Дороти Гарлок
Любов завинаги (9)

Девета глава

Дан зави по някакъв черен път, който се провираше между високи кедрови дървета. Постепенно, гората се разреди и сега пътят минаваше покрай една оградена ливада, в която пасяха дореста кобила и жребчето й. Когато колата ги наближи, любопитното жребче препусна към тях, подритна със задните си крака и се върна обратно при майка си. Колата отново навлезе в гориста местност и отново дърветата се разредиха и отстъпиха място на обширни ливади, които се простираха чак до фасадата на огромна къща, облицована с кафеникави плочи. Дан зави по една тясна пътека, оградена от храсти, която се вля в широка каменна алея, водеща до къщата.

Кейси си отдъхна. Беше си представяла, че едва ли не цяла гвардия от роднини на Дан ще бъде строена пред къщата като за почест и че тя ще трябва да мине пред изпитателните им погледи. Двукрилата порта на входа беше затворена. Цялата къща — от четирикатния покрив до стените — беше облицована с потъмнели от времето плочи и наподобяваше естествено допълнение към заобикалящия я пейзаж.

Една обиколна алея водеше до гаражите, долепени отстрани на къщата, но Дан не продължи по нея, а спря колата близо до входната порта:

Кейси извърна сериозните си очи към него.

— Прекрасно е. Толкова е тихо и спокойно.

Дан стисна ръката й.

— Някак си предчувствах, че ще ти хареса. Хайде, ела! Слънцето е излязло да те приветства за добре дошла в новия ти дом.

Той слезе от колата и я изчака да се измъкне изпод кормилото.

Когато влязоха в къщата, той я поведе към голямата всекидневна, която заемаше цялата предна част на къщата и водеше към трапезарията, разположена под прав ъгъл с всекидневната. Цялата стая беше обзаведена в кожа и басма, имаше камина, големи меки дивани, фотьойли и пердета в колониален стил. Един старинен часовник се извисяваше достопочтено до стълбите срещу входната врата. Бляскавите дъсчени подове и тъканите вълнени черги й подсказваха, че къщата беше доста стара и че от време на време са били пристроявани някои допълнителни стаи. Къщата напълно подхождаше на Дан. Тя внушаваше уют, вкус и безметежно спокойствие.

Той я въведе в голяма остъклена кухня, светнала от чистота. По широките первази на многобройните прозорци бяха наредени цветя. Месингови кухненски прибори висяха над тезгяха до печката. В единия край на стаята, с изглед към реката, имаше кръгла дъбова маса и столове с високи облегалки. На масата бяха подредени памучни щамповани салфетки и порцеланови съдове. Върху плота стоеше прясно изпечен пай. От кухнята се излизаше на остъклена веранда, която, изглежда, се простираше по цялата дължина на къщата.

Дан не проговори през времето, докато я развеждаше из къщата. Едва сега пристъпи към нея, обгърна я с ръце и я целуна жадно.

— Искам да ти покажа и горния етаж.

Хвана я за ръка и я поведе обратно в антрето — нагоре по малко стълбище до площадка, от която под прав ъгъл тръгваха други стълби, водещи към горния етаж. Вратата на първата стая беше примамливо отворена, слънчевите лъчи се процеждаха през прозорците на капандурата и осветяваха светлокафявия килим. В стаята се мъдреше огромно легло от орехова дървесина с тежки струговани крака, застлано с тъкана покривка в матовосиньо, червено и бяло. По всичко личеше, от тежките мебели до удобните кожени кресла, че това е мъжка стая. На дясната стена имаше две врати. Едната водеше към дрешника, а другата към банята. Стаята миришеше на Дан.

— Твоята стая? — Това бяха първите й думи, откакто бе влязла в къщата.

— Нашата стая?

Кейси спря поглед в тъмните спокойни очи и бавно поклати глава.

— Ще изчистя килима в коридора — смотолеви той.

Кейси реши да го порицае с мълчание и му разреши да я поведе с ръка, поставена върху гърба й, надолу по коридора към другите стаи.

