Мигел Руис
Отвъд страха (14)

Епилог
ПЕЩЕРАТА НА ВЕЛИКИЯ ВОИН

Живял някога на света могъщ и висок човек, бивш войник. Наричал се Велик Воин. Сражавал се в много войни и убил доста хора. В своята малка страна бил истински герой. Всички се бояли от него и го уважавали. Той правел каквото поиска, защото никой не можел да го спре. На всяка крачка не преставал да казва: „Аз съм Велик Воин“.

Веднъж, когато този воин започнал твърде много да се хвали, едно малко момче му казало: „Според мен, ти въобще не си Велик Воин“.

Воинът се ядосал, хванал момчето и казал: „Да се благодариш, че си още малък. Мнозина са платили с живота си и за по-малко. Ако аз не съм велик, кой според теб е велик?“

Момчето отговорило: „Дълбоко в джунглата в една пещера, живее един човек. Той е Велик Воин“.

Воинът веднага се отправил в джунглата да търси съперника си. Накрая намерил пещерата и извикал високо.

„Излез да се биеш с мен, тогава ще видим кой от нас е Велик Воин“. Какво било неговото изумление, когато от пещерата с труд, едва движейки краката си от слабост, излязъл много стар човек.

Воинът се разсмял. „Някой се е пошегувал с мен. Казаха ми, че ти си Велик Воин“.

Поглеждайки го с добри очи, старецът отвърнал: „Този, който ти е казал, е говорил истината. Аз съм Велик Воин“.

„Първо момчето, сега и ти, старче! Не ме принуждавай да те убия“.

„Ако го направиш, ще докажеш, че си убиец, а не воин. Едва ли ще ти стигне смелост да живееш в джунглата самотно, както мен“ — казал старецът.

„Хммм“ — избърборил воинът.

„Поживей цяла година в тези джунгли в пълна самота. След година ела и тогава ще видим кой е Великият Воин“.

Воинът приел предизвикателството и цяла година преживял в джунглата. Станал велик ловец. Учил се от орлите. Учил се от ягуарите. Учил се от паяка.

След една година отново отишъл при стареца. И той отново го поканил да остане една година и да превърне цялото си майсторство на ловец в лов за знание. „Ловувай още една година и ела отново. Тогава ще видим кой от нас е Велик Воин“.

С цялото ловджийско изкуство на орела, ягуара и паяка, воинът разбрал всичко за природата и звездите, за животните и математиката. Той трупал знания парче по парче и колкото повече разбирал, толкова по-голямо ставало неговото его. Казвал си: „Няма съмнение, аз съм най-добър“.

На следващата среща старецът му поръчал да постои в джунглата още година в лов на самия себе си. Воинът приел предизвикателството.

Той започнал лов на всяка своя емоция, на всяка своя постъпка, на всяка своя реакция. Постепенно се научил да се гледа в лицето. Влязъл в бой със своите убеждения. Започнал да приема всичко, каквото е, и се заобичал. Тази трансформация била толкова стремителна, че не изминали и три месеца от началото на лова, когато разбрал, че старецът бил неговият учител и наставник и наистина бил Велик Воин. Изпълнил се с огромна любов към стареца. Изпълнил се със състрадание към всеки, комуто някога бил причинил болка. Не му било по силите да дочака уговорения срок, отправил се към пещерата и повикал стареца.

Но от пещерата не излязъл никой. Воинът неуверено влязъл под нейния свод и намерил там изсъхнало тяло. Старецът бил умрял.

И тогава воинът решил да се пресели в тази пещера. И да стане Велик Воин.

Той и до ден днешен живее там, в очакване на вашата покана!

* * *

Благодаря ви, че прочетохте моите думи и ми позволихте да ви обичам такива, каквито сте — прекрасни същества от светлина, свързани със Слънцето чрез свой специален лъч светлина, същества, които са Бог. Обичам ви!