните милувки. Леко допря устни до слепоочието й и усети ритъма на пулса й. Започна да шепне името й, като търсеше думи, с които да й обясни колко много я обича и колко ще е съкрушен, когато вече няма да бъдат заедно. Знаеше, че да се любят сега би било лудост. Това само щеше да направи раздялата им още по-болезнена. Но не беше в състояние да се отдръпне.

Сякаш би могъл да превъзмогне неумолимата реалност и да предотврати края на връзката им със силата на любовта, Брайън неистово я притисна към себе си. Скоро всяка мисъл и всяко чувство изчезна, с изключение на едно — на взривното им взаимно желание.

Кели отстъпи назад и хвана ръката му.

— Ела… — промълви и го поведе към спалнята си. През прозореца струеше мека сребърна светлина от пълната луна. Това помещение беше любимото кътче на Кели, където отиваше винаги, когато се нуждаеше от тишина и спокойствие. Тук беше нейното убежище.

Старинното месингово легло и кувертюрата бяха наследство от баба й. Останалите мебели бяха старателно подбирани при публични разпродажби. Всичко в спалнята изглеждаше изключително женствено. Ресничките и дантелките, парфюмите и пудрите разкриваха една нейна страна, която Кели обикновено прикриваше, страхувайки се да не я вземат за слабост. Не искаше после да полага неимоверни усилия, за да опровергава погрешните впечатления за себе си.

Брайън бавно се огледа наоколо и я прегърна.

— Харесва ми тук — каза тихо.

Бе уверен, че тя ще разбере скрития смисъл на думите му.

— Много малко хора са виждали тази стая.

В очите му, освен въпрос проблесна и неподправена ревност.

Кели се усмихна, поласкана от неговата реакция.

— Ти си първият мъж, който не ми е никакъв роднина.

— За мен е чест — отвърна Брайън и се наведе да я целуне. — Бих добавил: и радостен до полуда.

— Така и трябва… — измърка тя срещу устните му. Брайън плъзна ръце надолу по гърба й. Когато достигна красивия овал на задните й полукълба, нежно я притегли и притисна плътно ханша й към слабините си, за да почувства възбудата му.

Кели му отвърна мигновено с почти незабележимо поклащане на бедрата и той зарови лице в свилените й коси.

— Ах, моя сладка Кели! Не можеш да си представиш какво правиш с мен…

— Имаш предвид това? — Тя палаво се сгуши в него. — Или това?

Ръката й предизвикателно се придвижи по цялата дължина на бедрото му.

— А може би имаш предвид това?

Езикът й остави влажна диря по извивката на ухото му.

Брайън спря влудяващите й игрички, впивайки уста в нейната. Езикът му обходи равните й зъби и се насочи към пухкавите й устни. Когато Кели на свой ред започна да го изучава, той с радост чу тихия й страстен вик. Наведе се, хвана полите на роклята й и я надигна нагоре.

Кели отстъпи назад и с готовност се зае да му помага.

Чувственият любовен ритуал продължи. Пръстите й бавно разхлабиха вратовръзката му и Брайън се освободи от сакото и ризата си. Кели припряно се опита да разтвори ципа на панталона му, губейки доста повече време, отколкото бе необходимо за това просто действие.

Брайън притисна устни към вдлъбнатинката в основата на шията й, а после обсипа с целувки ключиците й. Разкопча сутиена й и с нежни като полъх на пролетен бриз докосвания ускори свличането на фината копринена дантела. Обхвана в длани пълните й гърди, помасажира ги леко и като плъзна ръце по гърба й, я привлече към себе си.

Кадифето на голата й кожа го очарова. От гърлото му се отрони дълбока въздишка. Почувства как забързаните удари на сърцето му отекват в нея, как силата на неговото желание се отразява в пламенната й реакция. Скоро и последните детайли на облеклото им се озоваха върху безредната купчина дрехи на пода.

Кели отиде до леглото и отметна кувертюрата. После легна по гръб и протегна ръка към Брайън.

— Спалнята ми не е нито толкова красива, нито толкова специална като нашата поляна — рече с дяволит блясък в очите. — Но поне гарантирам, че ще сме сами.

Брайън легна до нея и обгръщайки я през хълбоците, притисна устни към шията й.

— Как е възможно на вашата възраст да сте толкова срамежлива, госпожице Стюард?