— Тук има четири спални, плюс един малък апартамент върху гаражите. Преди време там живееха работниците, които наемахме. — Дан посочи отсрещната врата. — Това е стаята на майка ми, макар че тя рядко се задържа тук. Съседната стая е малка, но според мен става за шивашко ателие — обясни той. — А това ще бъде твоята стая, докато се оженим, в случай че откажеш да споделиш моята. — Той отвори една врата и й направи път да мине.

Стаята беше просторна, намираше се точно в ъгъла на къщата; стените бяха бели, килимът — изумруденозелен, плетените столове и масата — бели. На лицевата дъска на леглото с кралски размери имаше полици за книги. Беше застлано с индийска бродирана покривка, чиито мотиви наподобяваха тези на възглавничките върху столовете и ниската кушетка. Големите подови вази бяха пълни с уханни цветя. Стаята беше така различна от останалата част на къщата, че Кейси едва успя да прикрие учудването си от Дан, който я наблюдаваше. Очите му дяволито искряха.

— Преди няколко години леля Беа реши, че тази стая се нуждае от коренна промяна. Приличала й на морга. Ето какво се получи.

— Прекрасна е и със сигурност вече не прилича на морга.

Кейси се усмихна и той я придърпа в обятията си. Тя с готовност се облегна на него и той гальовно докосна лицето й с върха на пръстите си.

— Щастлив съм, че си в къщата ми.

— Мислех, че е на майка ти.

— Това са подробности — сгълча я той. Макар лицето му да бе непроницаемо, очите му я гледаха закачливо. Ръката му се спусна надолу по врата й и обходи рамото й.

— Ромео мой! Целуни ме, за да отида да си взема одеждата и да се върна отново при теб на този балкон.

— От теб би излязла отвратителна Жулиета — изпъшка той.

— О, значи така! — Тя го ръгна с пръст в ребрата и стовари крак върху мокасините му. Той я хвана за ръцете, прилепи ги към тялото й и я вдигна във въздуха.

— Знаеш ли за какво плачеш?

— Само посмей! — задъха се тя. — И ще видиш какво ще се случи.

— Ще ми приложиш хватка?

— Точно така!

— По-добре да направя така. — Той я постави върху краката си, повдигна ръцете й и ги обви около врата си. — Ммм… — продума, като отдели устата си от нейната — имаш вкус на ябълков пай.

— Явно мислиш за онова, което е в кухнята на плота — прошепна тя срещу устните му.

— Грешиш, изобщо не мисля за стомаха си, мисля за твоя. — Отначало я целуна леко, после по-силно, ръцете му я придърпваха все по-близо; накрая устата му се вкопчи здраво в нейната.

Тя се разтопи в целувката му. Не би могла да му устои дори и да искаше, а тя не желаеше. Всичко, което желаеше, беше да е тук до него, да чувства топлината на кожата му, силата на ръцете му, да вдъхва вече познатата миризма. Той отдели устата си от нейната. Очите му бяха съвсем близо — можеше да види собственото си отражение в тях.

— Обичам те, Касандра. Това е всичко. Просто те обичам. Без да изисквам, без да ти давам обещания.

— Това е лудост. Но мисля, че и аз те обичам Ланселот. — Тя изрече тези думи с лека усмивка. Очите и бяха замъглени. „Мисля? Прости ми, любими, че не го казах по-убедително“ — рече си тя наум. „Но трябва да си оставя място за отстъпление“.

— Ехей… Даниел. Чакам ви повече от час. Какво правите там горе с онова момиче?

— Леля Беа — прошепна Дан. — Тя е много земна. Чудя се как не се е промъкнала тук, горе, с надеждата да ни хване в леглото. Но има и много неща, за които е като кон с капаци. Най-хубавото й качество е, че винаги знаеш какво е отношението й към теб. Хайде, ела да те запозная с нея. — Той усети внезапното неспокойствие, което я обзе от предстоящата среща с човек, на когото той явно държеше, и преметна ръка през рамото й. — От години ме придумва да си намеря някое хубаво момиче. Ще те омагьоса със своите пчели, преди да си се усетила.

Жената, която ги очакваше в долния край на стълбището имаше къса побеляла коса, огромни очи и широка усмивка. Беше облечена в дънки и тениска, на която пишеше: „ЛЕЛЯ БЕА Е СЛАДКА КАТО МЕД“.

