Дороти Гарлок
Любов завинаги (5)

Пета глава

— Дан? — прошепна Кейси, втренчила широко отворените си очи в него.

— Кейси, любима моя. — В думите му имаше необичайна нотка, като че ли се опитваше да я успокои, да я утеши, така както бе направил първата вечер, когато тя бе с превързани очи.

Кейси поклати глава.

— Какво правиш тук?

Той влезе в стаята, затвори вратата и се облегна на нея.

— Дойдох да отведа моята Гуинивиър — каза той.

— Сигурно си се побъркал.

— Повтаряш се, мила. Това си ми го казвала и преди.

— Дан, чуй ме — замоли го тя с тревожна решимост. — Имам достатъчно проблеми в живота си — да възвърна силите си, да си намеря работа, да започна нов живот; така че не е нужно да се месиш и ти. — Тя чувстваше осезаемо физическата му сила и търпението в погледа, с който я обгръщаше. — Вече съм планирала живота си, Дан, и ти не си част от него.

Той се отблъсна от вратата. Като че не бе помръднал, а вече се извисяваше над нея. Изглеждаше по-огромен, по-недодялан, почти примитивен.

— Какво те кара да си толкова сигурна? — попита той с едва загатната усмивка.

— Имам си свой живот и той никога, дори и да продължи сто години, няма да е свързан с твоя. — Дан се засмя и на нея й се прииска да го удари. — Престани да се смееш! — каза тя троснато. Очите й се взираха в лицето му с недоумение. — Защо? Защо продължаваш тази връзка? Ти почти не ме познаваш!

— Почти не те познавам? — Той се замисли за момент, пръстите му се протегнаха и пооправиха кичур от косата й. — Вярно е, че не те познавам от дълго. Но за мен бе напълно достатъчно да разбера, че си интелигентна, умна, своенравна и че никога не бих скучал с теб. — Тъмните му очи грейнаха от дяволито задоволство. — Още от самото начало си паснахме. Това звучи ли ти като бегло запознанство?

Чертите на Кейси се вкамениха, ясните й златисти очи бяха студени и невиждащи.

— Ако си търсиш нов партньор за сексуални забавления и игрички, забрави! Това не е стилът ми на живот.

Дългите му пръсти подхванаха брадичката й и я накараха да го погледне.

— Кейси, повярвай ми. Игрички с теб? Никога не ми е минавало през ума. — Ръцете му бавно се спуснаха върху раменете й. — Не зная къде да те докосна — въздъхна той. — А бог ми е свидетел, че го желая. — Той наблюдаваше лицето й отблизо, за да види дали тя ще примигне, когато ръката му започна да се движи надолу по гърба й.

Кейси виждаше как устните му се приближават до нея и инстинктивно опря ръце в гърдите му. Устата му пое нейната бавно и чувствено, устните й с готовност се разтвориха под неговите, сякаш тя нямаше контрол над тях. Кейси вдъхваше омайния аромат на лосиона му за след бръснене, а езикът й вкусваше свежия дъх на устата му. Той дишаше насечено и тя усещаше туптенето на сърцето му, въпреки че я бе притиснал съвсем леко към себе си. Ръцете му се движеха надолу по гърба и ханша й, галеха я, а устата му се притискаше към нейната с жадно нетърпение. Малкото останал здрав разум й подсказваше, че е стъпила на несигурна почва и че е по-добре да действа, докато все още може.

— Дан… моля те — успя да проговори тя. Но когато ръката му се отмести от тила й и отметна косата от лицето й, тя остро изписка: — Не прави така! — Отскубна се от него и му обърна гръб. Нервните й ръце пригладиха косата около лицето й.

Той бе съвсем близо зад нея, поставил ръце върху раменете й.

— Кейси… — Гласът му беше дрезгав и изпълнен с чувство. — Много добре знаеш, че не съм дошъл чак дотук с единствената цел да прекарам една нощ с теб. — Той притисна бузата си до нейната. Тя чувстваше бодливите му мустаци и усещаше туптенето на сърцето му близо до гърба си. Устата му обходи брадичката й. — Искам да си здрава и силна, когато се любя с теб. Не си мисли, че вечно ще бъда така, мила моя Гуинивиър.

