Елизабет Лоуел
Невинна като грях (9)

9.

Северен Сиатъл

Петък, 9,39 ч.

Ранд Маккрий мълчаливо сложи платното и сгънатия статив в ъгъла на колибата от кедрово дърво, която използваше като ателие. Надяваше се тези обикновени действия да му помогнат да овладее вълнението, причинено от новината на Фароу.

„Сейнт Килда“ откри Сибиреца.

Петте изминали години не бяха успели да угасят гнева му — бе държал в ръце брат си, бе наблюдавал как животът чезне от очите му, бе слушал последните му предсмъртни хрипове.

Това трябваше да съм аз.

Но не беше.

Ранд погледна огромната, излъчваща осезаема енергия картина, която заемаше почти изцяло една от стените на помещението. Представляваше бурен морски пейзаж, озаглавен Закъснял късмет. Беше я рисувал много пиян, прощавайки се с надеждата, че миналото би могло да бъде по-добро.

Живей и за двама ни.

А той все още не бе започнал да живее. Беше се скрил в алкохола и търсенето на мъст. А сега едновременно живееше и се криеше в рисуването.

И чакаше своя шанс за отмъщение.

— Страхотна картина — с искрено възхищение отбеляза Фароу. — Досега не бях виждал твои работи. Не би се посрамил на конкурса „Бърза рисунка“.

— „Бърза рисунка“? Какво е това? Състезание по стрелба?

Другият се разсмя.

— И аз си помислих същото, когато го чух за първи път.

— Какво общо има това със Сибиреца? — подхвана без заобикалки Ранд.

— Пари.

— По един или друг начин всичко е свързано с пари.

— Сибиреца прави по половин милиард долара, като продава оръжие на двете страни във всяка война, която се води по света — обясни Фароу, и доста повече от тези, които сам провокира, за да поддържа бизнеса си.

Ранд отмести поглед от картината към госта си.

— Продължавай.

— След смъртта на брат ти Стийл тихо и търпеливо започна да разнищва прикритието му. Това отне доста време. Онзи имаше шест различни самоличности, както успяхме да установим, но всеки път, когато пристигахме на последното му местонахождение, вече беше изчезнал.

— Известно ми е.

Фароу кимна, без да се изненада. Винаги бе подозирал, че Ранд е наблизо, само на крачка след тях, търпелив в преследването точно колкото и Стийл.

— След като ЦРУ унищожиха снимките ти, „Сейнт Килда“ се сдоби с лоша репутация. Междувременно ти се беше оттеглил на северозападното крайбрежие и бе започнал да рисуваш.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Сибиреца е уволнен от КГБ агент с дипломатическа акредитация от Либия, говори свободно шест езика и притежава ум, на който и Айнщайн би могъл да завиди.

— Е, това поне обяснява как успя да ни накара да се въртим в кръг толкова време — отбеляза Ранд.

— Дааа, хитро момче е. Изкупил е по-голямата част от оръжието, с което разполага бившият Съветски съюз, самолети и пилоти, за да ги транспортира и да ги продава с огромна печалба на различни армии и групи наемници на територията на цяла Африка. И в Южна Америка, разбира се, но предимно в Африка. Прави по половин милиард, като подклажда насилие между народи, държави, племена и селища. Без него там би имало много по-стабилни правителства и далеч по-малко страдащи хора.

Ранд го изгледа отстрани.

— Спести ми проповедта. Скъсах с идеализма. Просто ми дай адреса и Сибиреца е мъртъв.

— Това вече е проблем.

— Защо?

— Ти може и да си се променил, но „Сейнт Килда“ не е. Не наемаме убийци.

— Няма от какво да се притеснявате. Вече не съм един от вас.

— Но ще трябва да станеш, ако искаш да получиш адреса.

За момент наоколо не се чуваше нищо друго, освен шумоленето на вятъра в короните на дърветата.

Ранд се загледа в белега на главата на Фароу.

— Предполагам, сдобил си се с това в Международния съд за справедливост?

— Не. Нито пък докато измъквах Хектор Ривас Осуна от скривалището му. Би могъл да се предаде по всяко време. Но не го направи. Аз оцелях. Той не.

— Щом Стийл не иска Сибиреца мъртъв, защо го преследваше?

— Той изпада в ярост, когато убият някого от служителите му. Във всеки случай, притежава досиетата на всички международни престъпници, политици и организации, за които или против които би могъл да работи.

— Значи имате клиент.

Фароу кимна.

— Клиентът ни не се интересува от престъпната му дейност. Иска само да се добере до парите на Сибиреца и да ги вземе, преди проклетото копеле да е разпалило поредната изгодна война в Африка.

— Да не би да сте станали почтена международна агенция, която издирва незаконно натрупани капитали? — недоверчиво попита Ранд.

— Без пари диктаторите, босовете на престъпни групировки и другите лоши момчета са толкова опасни, колкото и незаредено оръжие.

— А ако ги закопаем в земята, стават безопасни като мокри сънища — изстреля в отговор Маккрий.

Другият се разсмя.

— За мен ще е удоволствие да видя как спорите с Грейс.

— Все още не си ми казал какво се иска от мен.

— Да нарисуваш един пейзаж за два часа в красиво имение в Плежър Вели, Аризона.

— Само толкова?

— Има още.

Ранд измери Фароу с поглед.

— Какво друго?

— Все още ли си толкова добър с фотоапарата?

— Не се занимавам с това от години. Освен това ми каза, че имате нужда от художник.

— По-скоро от фотограф с твоята външност и умения.

— С моята външност? И откога имаш толкова високо мнение за нея?

— Откакто Грейс ме увери, че дори брадясал, пак си най-привлекателният, когото имаме подръка. Елена обича красивите мъже. Надяваме се, че банкерът от Американската югозападна банка — също.

— Един от двама ни говори глупости.

— Приемаш или не.

— Но какво общо има това със Сибиреца?

Фароу изчака.

— Това ще ме отведе ли до него? — настоя Ранд.

— Да.

— Приемам.