Джоун Брамш
Накажи ме с целувка (9)

Девета глава

Върна се натоварен с всякакви измервателни уреди, графики и папки. Започна артистично да разполага уредите, като в същото време малко по малко й разказваше съдържанието на своите изследвания и заключения.

— Целувката е позната от доста отдавна — започна той.

— Според речника целувката означава докосване с устни в израз на влечение, поздрав или уважение. Тази дефиниция е малко досадна, но аз намерих други две определения — от някой си Анонимус и от Сирано, които намирам за доста забавни. — Джон пренебрегна хитрата усмивка на Джени и придърпа масичката за кафе, върху която разположи документите си. — Анонимус казва: „Целувката е контракция на устата, причинена от уголемяване на сърцето.“ Той твърди също, че целувката е „нещо, което не можеш да дадеш, без да вземеш, и не можеш да вземеш, без да дадеш“. На мен ми харесва, а на теб? — Без да дочака отговора й, той цитира и Сирано. — „Целувката е розовата точка в о-то на думата Любов.“ — Джон й се усмихна и я видя как отправя поглед към небето.

— Забавно! — призна Джени, но без да се трогва.

— А сега може би ще е най-добре да споделя с теб набора от познанията си върху развитието на целувката до вид, в който я познаваме днес. — Той започна своята сериозна лекция, като се стараеше да не среща погледа й и продължаваше да подготвя уредите, без да излиза от ролята си. — Птиците и някои по-висши животни хранят малките си уста в уста, понякога с вече сдъвкана храна. На това се дължи инстинктът за целуване у приматите.

— Уф!

— Доста интелигентен отговор. — Той я погледна, следа, което продължи: — Пещерните хора са копнеели за сол и са имали обичай да ближат лицата на другарите си. Така, рано или късно, се появила целувката.

— Двойно уф! — изстена Джени с отвратена физиономия.

Джон се засмя на гримасата й.

— Добре, ето нещо, което може да те заинтригува. В древен Рим на жените им било забранено да пият вино. Твърди се, че целувката е произлязла от навика на мъжете да вкусват устите на робините си, за да разберат дали не са нарушили закона.

— Само не ми казвай, че вярваш в това!

— Е, може някой да е пропуснал да запише подробностите — засмя се той, а Джени изстена. — Та докъде бях стигнал? А, да, целувката! Ти естествено знаеш за френската целувка с докосване на бузите и че ескимосите се целуват, като потриват носове. Но знаеш ли, че преди началото на големите пътешествия и открития половината население на земята не е знаело нищо за целувката? Не, мадам! Дневниците на първите изследователи са пълни с примери на опити за целуване на местните жители. Понякога те изобщо не реагирали, а друг път били обхващани от ужас.

— Хитри туземци — презрително се обади Джени. — Може би са си мислели, чеше бъдат изядени живи!

— Странно, че се досети за това. Защото китайците наистина са мислели, че целувката има канибалистично подзначение. А в Индонезия майките често си служели с целувки, за да плашат децата си.

— Това е вече ужасно!

— Напълно поддържам мнението ти. Но да продължа с доклада си. В Средновековието целувката е имала своите възходи и падения, и то не в преносния смисъл на думата. — Джени потрепери, а той се засмя. — В Англия целували почти всичко живо. Поне така е било до 1661-та година и чумата. След това минали на реверанси и повдигане на шапката. Отегчавам ли те?

— О, не. — Джени се прозя. — Погледът ми винаги става сънлив по време на лекции, независимо колко интересни са те.

— Защото интересното съм го запазил за най-накрая, Ларсон. Слушай внимателно! Суеверия, свързани с целувката: Ако целунеш някого над шлюз или порта, те чака лош късмет. Ако те засърби носът, ще те целуне глупак. Целуни лакътя си и полът ти ще се смени!

— Това е физически невъзможно — възпротиви се тя, като безгрижно се почеса по носа.

— Определено. А какво ще кажеш за някои закони, които още присъстват в дебелите книги и които се отнасят до разрешената продължителност на целувките? Пет секунди в Айова например и само една секунда в Хелънторп, Мериленд.

— Истинско чудо е тогава, че хората там изобщо успяват да се оженят. — Тя започна да се смее на фактите, които бе събрал. — Я кажи, знаеш ли какъв е рекордът за най-дълга целувка? — Джени започна да навлиза в атмосферата на ситуацията. Джон се усмихна.

