Тайша Абелар
Магическият преход (21)

20.

Третата ми нощ в къщата на дървото беше като на къмпинг. Просто се пъхнах в спалния чувал, заспах дълбоко и се събудих на разсъмване. Много по-лесно ми беше и да се спусна долу. Бях хванала цаката как да движа въженцата и ремъците, без да си напрягам гърба и раменете.

— Това е последният ден от твоя преходен етап — съобщи ми Емилито, след като закусихме. — Чака те още много работа. Но понеже си доста работлива, няма да ти е толкова трудно.

— Какво имаш предвид под преходен етап?

— От последния път, когато разговаря с Клара, досега това за теб беше шестдневен преходен етап. Не забравяй, че ти прекара шест нощи на дървото, три от които в безсъзнание, а другите три — в осъзнаване. Магьосниците винаги броят събитията по три.

— И аз ли трябва да правя нещата по три? — попитах аз.

— Разбира се. Ти си наследница на Нелида, нали така? Продължаваш нейната приемствена линия. — Той леко се усмихна и добави: — Но засега ще трябва да правиш, каквото правя аз. Запомни, аз съм твоят водач, за колкото и дълго време да бъде нужно.

Като чух това, аз преглътнах притеснено. Когато Нелида бе включвала и мен в различните си твърдения, бях го приемала с известна гордост, но сега изобщо не ми допадаше, че пазачът ме присъединява към себе си.

Като забеляза притеснението ми, той ме увери, че сили извън контрола на когото и да било са ни събрали заедно, за да изпълним специфична задача. Затова сме длъжни да спазваме правилата, понеже именно по този начин се правят нещата в неговата магьосническа традиция.

— Клара подготви физическата ти страна, като те научи да правиш прегледа и поохлаби вратите ти чрез магическите движения — обясни той. — Моята работа е да спомогна за стабилизиране на двойника ти и после да го науча на „прикриване“.

Той ме увери, че никой освен него не би могъл да ме научи на „прикриване“ с двойника.

— Можеш ли да ми обясниш какво означава „прикриване с двойника“? — попитах аз.

— Разбира се, че мога. Но едва ли има смисъл да говорим за него, понеже прикриване означава да правиш нещо, а не да говориш за правене. Пък и ти вече знаеш какво означава това, понеже си го правила.

— Къде и кога съм го правила?

— Първата нощ, когато спа в къщата на дървото — каза Емилито, — когато едва не умря от ужас. В този случай разумът ти беше неспособен да се справи със ситуацията, така че обстоятелствата те принудиха да зависиш от двойника си. Именно твоят двойник ти се притече на помощ и те спаси. Той бликна през вратите, които страхът ти бе отворил широко. Аз наричам това „прикриване с двойника“.

— Нагуалът и Нелида са майстори на двойника и те ще те запознаят с последните тънкости, при положение че аз вече съм свършил грубата работа — продължи той. — Така че моята работа е да те подготвя за тях, точно както Клара трябваше да те подготви за мен. И ако не си готова, те няма да могат да направят абсолютно нищичко с теб.

— Защо Клара не може да продължи да ми бъде учител? — попитах аз и отпих глътка вода.

Той се взря в мен, после примигна като птица.

— Правилото е да имаш двама въводители — каза Емилито. — Всеки от нас има двама въводители, включително аз самият. Но последният ми учител беше нагуал; това също е според правилата.

Емилито обясни, че нагуалът Хулиан Грау бил учител не само на него, но и на всеки от шестнадесетте членове на групата в къщата. Нагуалът Хулиан заедно със своя собствен учител, също нагуал на име Елиас Абелар, са открили всекиго от тях един по един и са му помагали по пътя му към свободата.

— Защо имената Грау и Абелар се срещат толкова често?

— Това са имена на силата — обясни Емилито. — Използва ги всяко поколение магьосници. И името на всеки нагуал се редува през едно поколение. Това означава, че нагуалът Джон Майкъл Абелар е наследил името от Елиас Абелар, обаче новият нагуал, този, който ще дойде след Джон Майкъл Абелар, ще наследи името Грау от Хулиан Грау. Такова е правилото за нагуалите.

— Защо Нелида каза, че аз съм една Абелар?

— Защото си същата като нея. И според правилата ти ще наследиш нейното последно име или първото й име или ако искаш, може да наследиш и двете. Тя самата наследи и двете си имена от своята предшественичка.

