Елизабет Лоуел
Невинна като грях (25)

25.

Кастило дел Сиело

Събота, 19,25 ч.

Не бяха много хората, които можеха да накарат Габриел Наваро да се чувства неудобно, но Андре Бъртън беше един от тях. Не само едрата фигура, височината и богатството му плашеха. По-скоро един наемник беше осъзнал, че е изправен пред по-добър убиец от самия себе си.

И той беше предал този по-добър убиец.

Смехът на Елена изобщо не му помагаше.

— О, боже! Разкажи ми пак как една малка банкова чиновничка успя да победи един от най-…

Мъжът повдигна рамене и изтръска пепелта от цигарата си в кристалния пепелник. После скръсти крака и погледна към Бъртън.

— Беше висок. Движеше се невероятно. Като истински боец.

Тя се усмихна и каза подигравателно:

— Но естествено. В Плежър Вели имаме хиляди войници.

— Как изглеждаше? — попита съпругът й.

— Нали ви казах. Висок.

— Мексиканец, бял, черен, метис? — продължи нетърпеливо Бъртън. — Млад, стар?

— Както казах. Негодникът ме заслепи с фенера си. Не виждах нищо, освен огромния нож. Имаше вид на човек, който знае как да го използва. Поръчахте да няма кръв, затова избягах.

Андре каза нещо на руски и запали пурата си.

Елена въздъхна и отвори френския прозорец, за да проветри стаята от дима. При всяка стъпка сандалите й проблясваха, демонстрирайки богатство и раздразнение.

Габриел я наблюдаваше скришом. Ако беше съпруга на някой друг, сигурно щеше да се опита да й пусне ръка.

Ала тя беше Бъртън.

— Сигурен ли си, че е извикал Кайла по име? — попита шефът.

— Да.

— Намери я!

Наемникът се изправи.

— Да я заловя или да я убия?

Андре присви очи. Интелигентността и инстинктите, които му бяха помогнали да се добере от Сибир до Плежър Вели в Аризона, работеха на пълни обороти. В момента Кайла знаеше за спасителя си повече, отколкото той.

Знанието беше оръжие.

— Залови я — нареди кратко.

Би могъл да я убие по-късно.