— Моля те, престани да ме наричаш така. — Дълбоко в себе си Кейси осъзнаваше, че отстъпва пред непреодолимото желание да се облегне на него, да почувства силата му. — Знаеш, че не съществува нито Камелот, нито Гуинивиър — каза тя с последни сили, опитвайки се да внесе нещо реално в цялата ситуация.

— Кой казва, че Камелот не съществува? Съществуват и сър Ланселот, и Гуинивиър, както съществуват Дядо Мраз и Добрата фея, ако вярваш в тях. — Ръцете му я обърнаха с лице към него. — Не се плаши — промълви той. — Всичко това е ново и за мен. Преди няколко седмици изобщо не можех да си представя, че бих могъл да се привържа към някого и да прекарвам всеки миг с мисълта за него. Трябваше да дойда тук и да бъда с теб известно време, за да разбера с какво точно ме омагьосваш. Това е всичко. — Ръцете му се плъзнаха надолу и я хванаха за талията. — Боли ли те, като те държа така?

— Не — прошепна Кейси. — Всъщност ме боли само на две места.

— Гърдата и ухото?

Тя поклати глава, с очи, все още приковани към неговите.

— Ще бъда внимателен с тях. — Гласът му стана по-плътен, тъмните му очи не се отделяха от нейните, накрая наведе глава и я целуна. В нежността му имаше нещо собственическо. Кейси стоеше неподвижно, със затворени очи. Той обходи горната й устна с език, вдигна глава и я погледна. Взе ръцете й и ги сложи на врата си. — Целунете ме, милейди — дрезгаво каза той. — Ръцете ви са измръзнали, връщайте се обратно в леглото.

Кейси го целуна нежно по устата, после се отдръпна и го погледна. Искаше да каже нещо, което да оправдае постъпката й. Но истината беше, че просто бе изпълнила молбата му. „Допускаш грешка! — крещеше умът й. — Потъваш все по-надълбоко и по-надълбоко. Използвай здравия си разум и го накарай да си тръгне. Всичко, което трябва да направиш, е да запазиш самообладание!“ — каза си тя.

Изведнъж той се отмести и я грабна в ръце.

— Дан!…

Без да продума, я занесе до леглото и я сложи да легне. Огромната му ръка сграбчи босото й стъпало.

— Краката ти са ледени. Защо не ми каза? — Той разтри първо едното, после другото й стъпало между широките си длани и тя почувства как топлината започва да се връща в тях.

Лежеше като в транс до мига, когато той посегна към колана на халата й.

— Не! Не… недей! — Тя сграбчи ръцете му. Той се изправи и я погледна.

— Никога няма да ти причиня болка. Трябва да ми повярваш. — В тихите му думи имаше толкова топлина, че успяха да я разчувстват въпреки волята й.

— Не… не искам да го свалям.

— Добре — рече той спокойно. — Но се мушни под завивките. — Той взе романа, постави го на масата, после придърпа завивките върху нея. Очите й Тревожно се, разшириха, когато започна да сваля якето си. — Умирам от глад. Надявам се, че имаш нещо за хапване в хладилника. — Той хвърли якето си на ръба на леглото и отиде до бокса. Огромното му тяло почти изпълни малкото помещение. — Нямах време да спирам, понеже исках да намеря това място преди мръкване. — Движенията му излъчваха спокойствие. Извади сирене, хляб, няколко яйца и ги постави на плота. — Ще си приготвя омлет със сирене. Ти искаш ли? — Наведе се да извади тиган и не забеляза отрицателното поклащане на главата й. — Тъкмо от това имах нужда. Нищо не може да замени тигана с крачета при приготвяне на омлет. Какво? Няма тостер? Е, добре, препечените на грил филийки, намазани с масло, са еднакво хубави. С малко повече труд обаче. Запомни го все пак.

Кейси го наблюдаваше; усмихна се на старателния начин, по който счупи яйцата. Изведнъж осъзна като ударена от гръм колко спокойна беше и че присъствието му тук й се струваше съвсем в реда на нещата. Чудеше се какво точно я настройваше враждебно към този мъж, въпреки огромното доверие, което вдъхваше. Не беше аматьор край печката — позна от начина, по който наля малко олио в тигана, хвана дръжката с кърпа и го разклати, така че да покрие цялата повърхност.

След малко обърна тигана върху една чиния, подсвирквайки с уста, и изтърси в нея един превъзходен пухкав омлет. Ухили се гордо.