— Имаше една целувка, организирана с благотворителна цел на празника на Свети Валентин. Пет дни и половина! А по отношение на количеството — намерих бележка от 1978-ма, която се отнасяше за един англичанин, който за осем часа успял да целуне 4049 жени — на обществено място.

— Може би си е наваксвал за времето, загубено в годините на реверансите и вдигането на шапки. А срещал ли си известния цитат от Артуро Тосканини? Той казва, че целунал първата си жена и изпушил първата си цигара в един и същи ден. И оттогава не е имал време за цигари.

— Много добре, Джени. Нали нямаш нищо против да го използвам? — Тя поклати глава и той го записа в бележника си. — А сега, за да те върна към настроението на ученическите години, ще ти кажа две ужасни шеги по повод целуването. Ето — Тя казва: „Не, не може да ме целуваш, предупреждавам те за последен път!“ А той отвръща: „Аха, знаех си, че ще отстъпиш.“

Джени се намръщи, но не можеше да му отнеме възможността за още една шега.

— Тя казва: „Полицай, спрете този мъж! Той се опита да ме целуне!“ А ченгето отговаря: „Не се притеснявайте, госпожице. Сигурен съм, че съвсем скоро ще мине друг.“

— Ужасни са — опита да сдържи усмивката си тя.

— Да, зная. Не се ли чувстваш отново дете?

— Естествено, че да, Джони. — Тя преглътна и започна да се изчервява. — Вече съм готова да повърна и да избягам!

— О, Джени, хайде сега! Това е сериозна работа — възмути се той. — Виж, ако смяташ да се забавляваш с това, по-добре просто да забравим, че съм те помолил за нещо.

Тя се изправи и с лукава усмивка застана срещу него.

— А не е ли точно това, което смятаме да направим? Аз съм готова, докторе. — Джени стисна очи, сякаш се приготвяше за ваксинация.

— Най-после. Хайде да започваме. Сега, това е, първият експеримент. Двамата сме на по тринадесет години и стоим пред вратата на къщата ти. Изпратил съм те до вас след киното. Лято е и светлината на верандата е изгасена. Каня се да те целуна за лека нощ. Това е първият ми опит да се целувам. Уплашен съм до смърт. Ти знаеш какво ще последва, но никога досега не си била целувана, така че изобщо не си подготвена. Готова ли си?

— Да.

Джон предпазливо я хвана за ръката и се приведе към устата й, но почти напълно се размина с устните й. Джени се усмихна — усилията му бяха доста близки до това, което действително се бе случило при нейната първа целувка. Кени Стайнакър всъщност я бе целунал по брадичката! Веднага след експеримента Джон започна да записва стойностите на пулса, кръвното налягане и дишането й, а също на температурата и влажността на кожата.

— Нещо — оплака се той. — Не почувства ли нещо?

— Само стари спомени — невъзмутимо отвърна тя.

— Сигурно баща ми е прав. Той казва, че когато хлапаците се целуват, все едно че стрелят с халосни патрони! — Двамата се усмихнаха в безмълвно съгласие. — Добре, ще преминем към следващия експеримент.

— Сцената е следната… моля те, опитай да навлезеш в атмосферата на изследването ни. И така, вече сме в гимназията. Току-що сме се върнали от баскетболен мач, където нашите са били Флайърс със 101 на 99. И двамата сме развълнувани от победата и имаме желание да я отпразнуваме по важен за нас начин.

Той затвори очи и опита да си представи сцената. Следвайки съвета му, Джени стори същото, така че беше почти сащисана, когато Джон я целуна като булдозер, при което защипа със зъби горната й устна. Не й причини болка, но й напомни една забравена история, случила се с най-добрата й приятелка, Сенди Фредриксон. На устните й затрептя усмивка, въпреки че Джон все още продължаваше с влажната си целувка.

— Нямаш право да се смееш! Какво, по дяволите, ти се струва толкова смешно?

— Няма нищо общо с теб… или с твоята техника. — Джени безпомощно се разкикоти и го потупа успокоително по ръката. — Просто си спомних една много тъжна история за Сенди Фредриксон и Тим Съмърс.

— И това те разсмя?

— Чакай! Нека първо ти разкажа. Сенди и Тим решиха да ходят стабилно. Постепенно кратките им целувки преминали в областта на стоновете и задъхването. Една вечер се прегръщали и целували край езерото и… и… — Тя отново избухна в неудържим смях.

— И?