Тя предизвикателно му се усмихна в отговор. Пръстите й запълзяха надолу по гърдите му, продължиха по корема и спираловидно закръжиха около твърдия му пенис. Усмивката й грейна още повече, когато Брайън спря да диша, изненадан от нейната дързост.

— Нещо за срамежливостта ли чух да говориш?

— Божичко! — изстена той и наведе глава към гърдите й, ръмжейки тихо.

Когато пое зърното й в устата си, Кели бе разтърсена от неописуемо удоволствие. Докосването на езика и зъбите му, заедно с гъделичкането на брадата, я накараха да почувства непознати, невъобразимо сладки тръпки на наслада. Брайън започна да я гали нежно и любвеобилно. Ръцете му отново си припомниха чувствените извивки на тялото й, пулсиращо от нетърпение. Скоро устните заместиха дланите му и откриха най-интимните и съкровени местенца, където езикът му можеше да предизвика въздишка, а можеше да изтръгне и стон.

Бавно и страстно двамата се опиваха един от друг, изучаваха се, милваха се, забавяйки най-вълнуващия момент в любовната игра, сякаш с удължаването на ласките можеха да променят жестоката истина за бъдещето на връзката им, дебнеща ги от другата страна на тунела.

Взаимното им желание стана неудържимо. Не бяха в състояние да изчакват повече.

Кели широко разтвори бедра и Брайън коленичи между тях. Тя обхвана с две ръце пулсиращата му мъжественост и я насочи към жадната си гореща утроба. Светът се завъртя пред очите й.

С мощни и дълбоки тласъци Брайън я поведе към върха на насладата.

Потни, шепнещи, стенещи, викащи — почти едновременно достигнаха до фантастичен и неописуем оргазъм.

Брайън я прегърна, заслушан в ускореното й дишане. Поглъщаше с очи чертите на лицето й, вдишваше лекото ухание на парфюм от косата й, вкусваше солената й кожа. Искаше завинаги да запечата в съзнанието си този миг, който щеше да го сгрява в самотата на идните дни. Искаше споменът никога да не го напуска. Толкова го болеше от мисълта за предстоящата раздяла, от невъзможността да бъдат заедно!

Кели се сгуши на рамото му, борейки се със собствения си ад. Отчаяно стискаше клепачи, за да попречи на напиращите сълзи да рукнат. Никога не си бе представяла, че да обичаш някого носи такава болка. Изведнъж почувства, че вече нищо няма значение — нито студиото, нито работата, нито надеждите, нито мечтите й. Дори събрани накуп и поставени на едната везна, те не можеха да натежат достатъчно и да компенсират загубата на Брайън. Талантът й бе преносим, както и всичко в нейното студио. Пречките бяха създадени от ината и гордостта й.

Сълзите се отдръпнаха. Тя отвори очи.

— Брайън, трябва да поговорим.

— Не сега, Кели. Прекалено рано е.

Имаше толкова много неща, върху които Брайън трябваше да помисли, да си ги обясни, преди да е взел окончателно решение. Беше не само притеснен — беше го и срам, че толкова лесно, толкова лекомислено си бе самовнушил, че жената, която обичаше, веднага ще откликне на прищевките му.

— Прекалено рано ли? — смутено попита Кели.

— Любовта ми към теб ме накара за първи път в живота си да осъзная какъв съм в действителност.

Брайън я притисна по-плътно към себе си, сякаш се страхуваше, че тя ще изчезне.

— И съвсем не съм въодушевен от това, което установих.

Кели стаи дъх.

След няколко секунди той потърка очите си, набра смелост и поде:

— Когато тази вечер бяхме в твоето студио, разбрах, че си невероятно талантлива. Замислих се за нашата връзка и за това, което се опитвах да направя с нея. Представих си нашите роли разменени и се върнах назад в най-добрите си години в банката. Помъчих се да преценя как бих се почувствал, ако ти бе влязла в живота ми и бе настояла да изоставя всичко и да те последвам.

— И? — тихо се обади Кели.

— Дори само мисълта, че би отправила такава молба, ме вбесява. Това би ме накарало да се почувствам непълноценен като личност, като някакъв твой придатък. Защо просто не ми каза да се разкарам, когато бяхме горе в планината?