— Обикновено щом се опитам да покажа кулинарните си способности, всичко се проваля. Навярно днес имам щастлив ден. — Той отряза едно късче, постави го в чиния и отиде до леглото. — Опитайте го, милейди — каза, покланяйки се ниско, и се усмихна закачливо. Кейси не можа да му откаже.

— О, господарю мой — рече тя и примигна свенливо с клепки. — Само ако можеше умението ви с меча да се сравни с умението ви с тигана. — Тя повдигна засмените си очи към него.

Той постави чинията на леглото до нея.

— Не по-зле умея да пляскам отзад хлевоусти девици, милейди. — Изправи се и й намигна. — Появи ли се такава възможност, бих изпълнил задачата с радост.

Кейси не можа да сдържи смеха си. Цялата ситуация й се струваше нелепа — двамата разговаряха без обичайната нотка на враждебност и противопоставяне. Сигурно е от обстановката на това място, разсъждаваше тя. Не знаеше защо, но се чувстваше уютно и спокойно. Истината беше, че никога през живота си не се бе чувствала така спокойна и защитена. Като че ли някаква празнина в нея изведнъж се бе запълнила. Не можеше да си обясни как, но не желаеше да разсъждава — просто й се искаше да се наслаждава. Избута на заден план тази мисъл. Ще поразсъждава над нея утре, също като Скарлет.

— Искаш ли още? — Дан седна на стола до леглото с чиния в ръка.

— Не. Всъщност и това не исках, но миришеше така добре, че не можаха устоя. Мислех, че ще правиш препечени филийки?

— Ще направя, щом привърша с това.

— Защо не ги направи да ги ядеш заедно с омлета?

— Яж само по едно нещо наведнъж. Когато свърша с това, ще направя препечените филийки. Имаш ли мед?

— Не. Не си падам много по сладките неща.

— Също и аз, но медът е друго нещо, полезен е.

— Ти да не би да си побъркан на тема здравословна храна?

— Аха. Ти също.

— Как разбра?

— По дедукция, драги ми Уотсън. Видях, че хладилникът ти е пълен с плодове, зеленчуци и ядки.

— Умно.

— Не съм глупак. Дай ми чинията си да ти направя препечени филийки.

— За мен не, благодаря, но ти си направи.

След малко той пусна портативния телевизор, настрои го и се изтегна на пода до леглото, като че ли това бе негово свещено право.

— Ще изгледаме новините и после ще си тръгна, за да можеш да се наспиш добре. — Беше измил чиниите и подредил кухнята. — Утре ще открием пазара за месо, ще купим няколко рибици и ще ти приготвя кралска вечеря.

Кейси преглътна тежко и без особено да се замисля, попита:

— Колко време ще останеш тук?

— О, не знам. Омръзнах ли ти вече?

Точно обратното, помисли си тя. На глас каза:

— Не съм се замисляла. Как ме откри? Джуди единствена знаеше къде съм и макар да не съм й казвала направо, че се крия, тя знаеше, че не искам да се срещам с никого.

— Тя ми каза, но не бива да й се сърдиш. Поседнах пред вратата й и я заплаших, че ще кажа на някой си на име Глен, че съм й съпруг. — Той се засмя. — Тя е една малка дръзка сладурана.

— Не е честно — рече Кейси усмихнато.

— Но проработи. Каза ми съвсем точно как да стигна дотук, че и много други неща. — Той така се ухили, че тя се зачуди какви ли ще да са били другите неща.

— Преотстъпила ли е апартамента ми?

— Всичко е уредено за шест месеца. До момента, когато ще искаш отново да го използваш. Както ми обясни докторът, ще трябва да се подложиш на серия от операции, но няма да е необходимо да стоиш в болницата през цялото време.

Дълго мълчаха. Дан гледаше новините, но съзнанието на Кейси беше прекалено заето, за да им обърне внимание. Говорителят пожела лека нощ и се появи прогнозата за времето. Дан подпря глава на ръката си и погледна нагоре към лицето й. Ръката му търсеше стъпалото й. Тя почувства топлината на ръката му през завивките. По гърба й полазиха тръпки; в нея се прокрадна предчувствие.

— Как мина пътуването ти? — Изпита огромно облекчение, когато думите й прозвучаха равномерно.