— И им се преплели шините на зъбите! — зави Джени. — Когато осъзнали какво се е случило, започнали да дърпат толкова силно, че телта се изкривила. Наложило им се на другия ден заедно да отидат на зъболекар. Това струвало на родителите им сума ти пари. Сенди ми разказа.

— Това вече си го измисли! — обвини я Джон, като напразно се опитваше да остане сериозен.

— Кълна се в небето — вдигна ръка Джени.

— Струва ми се, че беше права. Няма да се получи. — Той започна да хвърля документите си обратно в папките им. Тихо се наруга. Е, умнико, великият ти план пропадна! Защо по дяволите, просто не й направи предложение? Идиот! Можеше да се съгласи. Но после пък сигурно щеше да каже не.

Джени забеляза, че Джони наистина изглежда разстроен. А и експериментите бяха започнали да й стават забавни. Останалите със сигурност нямаше да бъдат по-лоши от първите два.

— О, хайде, Джони! Не се предавай! Обещавам, че ще се държа добре. В края на краищата си хвърлил толкова много труд в това изследване. Нали не искаш да пропуснеш възможността тотално да шашнеш психолозите? Вече е късно да се отказваш. — Вътрешно Джени усещаше, че очаква с нетърпение по-зрелите целувки, които той щеше да предложи за обследване.

— Само ако наистина мислиш, че можем да получим някакви полезни резултати. — Той отново й предостави възможност за избор.

— Ако не опитаме, никога няма да разберем дали можем.

„О, Джени, ти току-що изрече вълшебните думи!“ — помисли си той, като си наложи да не отмества очи от документите. Надеждата му се възвърна. Прочисти гърло, за да разкаже следващия сценарий. Идваше време за тежката артилерия!

— Сега сме в колежа. И двамата сме в последните курсове и не ми прави въпрос за възрастта, защото докато сме учили, аз съм бил по-старшият.

— А, да, Момчето-чудо в Страната на докторатите!

— Джени — Погледна я мрачно.

— Край, край — невинно обеща тя.

— Добре тогава. И двамата скоро ще се дипломираме. Съзнаваме, че може би в близко бъдеще вече няма да се виждаме, защото имаме различни планове за живота. Осъзнали сме го точно тази вечер. Скоро вече няма да сме заедно. Опитваме се да пропъдим тази мисъл, но емоциите ни стават все по-силни. Сега в една целувка се опитваме да изразим скритите си чувства.

Той нежно придърпа Джени в скута си и я притисна към себе си. Вгледа се в очите й и разбра, че тя е приела ролята си и сега чака следващия му ход. Нежно я погали по бузата и отмахна косата й. После заговори.

— О, Джени. Толкова те обичам. Никога не съм срещал жена, която така да отговаря на нуждите ми. — Прошепнатите думи отпратиха Джени към тяхното собствено бъдеще. — Уважавам твоята интелигентност. Възхищавам се на смелостта и честността ти. Обожавам чувството ти за хумор. Всеки път, когато поглеждам в прекрасните ти очи, усещам, че ме подлудяваш. О, мила, как мога да посрещна утрешния ден без теб?

Той целуна порозовялото й ухо и проследи извивката му с върха на езика си. Джени потрепери. Тя знаеше, че Джон сигурно играе, но думите му я бяха накарали да се замисли за действителните събития, с които щеше да се сблъска, когато той решеше да се върне в Чикаго. Джон продължаваше страстно да я целува по шията, където усещаше учестения й пулс, а ръцете му се спуснаха по гръбнака й, а после се плъзнаха към бедрото й. Започна бавно да я гали през тънкия плат, а целувките му се спуснаха към гърдите й.

— Джени, Джени — напевно промълви. — Как бих могъл да те напусна? — Тези думи подействаха като катализатор на емоциите й.

— Джони… О, Джони, не си тръгвай! — Тя го целуна — целувка, в която му се отдаваше от цялото си сърце. Когато устата му покри полуотворените й устни, тя го прегърна през врата и се притисна към тялото му. После едната й ръка се плъзна под ризата му и започна да го гали по гърдите. Той безпомощно потрепери, хванат в своя собствен капан. Целувката му стана още по-настоятелна и дълбока, а пръстите му се плъзнаха под роклята и започнаха да изучават копринената й кожа.

С колосално усилие той възвърна самообладанието си и отдръпна уста от меките й влажни устни.

— Уха! Тази целувка би трябвало да осигури чудесни резултати, как мислиш, Джени? — Въпреки че гласът му трепереше от силата на чувствата, Джон направи всичко по силите си да изглежда така, сякаш се владее напълно — като професионален изследовател по време на работа.