Дан се наведе ниско и я поздрави с целувка по бузата. Главата й стигаше едва до раменете му. Но огромният бюст и закръгленото коремче компенсираха ниския й ръст.

— Здравей, лельо Беа. Това е Касандра Фароу, но можеш да й казваш Кейси.

— Здравей, Кейси. — Тя протегна ръка. В очите й се четеше удивление, а широката й усмивка издаваше задоволство. Ръкостискането й беше топло и силно. Очите й светнаха от радост.

— Боже, боже. Сладка и височка, а косата и очите й са като… мед.

— Знаех си, че ще кажеш нещо такова. — Тонът на Дан бе смирен, но развеселен.

— Защо чака толкова дълго, за да я доведеш у дома.

— Работих по въпроса колкото можех по-бързо, моя медна лельо Беа.

Леля Беа поклати одобрително глава. Кейси погледна Дан и разбра, че беше доволен от топлотата, с която леля му я беше приела.

— Хайде да пием кафе, Кейси, и да се опознаем. Даниел има една приятелка там отзад, която ще получи пристъп, понеже все още не е отишъл да я види. — В очите на леля Беа проблесна същото огънче, което блещукаше и в очите на Дан, когато се шегуваше. — Тя се казва Сади и има най-прекрасните сини очи, които някога си виждала.

Кейси тръгна редом с нисичката жена. Дан ги последва.

— Не искаме да го отделяме от боготворящата го публика — прошепна поверително Кейси на леля Беа.

Няколко минути по-късно Дан отвори вратата на верандата и едно огромно черно-кафяво куче невъзмутимо влезе в кухнята. То спря на около метър от мястото на Кейси край масата и повдигна въпросително глава.

Леля Беа се оказа права за очите му. Те бяха искрящо сини на фона на черната му муцуна.

— Седни долу и поздрави Кейси, Сади! — изкомандва строго Дан.

Сади отстъпи няколко крачки, седна, повдигна муцуната си към тавана и нададе протяжен вой. Погледна Дан и повтори поздрава си още по-силно и продължително.

— Привет и на теб — поздрави го Кейси и го потупа по хълбока. Кучето се приближи и постави глава в скута й не отделяше очи от лицето й. — Каква порода е? — Кейси повдигна ръката си и нежно погали голямата му глава.

— Сибирска лисица. Името й е Советская, но ние й казваме Сади.

— Мога да се досетя защо.

Леля Беа донесе кафеника и го постави върху керамична подложка.

— Ще пиеш ли кафе с нас, Даниел?

— Разбира се, ако мога да хапна и малко пай с него. После ще разтоваря колата.

— Мардж се обади тази сутрин. Буреносното стадо ще дойде довечера. Тя и Хелън ще минат през ресторанта и ще донесат няколко тави печено пиле и картофена салата. Ще трябва да напалиш скарата, защото някои от децата може да поискат хотдог.

— Добре. — Дан издърпа един стол и седна с гръб към прозореца. — А Фред и Ханк? Ще успеят ли да се откъснат от дъскорезницата?

— Шегуваш ли се? И с въжета не би ги удържал — захили се леля Беа. — Нямат търпение да се запознаят с Кейси.

Стомахът на Кейси започна да се бунтува и тя подръпна шала си, за да е сигурна, че е върху ушите й. Това й бе станало като тик, когато бе нервна. Дан я наблюдаваше, любвеобилният му поглед накара ръката й да потрепери, когато се пресегна за чашата си. Кейси погледна лея Беа, която вторачено се взираше в ръката й с белезите. Кейси моментално я дръпна и я сложи в скута си.

— Цялото семейство наведнъж — май ще ти дойде множко, а, любима? Мислиш ли, че си готова?

Кейси не посмя да погледне леля Беа. Това, че Дан я наричаше любима, безспорно означаваше, че са повече от приятели. Беше безсмислено да споменава, че идва да се грижи за къщата. Дан я бе довел да я представи за одобрение на семейството си и довечера предстоеше голямото изпитание. Боже господи! Тя нямаше никакъв опит да се приобщава към семейства, особено към сплотени семейства като това. Погледна към Дан, но почти не го видя, беше изцяло потопена във вътрешната си борба.

