Елизабет Лоуел
Невинна като грях (48)

48.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,28 ч.

Ръцете на Андре Бъртън се бяха впили във волана на паркираната недалече кола толкова силно, че бяха започнали да посиняват. И това продължаваше от момента, в който бе видял Кайла Шоу да влиза в закусвалнята с мъж, който изглеждаше като каубой, но се движеше като бодигард.

По телефона продължаваха да идват новини, една от друга по-лоши. Част от него се възхищаваше на дързостта на Кайла.

Но по-голямата искаше да я убие. А след нея и Фоли.

Бавно, мъчително.

Каква бъркотия.

Но и доста полезна. Докато нещата се променяха, Стийв щеше да живее.

Майко Божия, той дори не я попита за фамилията на този Джери. Тя би могла да му каже всичко!

Не че имаше някакво значение. Снайперистите биха могли да се справят с двама точно толкова добре, колкото и с един. Просто мразеше непрофесионалистите. Би ги убил само защото са достатъчно глупави, за да не заслужават да живеят.

Фоли също се придвижваше бавно към списъка на онези, които трябваше да умрат.

Насили се да отпусне пръстите си. Колкото и да му се искаше да му строши врата със собствените си ръце, банкерът му беше необходим. Щеше да му отнеме много време да търси друга банка и друг служител, които да му осигурят надеждно изпиране на кървавите пари.

А междувременно…

Натисна бутона за бързо избиране.

— Добър ден.

— Не е от най-добрите — тросна се Бъртън на Габриел. — С онази Шоу има някакъв мъж. Висок. Облечен е в дънки и черна риза. Носи каубойска шапка. Него трябва да убиеш ти. Кажи на Юри да се заеме с Кайла.

— Добре — отвърна на испански другият.

Андре затвори телефона и зачака от ресторанта да бъдат изнесени две безжизнени тела.