Елизабет Лоуел
Невинна като грях (77)

77.

Териториален клуб по стрелба на Аризона

Неделя, 14,38 ч.

Ранд се насилваше да мисли, докато единственото му желание беше да се втурне по коридора и да спре Бъртън.

Остави това.

Мисли.

Писъците се чуха прекалено отдалече, за да идват откъм коридора или от някоя от съседните стаи.

Грабна няколко бележника от плота на рецепцията и ги запрати към празното пространство.

Не последваха изстрели.

Крайно време е да си изясним нещата.

Прилив на адреналин го застави да се изправи на крака и да поеме по коридора. Автоматът в ръцете му бе в готовност за стрелба. Над заключената врата в преддверието блесна червен предупредителен надпис. Под него беше написано: „Помещение за тактическа стрелба. Упражненията протичат на живо“.

Ранд разби катинара само с един изстрел. Вратата се отвори широко. Влезе приведен и се превъртя към първото прикритие, което се изпречи насреща му, без да обръща внимание на болката, която замъгляваше погледа му.

Веднага успя да установи, че помещението, в което беше попаднал, имаше размерите на баскетболно игрище. Никакви прозорци. Никакъв таван, който да продължава към коридорите и стаите. Лампите светеха толкова оскъдно, че трябваше да примигне няколко пъти, за да свикне със светлината им.

Този път викът на Кайла се чу съвсем отчетливо.

Ранд стисна зъби.

Съжалявам, миличка.

Господи, толкова съжалявам.

Дишайки колкото може по-безшумно, той се прикри зад една колона, като се опитваше да установи откъде идва гласът, отекнал из цялата сграда. Някъде от лявата му страна, надолу по коридора, над покрива и зад затворена врата, чу трясъка на патрон върху бетонна стена, после отскачането му от пода.

Нечий крак небрежно подритна гилзата.

Или пък някой се опитваше да отвлече вниманието от онова, което се случваше в другата част на клуба.

— Кайла! — извика Ранд и се претърколи, за да избегне поредния изстрел.

Тя отвърна с приглушен вик — единственият звук, който успя да издаде, преди Бъртън да обвие железните си пръсти около врата й.

Шумът идваше някъде откъм дясната му страна, надолу по тесния коридор. Той се образуваше от предпазна стена, издигната специално за начинаещите стрелци, чиито изстрели биха могли да застрашат живота на нищо неподозиращите членове на клуба. Ранд огледа терена. На трийсетина крачки от мястото, където бе застанал, вратите гледаха една към друга.

Мястото бе проектирано така, че да прилича на бизнес център — любителите на стрелбата можеха да упражняват тактики, които биха им били полезни в реалния свят.

Петдесет на петдесет.

Ще тръгна по коридора и ще щурмувам първата врата само за да установя, че стрелецът ме очаква зад другата.

Ранд остана неподвижен. Не беше в стила на Бъртън да признае превъзходството на противника си.

Атаката ще дойде от далечния край на коридора, докато се занимавам с вратите една по една.

Завъртя се надясно и се озова на стрелкова позиция, сочеща към отсрещния край. Това беше единственият начин да изненада Бъртън. При всяка припряна крачка се напрягаше, за да чуе виковете на Кайла.

Нищо. Само тишина.

Все по-дълбока.

Но поне бе успял да отвлече вниманието му от нея.

Още три крачки.

Нечия кожена подметка изскърца върху дървения под от другата страна на стената. Ранд бе пробягал шейсетина крачки, когато автоматичният „М-60“ изтрещя. Очевидно Бъртън бе открил още амуниции за тежката си артилерия. Звукът беше далеч по-шокиращ от куршумите, които отскочиха иззад стената.

Не чуваше собственото си дишане. Значи Бъртън искаше да печели време. За да не губи позиции, бе решил да превърне коридора в огнева линия.

Имаше и друг, дълъг, слабо осветен коридор, с подредени една срещу друга врати. Той беше разположен перпендикулярно на първия. В отдалечения му край се намираше стълба, водеща към покрива.

Идеално място за засада.

Тактически кошмар.

Отбраняващият се би могъл да се скрие в нишата и да открие огън право надолу или да изчака на стълбищната площадка между етажите и просто да застреля нападателя си.

Внезапно погледът му се прикова към полилея, провесен от тавана на почти половината от височината на фоайето. Беше опасан с жици, каквито бе виждал в едни от най-добре охраняваните сгради из целия свят. Свръхчувствителни телевизионни камери. Подобни инсталации бяха монтирани из стените на всички останали помещения.

Кучият му син. Следял е всяка моя крачка.

Ранд застана в средата на коридора и вдигна автомата с лявата си ръка, като с дясната се опита да укрепи цевта. Чувствителността на пръстите му се беше възвърнала, но рамото все още отказваше да му се подчинява. Стреля три пъти.

Най-близката камера гръмна сред фонтан от искри. Той отскочи назад, за да се предпази.

Черно дуло на автоматично оръжие се подаде от една цепнатина. Прокънтя цяла канонада от куршуми, които отскачаха върху плочките на пода, отнасяйки половината от стената, зад която се бе прикрил Ранд.

Страхотно. Ако бях останал, за да се полюбувам на делото си като Фоли, сега щях да лежа на земята като окървавен парцал.

Също като него.

Спотайвайки дъха си, докато се ослушваше предпазливо, той се запита какъв ли щеше да бъде следващият ход на Бъртън.