— Вървеше добре… докато не се обадих и не открих, че си напуснала болницата.

— Обадил си се от… Япония? — заекна тя, стъписана, но и поласкана.

— Ти знаеше, че ще ти се обадя. Обаждах ти се и преди, когато бях в Мексико. — Той се повдигна и се подпря на лакът.

— Мексико? — повтори тя като ехо.

— Втория път, когато ти се обаждах, беше от Мексико. — Той замълча. — Защо не ме изчака да се върна, преди да напуснеш болницата? Няколко дни в повече щяха да ти се отразят добре.

Силата в изражението му почти я изплаши, но не чак толкова, че да не му отговори.

— Не се нуждаех от разрешението ти, за да напусна болницата, също както не се нуждая да ми казваш какво е добре за мен. — Тя се сепна, като видя как се промени лицето му — то не изразяваше гняв, а само забавление. Той избухна в луд смях. — Това е другото нещо, което ме дразни у теб — троснато каза тя. — Смееш се точно в най-неподходящите моменти.

— Нямам търпение да те запозная с братята си — каза той през смях. Пропълзя нагоре по леглото, легна до нея, сви лакът и опря буза на дланта си. Тя претърколи глава на възглавницата, за да го вижда. Тъмните очи и чувствените устни бяха съвсем близо.

— Съмнявам се, че това някога ще се случи. — Щеше й се да извика: „Изчезвай от леглото ми“, но тогава той щеше да разбере колко се притеснява от близостта му.

— Няма да го обсъждаме сега. — Дан така приближи лицето си до нейното, че носовете им се допряха; после се отдръпна, за да я погледне. — Обичам да гледам очите ти. Напомнят ми за златистите очи на едно коте. Бяха кръгли и в тях се къпеха златни песъчинки… наблюдаваше ме изплашено да не го нараня. Ала аз не бих направил такова нещо. За нищо на света не бих наранил това коте. — Гласът му се сниши и заприлича на мъркане.

Допирът на ръката му до корема й накара кожата й да настръхне, а лицето й пламна. Отново усети топлината, която пулсираше между тях от нощта, когато тя беше в болницата и той я успокояваше, притиснал нежно ръката й. Погледът му бе прикован към очите й, ръката му се раздвижи… О, боже! Какво да прави? Той бе толкова нежен… толкова мил с нея. Само ако го бе срещнала преди… би притиснала главата му към гърдите си, би го обичала. Обичала?… О, не! Беше се влюбила в него! Не бе и сънувала, че любовта може да я обсеби с такава сила! Искаше да протегне ръка и да каже: „Толкова съм уморена, Дан. Грижи се за мен, обичай ме… така както аз те обичам.“ Но не го направи. Лежеше притихнала, знаейки, че той усеща как тупти сърцето й под ръката му.

— Как ми се иска да не трябваше да си тръгвам. — Главата му беше на възглавницата до нейната и той изрече думите в ухото й. — Бих могъл да спя ей тук — прошепна той, като че ли говореше на себе си. — Но се страхувам, че през нощта ще те сграбча и ще ти причиня болка. — Въздъхна до ухото й. — Вие сте изкусителка, милейди. И ако не бях почтен рицар, какъвто съм всъщност, бих ви обладал. — Устните му леко прехапаха меката част на ухото й.

— Да ме обладаете! — Тя едва сподави кикота, който се надигаше у нея. — Не театралничите ли прекалено, милорд?

— Опитвате се да охладите страстта ми с подигравки, милейди? Силно ме изкушавате да ви науча да почитате своя покровител и господар.

Очите на Кейси затанцуваха, тя притисна ухото си към възглавницата, за да избегне целувката му.

— Гъдел ме е! — Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Очите му дяволито задяваха нейните, ръката му нежно я обгърна.

— Би ли ми повярвала, ако ти кажа, че никога не съм се чувствал по-щастлив, отколкото съм в този момент? — попита той неочаквано. Въпросът му бе така искрен и прям, че тя му отговори, без дори да се замисли:

— Да, вярвам ти.

— А ти?

— Аз съм малко… тъжна — прошепна тя.

Лицето му се приближи, устните им почти се докосваха. Чувстваше как миглите му трепкаха върху веждите й. Когато проговори, устните му едва-едва се движеха срещу нейните.