И преди Джени напълно да осъзнае какво става, той вече измерваше пулса й скоростта на задъханото й дишане, записваше стойностите на влажността на кожата и повишената температура. Постави върховете на пръстите си на шията й и се загледа в часовника си.

— Пулсът ти е толкова бърз, че не мога да го измеря. — После остави стетоскопа, обърна се към нея и извинително промърмори: — Трябва да проверя още нещо, Джени… — След което постави ръце на голите й рамене и ги плъзна по върховете на набъбналите й гърди, като ги изучаваше през копринената материя. Почти изгуби самообладание, тъй като тя изстена и затвори очи. Молеше се да издържи само няколко минути. И двамата бяха опиянени от докосванията му, но той се наведе над бележника си, като се обърна с гръб към нея, за да не види колко силно треперят ръцете му. — Много добре, Джени. Е, мисля, че за един сеанс това е достатъчно. — Той неуверено се покашля. — Благодаря ти за помощта. Както сама се увери, едва ли бих успял да проведа тези експерименти с някоя непозната.

Джени внимателно го наблюдаваше. Знаеше, че е не по-малко възбуден от нея. Защо не продължаваше по-нататък? Бе подозирала, че тези експерименти са само уловка, но може би той наистина беше сериозен. Всъщност и в двата случая тя нямаше желание да спира дотук. Не и сега. Нима не си бе обещала, че днес ще направи своя ход? Наум потърси някакво извинение, някаква причина, за да продължи.

— Доктор Маккалъм, струва ми се, че бих могла да добавя малко полезна информация към вашето изследване.

— Да?

— Квалификацията ми позволява да направя измерванията, които току-що записахте. Позволете ми да отчета стойностите на вашия пулс и дихателните параметри. — Тя взе стетоскопа от масата. — Облегнете се спокойно и аз ще ви помогна да разширите данните за статистиката си. — Без да чака неговото съгласие, Джени разкопча ризата му и плъзна хладната слушалка по кожата му. С широко отворени очи отброи пулса. — Изглежда, че и вие не сте се отървали безнаказано, докторе.

После хвана китката му и намери пулса. Наведе глава и русите й къдрици се посипаха в скута му, а ноздрите му потрепнаха, усетили опияняващия аромат на парфюма й. Без да мисли, той вдигна ръка и я погали по главата.

— Да? Какво има, Джон?

— Не искам да продължаваме с тестовете, Джени. — Опитваше се да сдържи страстта, от която кръвта му буквално кипеше и която напълно отговаряше на нейната възбуда. — Спрях да изпълнявам сценария още преди петнадесет минути — призна си той. — Имам нужда от теб. Желая те. Обичам те, Джени. През цялата вечер търсех начин да ти кажа това.

— И аз те обичам, Джон — отвърна тя, вперила поглед в очите му.

— О, боже! — Джон внезапно я притисна към себе си. — Само ако знаеше как копнеех да чуя тези думи от теб! Обичам те, Джени; Обичам те с цялото си сърце. Никога не съм предполагал, че е възможно да се чувствам така. Но ти излекува духа ми и разбуди приспаните ми чувства. Позволи ми да ти покажа колко много те обичам, мила! — Той я вдигна и я залюля на ръце.

— Да, Джони! Да, нека отпразнуваме любовта си. Чак сега осъзнавам колко самотна съм започнала да ставам.

Той се приближи до камината и духна двете свещи, без да пуска Джени от прегръдката си.

— Никога не съм правил любов на светлината на свещи, мила. Или искаш да експериментираме друг вариант?

— Всяко допълнително количество романтика би ме накарало да експлодирам! — Тя внимателно вдигна свещника.

В спалнята той я остави да стъпи на пода, а свещника постави пред тоалетката, чиито огледала изпълниха стаята с отблясъци.

— Навреме, любима. Всичко става точно навреме — каза с възхитена усмивка. — Тази нощ е за теб, Джени. Ще залича всичките съмнения, всичките страхове и тревоги, които си имала по отношение на връзката ни. Тази нощ ще те отведа сред звездите… и отвъд. — Той я прегърна и я целуна така нежно, че в очите й проблеснаха сълзи. — Обичам те, Джени Ларсон — промълви. — А сега ще те направя моя, моя завинаги, сладката ми…

Джон развърза връзките на гърба на роклята й. Джени остана гордо изправена, а нежната материя се свлече по тялото и падна в краката й. Очите й проблеснаха, когато забеляза възхитения му поглед. Той зарови пръсти в златистата й коса и отново я целуна, вкусвайки от сладостта й. Ръцете на Джени се спуснаха по наниза от малки перлени копченца, които водеха от гърдите до под пъпа й. Когато всичките бяха разкопчани, коприненият й комбинезон безшумно се устреми към пода. После тя вдигна ръце, за да придърпа Джон към голото си тяло. Допирът до налетите й зърна изгори гърдите му и той с въздишка я прегърна.