— Кой определя това правило и защо поначало трябва да го има? — попитах аз.

— Правилото е законът, според който живеят магьосниците, за да ги предпази да действат произволно или на своя глава. Те трябва да се придържат към определените предписания, защото са посочени от самия дух. Така ми беше казано на мен и аз нямам причина да се съмнявам в това.

Емилито каза, че другият му учител бил жена на име Талия. Той я описа като най-изисканата жена, която човек изобщо може да си представи, че съществува на земята.

— Според мен Нелида е най-изисканото същество — промърморих аз, но се възпрях да кажа нещо повече. Иначе щях да прозвуча също като Емилито, напълно обсебен от абсолютната си преданост.

Емилито се наведе през кухненската маса и с вид на заговорник, който се кани да разкрие някаква тайна, каза:

— Съгласен съм с теб. Но почакай само докато Нелида истински те поеме; тогава ще я обичаш така, сякаш утрешен ден изобщо не съществува.

Думите му не ме изненадаха, защото вярно бе оценил нещо, което вече бях усетила — обичах Нелида така, сякаш винаги съм я познавала. Като че ли тя беше майката, която всъщност никога не съм имала. Казах му, че за мен тя е била най-доброто, най-красивото и най-безупречното същество, което изобщо съм срещала, въпреки факта, че само допреди няколко дни аз дори не знаех за съществуването й.

— Но я познаваше — възрази Емилито. — Всички ние сме идвали да те виждаме, а Нелида се е срещала с теб по-често от всекиго. Когато ти пристигна тук с Клара, Нелида вече беше те научила безброй неща.

— Какво според теб ме е научила? — попитах неспокойно аз.

Той се почеса по главата.

— Ами научи те например да се обръщаш към двойника си за съвет — каза той.

— Ти каза, че съм направила това през първата ми нощ в къщата на дървото. Но аз не знам какво съм правила.

— Разбира се, че знаеш. Винаги си го правила. Ами какво ще кажеш за твоята техника да релаксираш и да се взираш в южния хоризонт, за да поискаш съвет?

В момента, в който го каза, нещо в ума ми се проясни. Напълно бях забравила едни сънища, които ми се бяха явявали в течение на годините — в тях една красива, тайнствена дама често ми говореше и ми оставяше подаръци на нощното шкафче. Веднъж сънувах, че ми е оставила един пръстен с опал, друг път това беше златна гривна с прикачено мъничко сърчице като талисман. Понякога тя присядаше на ръба на леглото ми и ми казваше неща, които започвах да правя, след като се събудех — например това взиране в южния хоризонт или пък да нося определени цветове, или дори да се сресвам по определен начин, който повече ми отива.

Когато се чувствах тъжна или самотна, тя ме утешаваше и успокояваше, като ми шепнеше на ухото ласкави думички. Но най-живо си спомням как веднъж ми каза, че ме обича заради това, което съм. Точно тези думи употреби: „Обичам те заради това, което си.“ Когато бях много напрегната, тя разтриваше гърба ми или ме потупваше по главата, или разрошваше косата ми. Разбрах, че именно затова не исках майка ми да ме докосва. Не исках да ме докосва никой друг, освен тази дама. Когато се събуждах след някой от тези сънища, бях с чувството, че нищо на света няма значение, докато тази дама ме носи в сърцето си.

Винаги съм си мислела, че това са сънища-фантазия. Понеже бях учила в католически училища, аз дори си мислех, че тя е може би Дева Мария или някоя светица, която често ми се явява. Учила бях, че всички добри неща идват от тях. А по едно време дори си мислех, че тя е моята добра фея, но и в най-смелите си фантазии не бях допускала, че такова същество действително съществува.

— Това не беше Девата или някоя светица, глупаче — разсмя се Емилито. — Беше нашата Нелида. И тя наистина ти даде тези подаръци. Можеш да ги намериш под платформата в къщата на дървото. Те й бяха дадени от нейната предшественица и сега тя ти ги предаде на теб.

— Искаш да кажеш, че пръстенът с опала наистина съществува? — попитах аз задъхано.

Емилито кимна.