Кели се надигна на лакът и се втренчи в него.

— Ако досега не си успял да разбереш, значи съвсем не си толкова умен, колкото те мислех.

Брайън хвана един кичур от косата й и го заувива около пръста си.

— Приключих с догадките, Кели. Ще трябва ти да ми дадеш отговора.

— Добре — ласкаво отвърна тя. — Въпреки всички усилия, които положих да го предотвратя, аз се влюбих в теб.

Брайън направи изумена физиономия.

— Какво каза?! — най-после попита той.

Кели се усмихна.

— Не е ли малко рано да недочуваш на твоята възраст?

— Така е, но… кажи го пак.

Разбира се, бе знаел, че зад упоритите й доводи в полза на противното се крие фактът, че тя го обича, но беше ужасно хубаво да го чуе от нейната уста.

— Аз, Кетлийн Морийн Стюард, обичам теб, Брайън…

— Джеймс.

— Брайън Джеймс Робъртсън.

— Ама че си и ти! — възкликна той.

Кели се засмя гласно.

— Колко дълбокомислено.

Брайън изведнъж стана сериозен и докосна лицето й с ръка.

— Нали разбираш, че това не решава нищо?

Тя потърка бузата си о дланта му.

— Знам. Ако не друго, то поне със сигурност влошава нещата. Пътищата пред нас не водят до никъде.

— Това не е твоя грижа, Кели. Моя е.

— А защо да не е и на двама ни?

— Защото аз ще се заема с този въпрос, след като реша какво точно искам да направя с живота си, когато най-сетне отново открих кой съм в действителност. Знаеш ли, ти беше права. Не бих могъл дълго да се развявам като безделник. Планината ми донесе мира, от който се нуждаех, но времето, прекарано там, също така ме накара да осъзная, че една част от мен не може без напрежението и без задъханото ежедневие на деловия свят. Ще се наложи да намеря начин да съчетая и двете си страни.

— А междувременно?

— Все още има места, където трябва да отида, има хора, с които трябва да се видя.

Палецът му очерта линията на устните й.

— Чакай ме… — промълви той.

На върха на езика й беше да му каже, че ще го последва навсякъде, но знаеше, че винаги щеше да съжалява, ако напуснеше Финикс точно сега. Когато си тръгнеше от своя роден град, искаше да се чувства победител.

— Дълго ли ще те няма?

Вече усещаше колко ужасно ще й липсва.

— Не знам. Не съм така сигурен в себе си, както бях някога. Влюбването усложнява нещата.

— И за теб ли? — съчувствено се усмихна Кели. Ръката му се отмести от бузата към тила й, за да я привлече надолу. Целувката му отново събуди у нея огъня, стихнал едва преди няколко минути.

— Бих искал да знаех как да ти кажа колко много те обичам — прошепна Брайън, притискайки устни към очите, шията, гърдите й.

Той внезапно прекъсна еротичното си занимание и я погледна.

— Доколкото си спомням, беше ми споменала, че ще сме съвсем сами тук.

Кели направи изненадана физиономия.

— Мисля, че си имаме посетител, освен ако не държиш парче пухкава кожа край крака на леглото си.

Тя изтръпна.

— Не прави никакви резки движения!

В съзнанието й проблесна като светкавица шегата на Шърлийн, че ще трябва да вземе мерки да опази Анди от Звяра. Независимо от помирението на котарака с Брайън, добре знаеше, че не можеше да му се има вяра.

Брайън бавно склони глава върху плоския й корем.

— Не се тревожи за мен. Ако се наложи, не бих възразил да остана така цяла нощ.

— Звяр! — простена отчаяно Кели. — Прощавала съм ти какво ли не, но това няма никога да ти го простя!

Брайън започна да се киска и кикотът му постепенно прерасна в гръмогласен смях.

Звярът ги изгледа последователно, протегна се, прозя се, сви се на топка и започна да мърка.

Кели остана с отворена уста. Къде се бе дянало свирепото, ревниво създание? Възможно ли бе Брайън да го е спечелил толкова лесно?

— Е, предполагам, че това решава въпроса — отбеляза Брайън. — Котаракът ме приема, така че и ти трябва да последваш примера му.

— От къде на къде си останал с впечатлението, че бих ти отказала нещо? — отвърна тя с приглушен и зноен глас, пълен с недвусмислена покана.