Съвсем разпалена, Джени потърси нежната му уста и почувства как желанието обхваща телата им. Той започна да я гали по гърба, като отделяше внимание на всеки сантиметър от кожата — докато Джени започна да си мисли, че ще припадне от сладостната отмала, заливаща крайниците й. После бавно коленичи пред нея, а целувките му оставяха влажна следа от шията към гърдите й.

Джени рязко пое въздух, усетила нежното му докосване. Малко по-късно вече трепереше и започна да се накланя към него. Струваше й се, че центърът на Земята я притегля към себе си…

— Джон, моля те… Падам, потъвам…

— Аз също потъвам, любима. Потъвам в любовта си към теб… — С едно-единствено движение той я вдигна и я положи на леглото. За момент спря, вгледан в треперещото й тяло, посребрено от лунните лъчи. — Прекрасна си, Джени. По-красива си, отколкото си те представях. — Тя вдигна вежди и той се засмя, докато хвърляше дрехите си на пода. — Да, зная. Зная, че не за пръв път сме в това легло голи както ни е майка родила. Но първият път за мен беше като сън. Страхувам се, че не се представих като наблюдателен любовник. Сега е по-различно, сладката ми Джени. Ще те оценя така, както никога не си била оценявана. Това е обещание — промълви Джон и я взе в прегръдките си.

Когато Джон започна своето опияняващо изследване на тялото й, Джени вече не можеше да говори. Но и без думи тя успяваше да предаде на търсещите му ръце и уста какво й харесва най-много. Джон целуваше и галеше горещата й плът, като постепенно ставаше все по-настоятелен. Устните следваха докосванията на пръстите му с целувките, предназначени да я разпалят още повече. Обещанието му беше съвсем сериозно. Тази нежност бе предназначена изцяло за Джени и точно решителността да я дари съвсем безкористно му даваше достатъчно сили да запази контрол над собственото си тяло.

Но Джени не се поддаде на усилията му да я докара до пълно освобождение. Той също усети това и разгорещено зашепна в ухото й.

— Отпусни се, мила… Отдай се на любовта! Искам да те имам без ограничения, така както ти имаш мен. Ела, мила… — промълви той. — Ела с мен сред звездите… и отвъд тях. Ох, мила Джени, ще се грижа за теб по време на пътешествието. Ще се грижа за теб, завинаги. Ела, Джени… ела… ела!

Думите му сринаха последната преграда. Тя почувства как ръцете му се спускат по бедрата й.

— Да, Джони… Да, любов моя… Имай ме! Да… о, да! — започна да вика тя, усетила настойчивата му ласка. Задъхана от страст, се опита да го докосне, но той не й позволи и продължи да раздухва пламъците на страстта. Джени почувства, че губи контрол над себе си. — Джон, моля те… Не мога да чакам повече. Искам те.

— Само още малко, сладка моя. Искам да ти е хубаво. Съвсем скоро осветената от свещи стая бе изпълнена от стоновете на Джени. Тялото й трепереше от все по-бързо прииждащите вълни на удоволствие. Внезапно тя се надигна и зарови пръсти в гъстата му коса.

— Искам те, сега! Целуни ме, Джони!

Той се приведе над посребреното й от лунната светлина тяло и покри устата й със своята. Тя протегна ръце и нежно го докосна, след което го прие в себе си.

— Искам те, Джони — настоятелно прошепна. — Сега! Джон знаеше, че не може да има повече задържане. Тя буквално бе причинила късо съединение в намеренията му отново и отново да я довежда до върха.

— О, мила — изстена той, разпален от желанието й. — Имаш ме, имаш ме, моя мила, силна Джени! — С тези думи той започна бавно да се движи.

Но тя беше по-силна, отколкото бе предполагал. Притисна се към него и зашепна:

— Още, Джони, още! — замоли се тя. — Отведи ме още по-високо, по-високо!

