Елизабет Лоуел
Невинна като грях (41)

41.

Ройъл Палмс

Неделя, 7,00 ч.

— Страхотно! — Тед Мартин изпляска с ръце и се засмя. — Беше наистина невероятно!

Ранд не си направи труда да погледне към екрана, където записът се въртеше непрекъснато, откакто си бяха тръгнали агентите. Те не бяха взели дивидито, което беше добре. За всеки случай Мартин бе направил няколко копия.

— Бременна жена се изправя срещу федералните — извика той. — Чудесно! Ще успеем да направим поне едночасово предаване, момичета и момчета. Цял един час!

— Качеството на звука не е много добро — обади се Томас.

— Толкова по-добре — сряза го Мартин. — В долната част на екрана ще изпишем субтитри, ще пуснем нефокусираните кадри и зрителят ще остане с усещането, че присъства на случилото се. Страхотен екип! Най-много ще им хареса червеният халат.

Фароу и Ранд си размениха многозначителни погледи, но не казаха нищо.

— Ще прикриеш ли лицето й? — осведоми се Томас.

Другият погледна с неудобство Фароу.

— Надявам се, че няма да се наложи.

— Съдебните заседатели ще се хванат за това — намеси се Фароу.

Мартин понечи да възрази, но се отказа. Когато съпругът гледаше през присвити очи, винаги трябваше да се отстъпи.

— Добре, Сам, пусни го отново — каза той.

Томас се вторачи в продуцента.

— Не го искаш наистина.

— Просто го пусни.

— Както кажеш. Искаш ли да включа диктор зад кадър?

— Ще си помисля по въпроса. Някой почука на вратата.

Фароу погледна към оператора, който веднага сграбчи портативната си камера.

— Не предприемай нищо, преди да съм ти дал сигнал. Ясно?

Мъжът преглътна и я остави.

— Ясно.

— Доставчикът е — подвикна глас отвън.

Ранд се приближи към закрития с тежки завеси прозорец и отметна плата достатъчно, за да огледа предната част от верандата. Над стъклото беше монтиран електронен механизъм, който вибрираше при всеки опит за наблюдение от разстояние. И трите бунгала бяха снабдени с подобни приспособления. Беше малко вероятно федералните да са поставили някакви устройства, преди да си тръгнат, но Фароу беше истински параноик в това отношение.

И това беше една от причините Ранд да го харесва толкова много.

Фароу се приближи към шпионката. И през нея видя на пълно неузнаваемия Джими Хам с широкопола каубойска шапка и масивни слънчеви очила.

— Сам е — каза Ранд. — Ръцете му са пълни с пакети. Откъде е взел тази шапка? От реквизита на някое родео?

— В момента изпълнява ролята на мулето.

Фароу отключи вратата и я открехна достатъчно, за да може да се промъкне Хам, след което я заключи отново.

— Трябва ли да предам дрехите на Кайла лично на нея?

— Не. Има празно пространство между двете бунгала. Тя е тук с Грейс.

— Празно пространство?

— Място, което не може да бъде покрито с наблюдение — обясни Ранд. — Ще й ги занеса.

Хам неохотно му подаде пакетите.

— Между вас има ли нещо?

Ранд му отправи поглед, с който би се гордял дори самият Фароу.

— Значи така — заключи младежът. — Всички интересни жени са обвързани.

— Докато помниш това, красивото ти лице ще си остане такова — заяви Фароу.

След това отиде до спалнята, отвори вратата и пъхна глава в пролуката.

— Ако вие с Лейн сте приключили с Цикъла на Кребс, тук имаме нужда от вас.

Кайла вдигна очи от учебника, който беше по-дебел от китката й.

— Това е просто една добре оцветена, пълна с диаграми щуротия. Когато аз ходех на училище, което беше малко след изчезването на динозаврите, уроците бяха написани по-разбираемо.

— Ако искаш да знаеш, учебникът е одобрен лично от всеки политик в щата Калифорния — осведоми я Фароу. — Какво друго бих могъл да кажа?

— Че щом го твърди цяла комисия, значи камилата е кон.

— Амин.

Грейс се появи откъм банята, облечена в широки дънки и тениска, рекламираща радостта от свободата да се възползваш от конституционното си право да мълчиш. Забеляза съпруга си и каза:

— Току-що ми хрумна нещо.

— Охо — обади се Лейн. — Достатъчно голям ли съм да го чуя?

— Не, което означава, че ще останеш да учиш тук, а ние ще отидем в другата стая. — Жената отметна гъстия бретон от очите на сина си. — Може би учебникът ще стане по-разбираем, ако все пак го виждаш.

Момчето изви очи към тавана.

— Беше само предложение — усмихна се тя и върна кичура на мястото му. — Нямам търпение световните звезди най-сетне да започнат да се подстригват.

Лейн се престори, че не я слуша, но смехът му го издаде.

За момент на Кайла й се прииска да бъде отново ученичка, която няма друга грижа, освен следващия урок, поредния тест, предстоящия купон. Но действителността беше такава и бе свързана с доброжелателни непознати и един мъж със сурови зелени очи, когото сякаш бе познавала винаги.