Когато телефонът иззвъня, тя все още не бе отговорила на Дан; той се запъти към другия край на кухнята, за да го вдигне. Кейси усети как пръстите му гальовно помилваха врата й, когато мина покрай нея. Тя извърна поглед към леля Беа, за да види каква ще е реакцията й. В очите й болезнено напираха сълзи.

— Мислех си, че няма да доживея този ден. — Върху набръчканото й лице се изписа щастлива усмивка, а очите й грейнаха като звезди. — Даниел си е загубил ума от любов по теб, нали? Знаех си, че когато открие подходящата жена, ще бъде същият като баща си и момчетата. Мъжете в това семейство избират старателно жените си, но после ги обичат до полуда. Разбира се, ние се тревожехме известно време. С всичките тези жени, дето си падат по него, нали е ръгбист… Но аз казах на Ханк и Фред: Дайте му малко време и ще видите, че той ще ги прерови всичките и ще намери момичето на живота си.

Кейси дълго я гледа, преди да проговори.

— Как разбрахте, че аз съм момичето на живота му? Вие не знаете почти нищо за мен и аз може да съм само една от неговите почитателки.

— Да не си мислиш, че съм прекарала петдесет и пет години в пещера? Ако беше една от тях, Даниел нямаше да ти каже, че това е къщата на майка му и че ти ще се грижиш за нея — уверено рече леля Беа.

Кейси я погледна изумено и преди да успее да каже нещо, Дан се върна на масата.

— Ханк каза, че може би ще се наложи да замина за няколко дни в края на седмицата. Радвам се, че семейството ще се събере, за да се запознаеш с тях. Те ще ти правят компания, докато ме няма.

— Имам достатъчно работа, за да не скучая. Както ти е известно, нося нещата си за шиене.

Ядяха големи парчета от пресния ябълков пай и разговаряха за шиене. Леля Беа умееше така добре да предразполага хората, че Кейси почти забрави за изпитанието, което й предстоеше в края на деня.

— Още пай, Даниел? Изпекох го, преди да узная, че кланът ще се събира. Имам още няколко в хладилника и ще ги изпека следобед. Мислиш ли, че четири ще стигнат?

— Четири пая? — попита невярващо Кейси.

Дан се засмя.

— Ще бъдем дванайсет деца и седем възрастни. Общо деветнайсет, включително с теб, любима.

— Люси и Мариан ще дойдат с Хелън — съобщи унило леля Беа и Кейси й хвърли бърз поглед.

— Тя върнала ли се е? — Дан повдигна вежди и се усмихна на Кейси. — Сестрата на Хелън. Значи ставаме двайсет и един. По-добре изпечи още един, лельо Беа.

Следобедът отлетя. Леля Беа се прибра вкъщи през пролуката на оградата, за да сложи пайовете да се пекат. Дан разтовари колата и помогна на Кейси да прибере нещата си. Единствено очевидното удоволствие, което той изпитваше от присъствието й в дома му, успяваше да обуздае паниката й. За пореден път Кейси премисляше какво да облече за вечеря и как да фризира косата си. Чувстваше се като първокласник преди първото раздаване на свидетелствата…

Тя се изкъпа, изми косата си, изсуши я и я изви към лицето си с машата. Остана доволна от това, което постигна. Но какво да облече? Стоеше в дрешника и прехвърляше дрехите си, когато Дан почука на вратата и влезе. Той застана зад нея и я обгърна с ръце. Тя усети твърдостта на тялото му дори през дебелия халат, с който беше облечена.

— Миришеш на хубаво. — Той зарови нос във врата й. — Дойдох да ти кажа да си облечеш нещо по-старо. Децата сигурно ще искат да изиграем един бейзбол.

— Дан… — Тя се извърна в ръцете му. — Би трябвало да ти откъсна носа, задето ме караш да преживея всичко това. — Тя изрече шепнешком последната си дума, защото устните му бяха обсебили нейните. Вдигна ръце и ги уви около врата му. Допря нос до лицето му, за да може да вдъхва аромата на кожата и косата му, и остави пръстите си да се вплетат в мокрите къдри на тила му.