— Иди и сама виж. Нелида ми каза да ти предам…

Преди да завърши изречението си, аз излетях от кухнята и се втурнах към предния вход на къщата. Със светкавична скорост се изкачих до къщата на дървото. Там, скрита под платформата, намерих кутийка, подплатена с коприна, в която имаше изящни бижута. Веднага познах пръстена с опала, в който се виждаше червено пламъче, както и гривната с талисманчето; имаше и други пръстени, златен часовник и диамантено колие. Извадих златната гривна със сърчицето и си я сложих. За първи път, откакто Клара си бе отишла, очите ми се изпълниха със сълзи. Но това не бяха сълзи от самосъжаление или тъга, а чиста радост и въодушевление. Защото вече знаех без никакво съмнение, че красивата дама не е била само сън.

Извиках името на Нелида и й благодарих на висок глас за всичко, което бе правила за мен. Обещах да се променя, да стана различна и да правя каквото и да ми каже Емилито, всичко, стига само да мога отново да я видя и да разговарям с нея.

Когато се спуснах долу, Емилито стоеше до вратата на кухнята. Показах му гривната и пръстените и го попитах как е възможно да съм виждала същите бижута в сънищата си още преди години.

— Магьосниците са изключително загадъчни същества — каза Емилито, — защото през повечето време действат с енергията на своя двойник. Нелида е страхотен прикривач. Тя прави това в сънищата. Силата й е толкова уникална, че може не само да се пренася другаде, но и да носи неща със себе си. По такъв начин тя можеше да те навестява. И затова името й е Абелар. За нас Абелар означава прикривач. А Грау означава сънувач. Всички магьосници в тази къща са или прикривачи, или сънувачи.

— И каква е разликата, Емилито?

— Прикривачите правят планове и действат в съответствие с плановете си; те могат да измислят, подтикват и променят нещата, независимо дали са будни, или сънуват. Сънувачите се движат без всякакъв план или замисъл; те скачат в реалността на света или в реалността на сънищата.

— Всичко това е неразбираемо за мен, Емилито — казах аз, като разглеждах опаловия пръстен на светлината.

— Аз те водя, така че ще ти стане понятно — отвърна Емилито. — А за да ми помогнеш да те водя, трябва да правиш, каквото ти казвам. Всичко, което ще ти кажа, направя или ще ти препоръчам да сториш, е точно повторение на нещата, които са ми казвали моите двама учители, или е нещо, разработено в духа на това, което са ми казвали. — Той се наведе към мен: — Може и да не повярваш — прошепна той, — но ти и аз в същността си сме еднакви.

— В какво отношение, Емилито?

— И двамата сме малко луди — каза той с най-сериозно изражение. — Обърни особено внимание на това и го запомни. За да бъдем нормални, и двамата е теб трябва дяволски да се потрудим да уравновесяваме не тялото или ума, а двойника.

Не виждах някакъв смисъл, за да мога да споря или да се съглася с него. Но докато сядах отново на кухненската маса, аз го попитах:

— Как можем да бъдем сигурни, че всъщност уравновесяваме двойника?

— Като отворим вратите си — отговори той. — Първата врата е на ходилото на крака, точно в основата на палеца.

Той се пресегна под масата, хвана ми крака и с невероятно бързо движение ми събу обувката и чорапа. После с палеца и показалеца стисна като в менгеме възглавничката под палеца на крака ми и ставата на пръста. Изпищях от острата болка и от изненада. Дръпнах си крака толкова силно, че си ударих коляното в масата отдолу. Станах и изкрещях:

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш! Той пренебрегна гневния ми изблик и каза:

— Посочвам ти вратите според правилника. Затова съсредоточи вниманието си.

Той стана, заобиколи масата и дойде до мен.

— Втората врата е в областта, която включва прасеца и вътрешната страна на коляното — каза той, като се наведе и потупа краката ми. — Третата включва половите органи и опашния прешлен.

Преди да успея да се отдръпна, той плъзна топлите си ръце между краката ми и като ме повдигна малко, силно стисна.

Опитах се да го отблъсна, но той ме хвана под кръста.

— Четвъртата и най-важна точка е в областта на бъбреците — каза той. Без да обръща внимание на раздразнението ми, той ме бутна да седна обратно на пейката. Плъзна ръцете си нагоре по гърба ми. Свивах се от страх, но заради Нелида го търпях. — Петата точка е между плешките — каза той. — Шестата е в основата на черепа. А седмата е на върха на главата. — За да ми посочи последната точка, той със силен натиск плъзна кокалчетата на пръстите си до върха на главата ми. После се върна на своето място до масата и седна.