Брайън описа един кръг около пъпа й с език. После бавно покри с влажни целувки тръпнещия й корем.

— Стой така. Ей сега се връщам.

Стана и взе Звяра в ръце.

— Съжалявам, приятел. — Почеса котарака зад ушите, преди да го изнесе в коридора. — Стаята е заета.

Вместо веднага да се върне в леглото при Кели, той коленичи и обхвана краката й. На лунната светлина разгледа първо ходилата, а после и глезените й.

— Не се забелязват никакви белези или трайни увреждания.

Кели с невероятно усилие на волята потисна порива си да прикрие голотата си.

— Мога само да се гордея…

Брайън целуна палеца на крака й. Кели се опита да се отскубне, но той беше готов за защитната й реакция и здраво я държеше за глезените.

— Брайън! — изпъшка Кели. — Не бива… не трябва…

Устните му докоснаха петата й. Тя почувства как през бедрата й премина парлива вълна, която утаи в слабините й неустоимо желание. Дъхът й секна, когато възбудата й се усили, подклаждана от неговите неразбираеми нашепвания и бавното му пътешествие от ходилата към глезените, от прасците към вътрешната страна на бедрата й. В момента, в който Брайън разтвори краката й и продължи нагоре, насъбралият се въздух в дробовете й избухна в разтърсващ стон, който прерасна във вопъл. Това, което никога не бе могла да го допусне дори и в най-смелите си сексуални фантазии, с Брайън се превърна в едно прекрасно изживяване. С нежните си ласки той й достави такова удоволствие, каквото досега не бе изживявала.

По-късно, докато притихнала и отмаляла лежеше в прегръдките му, заслушана в равномерното му дишане, Кели се замисли за интимностите, които си бяха разменили, но вместо очакваното смущение, почувства само сладка леност и блаженство. Затвори очи и се сгуши плътно до него, повтаряйки си молитвата, която отправяше все по-често напоследък: „Моля ти се, Господи, нека се намери начин аз и той да бъдем заедно!“

Докато Кели си вземаше душ, Брайън се суетеше в кухнята, търсейки необходимите продукти за омлет. Телефонът иззвъня.

Брайън понечи да вдигне слушалката, но се поколеба, защото не искаше да поставя Кели в неудобното положение да обяснява някому присъствието на мъж в апартамента си в седем и половина в събота сутринта.

— Голяма работа — измърмори той, след като поразмисли. — И без друго, ако нещата потръгнат добре, рано или късно всички ще да научат за мен.

— Ало?

След доста дълга пауза един мъжки глас смотолеви отсреща:

— Сигурно съм сбъркал номера…

— Фил?

— Брайън?

Този път паузата беше много по-кратка.

— Какво правиш…

— Да говориш с Кели ли искаш?

— Не! — тросна се Фил. — Просто реших да си поиграя с телефона тази сутрин, докато не попадна на някого, с когото да си правим компания.

— Бъди спокоен, ще й кажа, че си я търсил.

— Само да затвориш!

— Не ми се вярва да си позвънил, за да си поприказваш с мен.

— Стига комедии, Брайън! Какво правиш в апартамента на сестра ми, и то по това време?

Брайън подръпна брадата си. „Не трябваше да вдигам слушалката“ — мина му през ума.

— Точно в момента ли? Приготвям закуска.

— Къде е Кели?

Сега пък беше ред на Брайън да се подвоуми, преди да отговори.

— Под душа…

— Това означава ли онова, за което си мисля? — попита Фил подозрително.

— Ако ме питаш дали намеренията ми са почтени или не, не на теб трябва да се обяснявам.

— Дявол да го вземе! Ти си последният мъж на света, когото бих избрал за Кели!

— Явно, вие двамата мислите еднакво.

Фил се изсмя.

— Тя не е от твоя тип женички, които са податливи като глина и винаги са готови да ти се отдадат, мой човек — заяви той с подчертана нотка на гордост.

— Е, меко казано, ти си прав.

— Да се върнем на истинската причина за обаждането ми… В ръцете си държа брой от списанието на „Саутуест еърлайнс“ за следващия месец. Изглежда дори по-добре, отколкото се надявах. Кели, както винаги, свърши страхотна работа. Кажи й, че корицата ще стои фантастично в нейния албум. Много по-добре от онези снимки, които е правила за „Аризона Хайуейс“.