— Това все пак е начало.

Кейси лежеше неподвижно, знаейки, че може да извърне лицето си, ако поиска. Нищо друго нямаше значение, освен усещането, че огромното му твърдо тяло е прилепено към нейното, ритмичното туптене на сърцето му под дланта й и… това безметежно чувство на отпускане. Почувства усмивката му върху устните си.

— Приличаш на онова пухкаво златисто котенце. Почти те чувам как мъркаш — дрезгаво прошепна той.

— Мога и да драскам — промърмори тя сънливо. Ръката му потърси нейната, нежно разтвори пръстите й и притисна дланта й към лицето си. Започна да гали врата и бузата й с дългите си пръсти. Жестът му беше така мил и обикновен… В него тя можеше да прочете дълбокия му копнеж да докосва и да бъде докосван. Вълна от нежност към този грубоват, понякога дори властен мъж заля сърцето на Кейси. Пръстите й леко обгърнаха брадичката му, после се заизкачваха нагоре към тъмната коса край ухото му.

Той помести главата си още няколко сантиметра, докато носовете им се допряха, и я погледна с такова задоволство, че тя почувства как пулсът й се ускорява. Устата му нежно, почти благоговейно целуна нейната. Целувката му бе така искрено любяща, че принуди Кейси да се притисне в него. След време тя щеше да си спомня за тази целувка като за мига, в който независимата и самостоятелна Кейси спря да съществува. От този миг нататък тя щеше да чувства празнота, когато не беше с него.

Той продължи да обсипва устните й с леки и нежни целувки, но отказваше да се поддаде на жадния натиск на ръката й отзад върху главата му и да задълбочи целувките си.

— Това е всичко, което можем да си позволим засега, любима — прошепна той, повдигна глава и погледна налетите й с кръв устни и блестящите й очи.

За няколко вълшебни мига Кейси напълно забрави за страха си да не се обвърже с този мъж. Чувството, че я обича и глези, й се стори ново и опияняващо, както не си го бе представяла и в най-смелите си мечти. За момент главата й се замая, тя замижа и в следващия миг усети как той се изтърколва от леглото. Тя бавно отвори очи и срещна погледа му.

— Ще загася телевизора и лампата и ще заключа вратата, за да не ставаш. — Той протегна ръка и тя пъхна в нея своята. — Лека нощ, Гуинивиър.

— Лека нощ, милорд.

Нежно стисна ръката й, после изгаси лампата.

След като остана сама, тя въздъхна и зарови лице във възглавницата, където беше лежала главата му само преди миг. Все още можеше да усети лимоновото ухание на лосиона му. Заспивайки, тя със задоволство се върна към спомена за твърдите топли устни, за усмихнатите очи и силната ръка, която я обгръщаше. Внезапният звук от превъртане на ключ я стресна и разбуди отново.

Вратата се отвори.

— Не се страхувай, аз съм. — Беше гласът на Дан. Той затвори вратата и сложи резето. — На излизане взех ключа със себе си — заобяснява той, докато се приближаваше към леглото й в мрака. — В съседното бунгало леглото не е оправено и нямам намерение да спя на голия дюшек. — Той седна на ръба на леглото и тя чу как обувките му тупнаха на пода.

Нещо притискаше гърдите й, буца заседна в гърлото й и тя не успя да продума. Лежеше, вкопчила ръцете си в халата, който все още беше на нея, зашеметена от най-естествения начин, по който той се настаняваше в леглото й.

— Дан… — Тя се надигна, но ръката му я притисна надолу.

— Още ли си с тоя халат? Свали го, любима, и заспивай. Оох, колко съм уморен. Чувствам се, като да съм пропътувал хиляда километра днес. — Той повдигна завивките и се вмъкна при нея. — Целуни ме за лека нощ… още веднъж — подкани я той и дъхът му погали устните й. Устата му намери нейната и той я целуна, без да бърза, като че му принадлежеше. — Няма ли да ти е топло с този халат?

— Не.

— Добре. Дай ми ръката си. И без това не исках да си тръгвам оттук. Голият дюшек беше добър претекст да се завърна — признае й той. Изтегна се по гръб, вплетените им ръце лежаха помежду им. — Ако крал Артур можеше да види любимия си рицар, моя Гуинивиър, мисля, че би се гордял с мен. Лека нощ.