— Ако първият и вторият ни център е отворен, ние излъчваме определен вид сила, която хората може да намерят за непоносима — продължи той. — От друга страна, ако третата и четвъртата врата не са толкова затворени, колкото би трябвало да бъдат, ние излъчваме определена сила, която хората намират за много привлекателна.

Бях сигурна, че долните центрове на пазача са широко отворени, защото го намирах за по-противен и непоносим от когото и да било. Полу на шега и отчасти защото се почувствах гузна от чувствата си към него, аз си признах, че хората не ме приемат много лесно. Винаги бях смятала, че това се дължи на факта, че не владея светските обноски, което трябваше да компенсирам с пресилено нагаждане.

— Съвсем естествено е — съгласи се той. — Вратите на ходилата и прасците ти винаги са си били частично отворени. Друга последица от това, че са отворени тези долни центрове, е, че ти винаги си имала тромава походка.

— Чакай малко — казах аз, — нищо ми няма на походката. Аз практикувам бойни изкуства. Клара ми каза, че се движа много плавно и грациозно.

Той избухна в смях.

— Можеш да практикуваш каквото си искаш — отвърна той, — но въпреки това още си влачиш краката, като ходиш. Тътриш се като старче.

Емилито беше по-ужасен и от Клара. Тя поне проявяваше снизхождението да се смее с мен, а не на мен. Той обаче не проявяваше абсолютно никакво съчувствие към всичко, което изпитвах. Тормозеше ме точно както по-големите деца издевателстват над по-малките и по-слабите, които няма как да се защитават.

— Не се обиждаш, нали? — попита ме той, втренчен в мен.

— Аз? Да се обиждам? Не, разбира се. — Обаче вътрешно кипях от яд.

— Добре. Клара ме увери, че чрез прегледа си се освободила от голяма част от своето самосъжаление и чувство за собствена значимост. Чрез прегледа на живота си, особено на половия си живот, ти още повече си открехнала някои от вратите си. Онова пропукване на врата ти, което чу, беше в момента, когато дясната и лявата ти страна се разделиха. Това отваря една бездна направо по средата на тялото ти, по която енергията се издига към врата, мястото, откъдето се чу този звук. Когато чуеш това пропукване, то означава, че двойникът ти е на път да се осъзнае.

— И какво би трябвало да правя, когато го чуя?

— Изобщо не е важно да знаеш какво да правиш, защото почти нямаме какво да правим — каза той. — Можем или да си останем седнали, със затворени очи, или да станем и да се раздвижим наоколо. Важното е да знаем, че сме ограничени, понеже физическото ни тяло контролира осъзнаването ни. Но ако успеем да обърнем нещата така, че двойникът ни да поеме контрол над осъзнаването, на практика ние ще бъдем в състояние да правим всичко, което изобщо можем да си представим.

Той стана и дойде до мен.

— А сега преставаш вече да ме баламосваш с приказки, както правеше с Клара и Нелида — каза той. — За двойника можеш да научиш нещо единствено чрез действия. И ако още говоря с теб, то е, защото преходният етап не е приключил съвсем.

Той ме хвана за ръката и без повече думица направо ме повлече към задния вход на къщата. Там ме настани под едно дърво, като темето ми беше на десетина сантиметра под един нисък, дебел клон. Каза ми, че ще провери дали мога отново да проецирам навън двойника си, този път напълно осъзнато, и то с помощта на дървото.

Сериозно се съмнявах дали ще мога изобщо да проецирам нещо и му го казах. Но той настоя, че ако го възнамеря, двойникът ми ще започне да напира отвътре и ще се разпростре извън границите на физическото ми тяло.

— Какво по-точно трябва да правя? — попитах аз с надеждата, че ще ми покаже някаква процедура, която е част от правилата на магьосниците.

Той ми каза да затворя очи и да се концентрирам над дишането си. Докато релаксирах, трябваше да възнамеря как силата потича нагоре, докато достигна най-горните клони с това усещане, което излиза от върха на главата ми. Каза, че това щяло да бъде доста лесно, защото ще се ползвам от подкрепата на моя приятел, дървото. Енергията на дървото, обясни той, ще образува матрицата, според която ще се разшири осъзнаването им.