— Аз съм на корицата на списанието на „Саутуест еърлайнс“?! — възкликна Брайън.

Фил изобщо не му бе споменавал, че възнамерява да използва историята му за тема на броя.

— Успокой се, Брайън, и родната ти майка не би те познала. На кадъра си в профил, вижда се само силует.

Брайън започна да протестира, задето Фил си бе позволил такива волности, но осъзна, че ядът му няма нищо общо с факта, че снимката му е на корицата на някакво списание. Негодуванието му беше предизвикано от това, че сега хората щяха да се ровят в един много специален момент от живота му. За него седмицата, прекарана с Кели в планината, беше безценна и трябваше да бъде пазена, скътана. Но един вътрешен глас му подсказваше, че няма основания да се ядосва. Ако Кели не бе получила този ангажимент, двамата не биха се срещнали.

Пое си дълбоко дъх, за да се успокои.

— Да й кажа ли да намине или ти ще й изпратиш списанието?

— Следващата седмица ще вечеряме заедно. Тогава ще й го дам. Обадих се тази сутрин, само защото напоследък тя се чувстваше малко потисната и ми се щеше да я поободря.

Тъй като Брайън не отвърна нищо, Фил продължи:

— Е, не искам да те откъсвам повече от твоите сутрешни ангажименти.

— Вече ти обясних, че приготвям закуска.

— А, да…

— Има ли още нещо, Фил?

— Само едно. Предай на Кели, че я обичам.

— Веднага, след като й съобщя това от свое име.

— И, Брайън…

— Знам, Фил. Щях да се чувствам по същия начин, ако тя беше моя сестра.

Сбогуваха се и Брайън остави слушалката, точно когато Кели влезе в стаята.

— Кой беше?

Тя подпъхна края на хавлиената кърпа, която бе увила като тюрбан около главата си.

— Фил…

Сърцето на Брайън подскочи, когато я огледа. В халата си от зелена коприна, с кожа, все още розова от душа, Кели изглеждаше свежа, чиста и невероятно секси. Тялото му реагира мигновено, изпълвайки се с неустоимо желание.

По устните й пробяга усмивка.

— И братчето ми изненада ли се, когато те чу на моя телефон?

Брайън се ухили.

— Всъщност, след като преодоля първоначалния шок, той се справи доста добре. Дори ми подхвърли няколко завоалирани заплахи.

— Лъжеш!

Брайън се приближи и я взе в прегръдките си.

— Уверих го, че намеренията ми са напълно сериозни, стига да намеря начин да те накарам да тръгнеш с мен.

Кели се надигна на пръсти и притисна устни към шията му.

— Даде ли ти някакъв съвет?

— Аха. Но аз му казах, че отвличането е противозаконно.

Той сведе глава, за да отвърне на целувките й. Възбудата му нарасна, стомахът му се присви.

— Кели…

— Ммм?

— Гладна ли си?

Пръстите му опипаха колана на халата й.

— Умирам от глад.

— О!

Красноречивата въздишка разкри огромното му разочарование.

— Само че не за онова в кухнята…

Устните му се впиха в нейните и Брайън я вдигна на ръце.

— Казвал ли ти е някой, че чудесно умееш да си служиш с думите?

— Никой, който да си струва. — Кели се сгуши на гърдите му.

Когато се върнаха в кухнята да хапнат, беше някъде следобед.

На следващата сутрин Кели отложи отиването си в студиото, за да придружи Брайън до летището. Раздялата им се оказа много по-болезнена, отколкото и двамата бяха очаквали.

Кели в последната минута едва устоя на обзелия я порив да тръгне с него. Брайън я привлече в обятията си и я целуна за последен път. Задържа в длани лицето й, опитвайки се да запомни всяка негова черта, защото му предстояха дълги и самотни дни. После притисна устни към челото й.

— Разкажи им играта — прошепна й.

Тя направи опит да се усмихне.

— Ще им я разкажа… — промълви тихо.

Брайън й помаха с ръка и скоро изчезна в туловището на самолета.

Кели остана зад огромния прозорец на аерогарата, докато сребристият „Боинг 727“ се гмурна в небесната синева.

Шофирайки към студиото си, изживя най-мъчителните мигове в своя живот.