Не забравяй и приятелчето, което замалко не те уби. То също беше истинско.

Потръпвайки, тя се отправи към основното помещение в бунгалото. В момента, в който вратата хлопна зад гърба й, Грейс се обърна към нея:

— Би ли могла да прегледаш кореспондентската сметка на Бъртън от компютър извън банката?

— Нямам отдалечен достъп — отвърна тя. — Позволено е на висшите чиновници. На хора от нивото на Стийв Фоли и другите над него. Защо?

— Ако Андре разбере, че си свързана по някакъв начин със „Сейнт Килда“, ще се опита да изтегли авоарите си, преди да успея да убедя съдията да замрази сметките му.

— Тогава ще ни се наложи да започнем проследяването на парите от самото начало — допълни Фароу.

— Не разполагаме с толкова време. — В гласа на Мартин се прокрадна паника. — Това не бива да се случва, ясно ли е?

— Довиждане — обърна се към телевизионния екип Фароу. — Ако се доберем до нещо, непременно ще ви се обадим.

Мартин понечи да възрази, погледна другия в очите и махна с ръка към хората си да се оттеглят. След минути в бунгалото нямаше никого, освен служителите на „Сейнт Килда“.

— Можеш ли да замразиш сметките на семейство Бъртън? — попита Кайла.

— Работим по въпроса от момента, в който за първи път разговаряхме с теб — отвърна Грейс.

— Проблемът е, че човекът има солидни връзки — продължи Фароу, отправяйки се към кухнята. После се обърна към съпругата си: — Седни, скъпа. Очаква ни дълъг ден.

Жената го стрелна строго с тъмните си очи, но се подчини. Той беше прав. Всяка сутрин, която започваше с федералните, предвещаваше тежки часове.

Кайла се намръщи.

— Бъртън спомена, че ще внесе огромни суми в сметката. Последната, за която чух, беше само четиридесет милиона и малко. Ако успеете да я замразите…

— Това е същността на проблема — намеси се Ранд. — „Сейнт Килда“ играе с него покер на много високо ниво. Те очакват от копелето да преведе всичките пари в банката, преди да й наложат запор. Ако го направят прибързано, милионите ще изчезнат. Но ако процедурата се забави, всичко отива по дяволите. В този случай времето е от изключително значение.

— Според специалистите в Бразилия — каза Фароу, връщайки се от кухнята с чаша кафе, — можем да разчитаме на периода до отварянето на банката в понеделник сутринта. След това с Камгерия е свършено.

Младата жена затвори очи, опитвайки се да се освободи от кадрите с окървавени деца.

— Когато получите заповед за временно запрещение, банката няма да има друг избор, освен да преустанови всички трансакции, независимо от връзките на Бъртън.

— Тогава битката излиза на нивото на закона — заяви Фароу. — И благодарение на Грейс, имаме всички шансове да я спечелим.

— Значи искате от мен да намеря начин да проследя сметката, докато всички пари са в нея и нищо от тях не е изтеглено?

— Бинго! — извика Фароу. — Но ще трябва да го направиш от друго място.

— Защо?

— Заради федералните — поясни Ранд.

— Но… — подхвана тя.

— Като се има предвид, че техни хора дебнат наоколо — продължи той, — ще ни трябва друго скривалище. Ако някой от тях те разпознае и спомене за това пред Бъртън, в онази малка страна ще настъпи погром.

— Опитваш се да ми кажеш, че Андре ще накара федералните агенти да свършат мръсната работа вместо него? — с изумление попита Кайла.

— Време е да разбереш нещо за следователите — спокойно се намеси Фароу. — Позьорите, които Грейс отпрати преди малко, а не се съмнявам, че някои от тях все още се крият в храстите и слухтят наоколо, получават пари от някой безличен чиновник във Вашингтон, който пък получава информация от безименен служител от Белия дом, Лангли или някъде другаде.

Той отпи глътка кафе.

Кайла мълчаливо чакаше.

— Същият този неизвестен служител е свързан с Бъртън — продължи Фароу. — Може би той е основният му благодетел. Или пък е станал толкова влиятелен в бизнеса с петрол, че може да разчита на услуга от влиятелни хора в Министерството на енергетиката. Не е изключено да се осланя на старите си връзки от времето, когато е работил нелегално. Няма значение как го прави. Въпросът е, че има тази възможност.

— Важното е — обърна се към нея Грейс — да те прикриваме, за да можем да се възползваме от сътрудничеството ти и да те опазим жива.

— Разбираш ли — отново се включи в разговора съпругът й, — в момента Бъртън те търси под дърво и камък. Ако по някакъв начин те свърже с нас, няма да има друг избор, освен да избие всички, замесени в случая. Което означава мен, жена ми и детето ми.

Кайла изглеждаше толкова ужасена, колкото и се чувстваше.

— Най-лошото от всичко е — продължи Фароу, — че е достатъчно богат, разполага с много власт и е прекалено умен, за да е сигурен, че всичко ще му се размине.

Искаше й се да възрази.

Но не можеше.

Фароу се обърна към Ранд:

— Ела с мен в спалнята. Искам да ти заема нещо. Последния път, когато излязох без него, се озовах в болницата.