След като известно време се концентрирах над дишането си, аз усетих как по гърба ми се издигна една вибрираща енергия и се опита да излезе навън през върха на главата ми. Тогава нещо в мен се отвори. При всяко вдишване от мен се проточваше една линия към върха на дървото; когато издишвах, линията се връщаше отново в тялото ми. Чувството, че достигам върха на дървото, се засилваше след всяко вдишване, докато накрая истински повярвах, че тялото ми се е разширило и е станало високо и обемисто като дървото.

В един момент ме изпълни дълбока обич и емпатия^[1] към дървото; в същия този миг нещо се издигна по гърба ми, излезе от главата и изведнъж се намерих да гледам света от най-горните клони. Това усещане продължи само миг, защото бе прекъснато от властния глас на пазача да се спусна долу и отново да се втека в тялото си. Почувствах как нещо като водопад, пенлив поток се спусна надолу, навлезе през върха на главата ми и изпълни тялото ми с познатата топлина.

— Не бива да оставаш прекалено дълго слята с дървото — каза ми той, когато отворих очи.

Изпитвах неудържим порив да прегърна дървото, но пазачът ме потегли за ръката и ме заведе до един голям камък наблизо. Седнахме. Той посочи, че с помощта на една външна сила, в този случай, като свържа моето осъзнаване с дървото, аз мога лесно да накарам двойника да се разшири. Но понеже това е лесно, ние се изправяме пред риска да останем свързани с дървото прекалено дълго, при което можем да източим от дървото жизнената сила, която му е нужна, за да се поддържа здраво и силно. Или пък може да оставим част от нашата енергия, като се почувстваме емоционално свързани с дървото.

— Човек може да се слива с всичко — обясни той. — Ако това или този, с когото се сливаш, е силен, твоята енергия може да се увеличи, както ставаше всеки път, когато ти се сливаше с магьосника Манфред. Но ако другият е болен или слаб, стой настрани. Във всеки случай ти трябва да правиш това упражнение и с едните, и с другите, защото, както всичко останало, това е меч с две остриета. Външната енергия винаги е различна от нашата, често пъти противодействаща.

Слушах внимателно какво ми разказваше пазачът. Едно нещо ми направи особено впечатление.

— Емилито, кажи ми защо наричаш Манфред магьосник?

— Това е нашият начин да потвърдим неговата уникалност. За нас Манфред не може да е нищо друго освен магьосник. Дори нещо повече от магьосник. Ако живееше сред същества от своя вид, той щеше да бъде магьосник. Обаче той живее сред хора, при това хора-магьосници, и въпреки това им е равен. Само един завършен магьосник може да постигне такъв подвиг.

Попитах го дали някога ще видя Манфред отново; пазачът сложи пръст на устните си и ме погледна така настойчиво, че млъкнах и реших да не разпитвам повече.

Той взе една пръчица и начерта овал върху меката пръст. После с една водоравна линия го раздели по средата. Като посочи двете части, той обясни, че двойникът се дели на долна и горна част, което при физическото тяло най-грубо съответства на коремната и гръдната кухина. В тези две части циркулират два различни потока. В долната циркулира изначалната енергия, с която разполагаме още докато сме в утробата. В горната част циркулира мисловната енергия. Тази енергия започва да навлиза в нашето тяло при раждането ни още от първото вдишване. Той каза, че мисловната енергия се развива чрез опита и се издига нагоре към главата. Изначалната енергия се спуска надолу към областта на половите органи. Обикновено в живота ни тези две енергии са разделени в двойника, като предизвикват слабост и неравновесие във физическото тяло.

Той начерта друга линия, този път отвесна, която разделяше елипсата по дължина на две части, които, както каза той, съответстват на дясната и лявата страна на тялото. В тези две части енергията също циркулира по две специфични схеми. В дясната страна енергията се движи нагоре по предната част на двойника и се спуска надолу по задната. В лявата страна енергията циркулира надолу по предната страна на двойника и нагоре по задната.

Той отбеляза, че грешката на повечето хора, когато се опитват да достигнат двойника, е да прилагат към него законите на физическото тяло и го тренират например така, сякаш е изграден от мускули и кости. Той ме увери, че е невъзможно двойникът да се развива чрез физически упражнения.