— От какво се притесняваш? Защо си толкова изплашена? Всеки, който може да изнесе демонстрация пред няколкостотин души, би трябвало без затруднение да се оправи с двайсетина, повечето от тях деца.

— Тогава беше различно. Дан… всичко това е ново за мен. Ще ми се да не бях идвала изобщо. Сигурна съм, че ще си помислят, че спим заедно и че съм ти се натрапила след катастрофата. Не ми харесва да ме вземат за досадница. — Накрая остана почти без въздух.

— Това е най-откаченото нещо, което съм чувал — сгълча я той. — Мислиш ли, че се нуждая от одобрението на батковците си, за да избера жената, с която да прекарам живота си? Иска ми се да те харесат и ти да ги харесаш, но ако не стане, това ни най-малко не ще промени отношенията ни. Твоето одобрение желая, моя Гуинивиър.

Кейси осъзнаваше едва половината от това, което той й говореше. Тя се облегна на него, той приведе глава и моментът на колебание, преди да докосне устните й, й се стори непоносимо дълъг. Цялата емоционална горчилка се разтопи и изчезна от балсама на устните му. Тя се вкопчи в него и за момент потъна в неописуемо блаженство. Едва доловимо промълви:

— Страх ме е.

— Няма от какво да се страхуваш. Аз ще бъда до теб. — Той я целуна бързо няколко пъти. — Сега по-добре ли си?

Тя поклати глава и се вгледа в сериозните му тъмни очи, които можеха да излъчват и гняв, и радост!

— Ще се справя.

— Утре децата са на училище. Така че няма да стоят до късно. А сега облечи набързо едни дънки и някакъв пуловер. Тук става студено, щом се скрие слънцето. — Ръцете му хванаха колана на халата. — Ще остана да ти помогна — рече той и се ухили похотливо.

— Изчезвай, Даниел, или ще викна леля Беа — заплаши го нежно тя.

— Дявол момиче! Ще подхванем оттам, където спряхме, щом се отървем от „буреносното стадо“, както ги нарича леля Беа. — Целуна я, като че ли да запечата обещанието си.

Кейси се появи, облечена в отпуснат плетен пуловер, дънки и сандали. Златистият й пуловер стигаше до бедрата и тя го бе пристегнала в кръста с широк кожен колан. Беше сложила копринен шал на главата си, който трябваше да придържа косата й. Когато влезе в кухнята, Дан разопаковаше един пакет с хартиени чинии. Погледна я и остави опаковката да се търкулне на пода. Без да продума, той разтвори ръцете си и тя се мушна в тях.

— Толкова си сладка и нежна, че приличаш на ружа, цялата в злато, бяла и прелестна. Целуни ме и ми помогни да пренеса тези неща на верандата. Струва ми се, че ще има прекалено много комари, за да ядем на открито.

Кейси застла масата с кадифена покривка и в единия й край наредиха чаши, чинии, салфетки и сребърни прибори.

— Това ли е всичко, което трябва да направим?

— Ще направим и кафе, но по-късно. Имаме цели трийсет минути, преди да ни връхлетят, и ми се ще да ги прекарам в усамотение с теб. — Той хвана ръката й и я поведе бавно през кухнята към всекидневната.

Бяха като омагьосани. В пълна хармония. Като че ли винаги са били заедно, помисли си Кейси, като гледаше разрешената му коса и кривия му нос. Съвсем не беше красив, но не му и трябваше — с тези неотразими очи и безупречно тяло. Дори и в дънки и пуловер беше като от реклама за културизъм.

Той я дръпна за ръката и двамата се тръшнаха на кушетката. Взе я в обятията си и притисна лице до косата й, като внимаваше да не я разроши, знаейки колко държи на прическата си.

— Дан… как си успял да останеш ерген толкова дълго?

— Веднъж почти се ожених, но колкото повече се приближавах до фаталния скок, толкова повече осъзнавах, че нещата не са наред. Постоянно отлагах. Мина достатъчно време и тя се отказа, като разбра, че съм просто работник като всички останали в компанията. — В крайчетата на устата му се прокрадна лека усмивка, докато наблюдаваше през полузатворените си клепачи как ще реагира.