Той я послуша и почувства как цялото й тяло го обгръща. Когато почувства, че последната вълна се приближава, Джени се притисна с всичка сила към него и тялото й се надигна от леглото. Внезапно буря от усещания се стовари върху всичките й сетива. Тя заби зъби в рамото му и извика. Той опита да се задържи, да почувства треперенето й, но нейната реакция беше толкова силна, а тялото й така изкусително, че само след секунди той също усети как го връхлита вълната на екстаза. Зарови лице в златните й коси и вдъхна аромата им, а телата им се сляха, преминавайки в отвъдното върху пламъците на страстта.

— Никога! — Джени не можеше да повярва в реалността на събитието, което така бе разтърсило душата й.

— Никога — съгласи се той и отмести тежестта си от нея, след което я придърпа към себе си. — Невероятна си — промълви. — Аз просто исках да ти дам, а ти, моя сладка Джени, ми даде много повече.

— Нима не разбираш, мили? Точно това се случи и с мен през първата ни нощ. Ти се нуждаеше от мен и точно тази нужда ме излекува. Тази нощ аз имах нужда от теб. Струва ми се, че винаги ще имам нужда от теб, Джони. Но тази нощ, когато ти започна да ми даваш, аз просто ти върнах подаръка.

— Откъде толкова мъдрост в такава крехка възраст? — нежно я попита той.

— По-стара съм от теб — засмя се Джени. — Знаеше, че ще ти кажа това, нали?

— Аха. Но, миличка, не мислиш ли, че по този начин и двамата сме в разцвета си?

През цялата нощ Джени и Джон се любиха. Тя се учудваше на силата му, но не по-малко я изненадваха и собствените й реакции. Сякаш бяха запазили цялата си страст един за друг.

Беше почти обяд, когато се събудиха все още прегърнати.

— Ох! Каква жена! — Джон възхитено подсвирна.

— Казах ти, че съм много силна. — Джени се притисна към гърдите му.

— А това е откритието на годината, скъпа! — Ръката му се плъзна по гърба й и спря на двете малки трапчинки в основата на гръбнака. — Натъртена ли си, Джени?

— По-скоро изтръпнала. — Въпросът я накара да се засрами въпреки нощта, която бяха прекарали заедно. — А ти?

— О, ще оцелея, сладурче, ще оцелея — засмя се той.

Тя започна да се смее и притисна лице в гърдите му, за да възпре неудържимия си смях. Той я отдръпна от себе си и леко се намръщи.

— Добре, умнице! Да чуем. За какво си помисли?

— Не, не мога да ти кажа. — Тя се опита да седне. — Просто един от онези ужасни каламбури, които непрестанно ме тормозят. — Поклати глава. — Не ме карай да ти казвам, Джони!

— Ела тук. — Той я придърпа към себе си и я прегърна. — А сега се усмири и ми кажи. Готов съм да приема истината.

— О, Джони… — Думите му предизвикаха нов взрив от смях. — Точно това исках да ти кажа… е, не съвсем. Исках да ти кажа, че си се представил възхитително… през цялото време гордо изправен! — Тя безпомощно зави от смях.

— Права беше, каламбурът наистина е ужасен! — Джон започна да я гъделичка. Надигна се на колене и погледна разрошената й от страстта коса и обхванатото от неудържим смях лице. — Но не беше чак толкова смешен! — Скочи от леглото и взе в ръце отмалялото й тяло и се запъти към вратата. — Това, от което се нуждаеш сега, е едно хубаво накисване!

Когато я хвърли в езерото, тя още се смееше.

— Проклета жена! Сигурно си надебеляла през изминалата нощ! Или пък аз съм изгубил цялата си сила.

— Моят герой! — Тя излезе от езерото, като пръскаше и плюеше вода, разтворила ръце за прегръдка. После обля гърдите му с тънка водна струя, която процеди между зъбите си.

— Е, това беше, моето момиче! — извика той. — Сега вече прекали! — И двамата започнаха най-голямата водна битка на века, която се състоя на пясъчния бряг на Стюърт Лейк.

После сключиха примирие и се отпуснаха един до друг в спокойната вода. И двамата не знаеха колко време са се носили така. По едно време Джон се протегна и докосна ръката на Джени.

— Джени? — прошепна той, загледан в небето.

— М-м-м-м?

— Любила ли си се някога във водата?

— Не говориш сериозно, нали? — Джени преглътна от изненада.

— Защо не дойдеш насам, за да се увериш колко съм сериозен?

Коя жена би могла да откаже такова предложение? — запита се Джени и се стрелна в прегръдките му.