— Най-лесният начин да се реши този проблем е да се разделят двете — обясни пазачът. — Само когато двете страни са категорично разделени, осъзнаването може да протича от едната към другата. Точно това и правят магьосниците. Затова могат да минат и без глупостта на разните ритуали, заклинания и сложни техники на дишане, предназначени всъщност да ги обединят.

— Ами тези начини на дишане и магическите движения, на които ме учи Клара? И те ли са глупости?

— Не. Тя те учи само на неща, които биха ти помогнали да разделиш тялото от двойника си. Затова са крайно полезни за нашата цел.

Той каза, че може би най-голямата заблуда на човека е да смята, че здравето и доброто ни състояние са в сферата на тялото, когато по същността си контролът над живота ни е в сферата на двойника. Тази заблуда произтича от факта, че тялото контролира нашето осъзнаване. Той добави, че обикновено разполагаме осъзнаването си над енергията, която циркулира в дясната страна на двойника, и резултатът от това е нашата способност да мислим, съобразяваме и да боравим успешно с идеи и хора. Понякога случайно, но по-често благодарение на подготовка осъзнаването може да се премести към енергията, която циркулира в лявата страна на двойника, и резултатът от това е поведение, не толкова насочено към интелектуални занимания или общуване с хора.

— Когато осъзнаването се насочи стабилно към лявата страна на двойника, той се пробужда и излиза на по върхността — продължи той, — тогава човек е в състояние да извърши невъобразими подвизи. И в това няма нищо чудно, защото двойникът е нашият източник на енергия. Физическото тяло е просто съдината, в която се помещава тази енергия.

Попитах го дали има хора, които могат по своя воля да насочват осъзнаването си към едната или другата страна на двойника.

Той кимна.

— Магьосниците могат — отговори той. — В деня, когато успееш да го направиш, ти също ще бъдеш магьосница.

Той каза, че някои хора могат да преместват осъзнаването си към дясната или лявата страна на двойника, след като извършат успешно абстрактния полет, просто като насочват потока на дишането си. Такива хора могат да практикуват магии или бойни изкуства с такава лекота, с каквато могат да се занимават и със сложни академични построения. Той подчерта, че поривът да се насочи стабилно осъзнаването към лявата страна е един капан, безкрайно по-опасен от изкушенията на света от всекидневието поради присъщата му тайнственост и сила.

— Истинската надежда за нас е в средата — каза той, като докосна центъра на челото ми и на гръдния кош, — защото в стената, която разделя двете страни на двойника, има една скрита врата, която се отваря към трето, неуловимо, тайно отделение. Едва когато се отвори тази врата, човек може да изживява истинска свобода.

Той ме хвана за ръката и ме дръпна от камъка.

— Твоят преходен етап почти свърши — каза той и забързано ме потегли обратно в къщата. — Повече няма време за обяснения. Оставяме преходния етап зад себе си и затръшваме вратата. Ела, да вървим в моята стая.

Заковах се на място. Вече не просто се притеснявах, а направо се почувствах застрашена. Какъвто и чудак да беше Емилито и колкото и да ми бе говорил за етерния двойник, той все пак беше мъж, а споменът за това как в кухнята ме бе стиснал за интимните части още беше прекалено жив. Знам, че не беше и просто безлично докосване с показна цел; съвсем ясно бях усетила похотта му, когато ме докосна.

Пазачът ме прониза с леден поглед.

— Какво по дяволите значи това, дето си била усетила похотта ми, когато те докоснах?

Можах само да се втренча в него със зяпнала уста. Той беше повторил абсолютно дословно мисълта ми. Изпълни ме прилив от срам и същевременно по цялото ми тяло пропълзяха студени тръпки. Измънках някакви нескопосани извинения. Казах му как съм свикнала да се мисля за толкова красива, сякаш всички мъже ме намират за неустоима.

— Да правиш преглед, означава да изгориш всичко това — каза той. — Не си си свършила съвестно работата. И несъмнено това е причината, поради която се провали, когато се опита да направиш магическия преход.

Той се обърна и излезе от къщата.

— Още не е време да ти покажа, каквото имах предвид — каза той. — Не. Имаш да свършиш още много работа, докато пречистиш действията си. Много повече. И оттук нататък трябва да бъдеш двойно по-внимателна; трябва да полагаш двойно повече усилия, защото не можеш да си позволиш повече никакви пропуски и недоглеждания.