— Не изглежда да си много беден. Тя разби ли сърцето ти?

— О, опазил ме господ! Нямаш ни най-малка представа какви жени има на този свят… — Беше му весело, люлееше я напред-назад в прегръдката си, смехът му напираше отвътре. — За човек като нея, чието татенце можеше да купи филма, в който искаше да участва, или да й подари чартърен самолет, аз бях беден. След като откри, че нямах намерение да я придружа, тя реши, че май не ме е обичала. Всичко това се случи, когато бях млад и вървях по хълма на глупците.

— Хълма на глупците? Това пък какво е?

— Това е онази част от живота ти, когато си мислиш, че всичко ти е дадено да се забавляваш и вършиш глупави неща. — Той я погледна в очите и потри нос о нейния. Очите му шареха, а на устата му се появи лека момчешка усмивка. — Доста време си отделила да се гримираш тази вечер. Ти наистина си красива. Шшшшт! — Той постави пръстите си върху устните й, когато тя плътно ги стисна. — Виждал съм твои снимки, на които си без белег. Нямаше да те обичам повече, ако го нямаше. — Нежните му пръсти проследиха белега й и за първи път докоснаха осакатеното й ухо под косата.

Кейси замръзна на мястото си. Той започна да я целува — отначало леко, почти извинително притисна устните си до нейните, но нежността отстъпи място на взаимната им жажда за по-изгаряща целувка. Пръстите му неумело се боричкаха с колана на талията й, разхлабиха го и се заровиха под пуловера й. Гримът на Кейси се разцапа. Можеше да се отскубне, но не го направи. Беше лудост и безумство да се любят тук, на кушетката, но движението на устните му по нейните — бавно, чувствено, подканящо, закачливо — я разтърсваше из основи. Тя плъзна ръка под ризата му и я притисна към гърдите му. Грапавата повърхност на косматите му гърди я възбуждаше.

— О, Дан… не бива!

— Защо да не бива? Никой, освен леля Беа няма да дойде.

— Никой, освен лея Беа! О, Дан… ти си непоносим.

Целувката му стана по-страстна и се превърна в една разтапяща омайна сладост, Кейси летеше в облаците. Задната врата се тресна.

— Ехей! Даниел! Някой трябва да ми помогне да пренеса пайовете.

— Напомни ми да сложа райбер на проклетата врата — изръмжа Дан.

— Прочети вестника. Аз ще помогна на леля Беа. Големият Дан Мърдок — безпомощен като пеленаче — присмя му се тя.

— Безсрамница! — подвикна закачливо той, докато тя излизаше от стаята.

Кейси не можеше да проумее как леля Беа бе успяла да се провре през остъклената врата с по един пай във всяка ръка.

— Пак ли лудувахте, а? Даниел ти е изял цялото червило. Заклевам се, че е така. Това момче няма да ти даде покой, докато не се ожените — нито пък след това. Сигурно няма да те пусне да станеш от леглото цяла седмица. Точно така направи баща му с майка му. Беше бременна с Ханк, преди да успее да стане от леглото.

Земният й език накара Кейси да се изчерви.

— Ъъ… госпожо… Дан не ми е казал името ви.

— Казал ти го е. Казвам се леля Беа. — Тъмните й очи се усмихнаха, а пълничката й ръка хвана Кейси през кръста. — Не се притеснявай, ако обръщението ти се струва прекалено свойско. Всички ми казват леля Беа.

— Тогава и аз ще ви наричам така. И без това вече съм ви възприела като леля Беа.

— Вие двете май заговорничите срещу мен. — Гласът На Дан долетя зад гърбовете им.

Кейси извърна очи назад, ококори ги и невинно попита:

— Прочете ли вестника… вече?

— Да, прочетох го. — Той направи гримаса. — Искаш ли да изтичам и да донеса останалата част от пайовете, лельо Беа?

— Ще дойда с теб. Кейси трябва да се качи и да се начерви отново. И после ще я оставиш на мира, Даниел. Иска да изглежда добре довечера.

Кейси протегна ръка и потупа Дан по бузата, усмихвайки му се лукаво.

— Запомни какво ти каза леля Беа — каза тя и предпазливо се изплъзна от обсега му.