Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent as Sin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati(2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- White Rose(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Елизабет Лоуел. Невинна като грях
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0898-1
История
- —Добавяне
80.
Финикс
Май
Застанала до Ранд, Кайла наблюдаваше как едно колибри навежда главичка и пие, после пак я навежда и пие, наслаждавайки се на нектара в хранилката, окачена на балкона на апартамента й. Птичката се издигна във въздуха, задържа се на едно място за миг, а след това изчезна в кадифения здрач. Тя въздъхна и повдигна рамене.
— Добре — каза твърдо. — Готова съм.
— Не си длъжна да го правиш.
— Трябва.
Мъжът не оспори решението й. Знаеше какви са мечтите й. Беше й помогнал да осъществи някои от тях.
А тя му бе помогнала да осъществи своите.
Затвори вратата към вътрешния двор, заобиколи стативите и боите, разхвърляни из цялата всекидневна и отиде до телевизора. Ненадписан диск проблясваше от гнездото на дивидито като сребърен език.
— Как са ребрата ти? — автоматично попита тя, когато го видя да се навежда, за да пусне записа.
— Питай ме другата седмица, когато ще се окажем на студено и влажно място на северозападното крайбрежие.
— Искаш ли да останеш тук?
— Не, ако ти не искаш.
Кайла поклати глава.
— Винаги съм искала да видя островите Сан Джоан.
Ранд взе дистанционното и се настани до нея на дивана.
— Ако бе запазила банковата сметка на баба си, сега можеше да си купиш тези острови.
— Не исках дори да взема хонорара си от „Сейнт Килда“.
— Той не идва от парите на Бъртън. — Поне не пряко. Господи, та в днешно време чистите пари звучат като виц! — Пък и ти си заслужи всеки цент от него. Благодарих ли ти, че спаси живота ми?
— Същото трябва да те питам и аз. А отговорът е „да“. Всеки път, когато ме погледнеш и ми се усмихнеш.
Той прокара пръсти през лицето й. Имаше малък белег от пръстена на Фоли. Беше останал и друг, високо над бедрото й. В началото видът им го ядосваше. После ги прие като такива, каквито бяха — признак на смелост, по-стойностна от красотата.
Точно както най-сетне се бе примирил, че той бе жив, а Рийд — не.
Натисна бутона на дистанционното. На екрана се появи приятното, усмихнато лице на Брент Томас. Фонът беше на някакво село в Камгерия.
— Благодаря ви, че се присъединихте към нас. Аз съм в Камгерия, в Африка. Мнозина от вас си спомнят предаването, излъчено през май, в което ви разказахме за възхода и падението на международния контрабандист на оръжия Андре Бъртън. Повечето от кадрите, показващи глада и мизерията, бяха заснети на това място.
Искаше й се да извърне поглед, когато камерата показваше смразяващото минало на селото, но не го направи. Беше научила по най-жестокия начин основното правило на „Сейнт Килда“, което гласеше: „Когато цивилизованите хора са прекалено чувствителни, за да видят злото, то ще унищожи цивилизацията“.
— Днес имам удоволствието да споделя с вас новината за едно прераждане. Населените места из цяла Камгерия са преустроени, благодарение на вас, зрителите.
— Плюс двеста милиона долара, подарени от „Сейнт Килда“ — обади се Ранд и улови ръката й. — И куража на една неизвестна банкерка.
— Не забравяй и необичайния художник.
— Кого имаш предвид?
— Теб.
— Какво необичайно има…?
— Шшшт. Нищо не чувам — прекъсна го Кайла.
— … клиника, открита днес. Ще бъдат осигурени безплатни прегледи и лечение за всеки жител на селото. Благодарение на щедростта на нашите зрители, училището разполага с повече материали, които би могло да използва, а екипът на „Светът в един час“ подпомага и учебните заведения в други селища. Но най-голямата придобивка е новата водопроводна мрежа. Чрез нея болестите, разпространявани от замърсената вода, ще бъдат изкоренени.
Следващите кадри показваха смеещи се деца, които играеха местен вариант на гоненица, докато майките им пълнеха ведра с изумително бистра вода.
Предаването продължи с няколко различни ракурса на онова, което бяха в състояние да свършат няколкостотин хиляди долара за селище, което доскоро бе познавало единствено бедността, насилието и отчаянието.
Щом Томас млъкна, Кайла взе дистанционното и изключи телевизора.
— Удивително е това, което една утвърдена телевизионна програма би могла да направи с подобна стара история.
— Ей, Мартин те молеше…
— Да ми подари моите пет минути слава, преди синините ми да заздравеят — сряза го тя. — Не, благодаря. Сега разбирам защо „Сейнт Килда“ предпочита да стои в сянка.
— Публичността е необходима на обществото.
— Точно толкова, колкото и канализацията.
Ранд се предаде, разсмя се и я притегли в скута си.
— Смяташ ли, че Елена е гледала предаването?
— Съмнявам се, че са го излъчвали в Бразилия.
Устните му докоснаха косата й. Дори след толкова време продължаваше да ухае на канела и ванилия.
— Последния път, когато говорих с Джо, той все още се чудеше как си успяла да убедиш Грейс и Стийл да позволят на Елена да получи част от парите на Бъртън.
— Беше съвсем малка, почти незначителна.
— Напротив. Доста солидна.
— Децата й заслужават да живеят охолно не по-малко от онези в Камгерия. А нямаше начин тя да бъде наказана, без да бъдат засегнати и те.
Кайла се облегна на гърдите му, спомни си за травмите и побърза да се изправи.
Той я притисна към себе си.
— Ребрата ти…
— Вече заздравяха. Бяха само пукнати, а не счупени, благодарение на жилетката на Джо. Дължа му една нова.
Жената се наслаждаваше на близостта му. След няколко минути се обърна и го целуна по врата.
— Ще го направиш ли?
— Какво? Да купя на Фароу нова жилетка?
— Не. Ще останеш ли в „Сейнт Килда“?
— Не зная. Но каквото и да става, имам доста да рисувам. За себе си и за Рийд.
— Иска ми се да го бях познавала.
— Щеше да те обикне, точно както и аз.
— Говориш за нещо като трима в леглото?
— Виж, за това не бях помислил.
— Е, недей. Единият от вас ми е напълно достатъчен.
Той се разсмя и продължи да я притиска към себе си, докато вечерта премина в нощ.
— Ранд?
— Хм?
— Ако имаме момче, бих искала да го наречем Рийд.
Ранд остана неподвижен, само я прегърна още по-силно.
— Би било чудесно.