Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent as Sin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati(2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- White Rose(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Елизабет Лоуел. Невинна като грях
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0898-1
История
- —Добавяне
70.
Недалеч от Финикс
Неделя, 14,20 ч.
Бежовият пейзаж на покрайнините внезапно се замени с пустинен. Прашните павирани улици преминаха в пясъчни пътеки. Електрическите жици бяха опънати между сребристи стълбове, забити в песъчливата земя. Хеликоптерът се снижи, мина под тях и отново се издигна.
По усмивката на пилота Кайла разбра, че обича рискованото пилотиране.
Очевидно то не се харесваше на обляния в пот Фоли.
На нея също не й допадаше, но всичко, случило се досега, беше по-добро от онова, което щеше да стане с нея, когато попадне в ръцете на Бъртън.
Не задълбавай в това.
Когато дойде моментът, ще смъкнат белезниците и после…
После каквото дойде.
Продължи да си го повтаря наум и мисълта изместваше страха за сметка на решителността й.
Хеликоптерът се наклони надясно, после — наляво, и от тези маневри кожата на Фоли придоби зеленикав оттенък. Пилотът или не го забелязваше, или изобщо не го беше грижа. Продължаваше рискованата си игра с пустинята, крилата на машината бръснеха върховете на високите храсти, перките вдигаха гъсти облаци прах, а той не преставаше да се усмихва.
Продължавай в същия дух, момчето ми. Съвсем скоро Фоли ще се хвърли върху предното стъкло.
Тази мисъл я накара да изкриви устни в саркастична усмивка.
Пилотът очерта с хеликоптера висока арка над прашен скалист хълм. Отдолу се показа павиран път. Машината тръгна по протежението му, после се вдигна на десетина метра и се приземи на асфалтирана площадка.
Отпред беше входът на Териториалния оръжеен клуб на Аризона. Към него, като към олтар, водеха няколко каменни стъпала.
Кайла се изправи на крака е усилие, обърна се с гръб към товарния изход и успя да отвори плъзгащите се врати. Падна, превъртя се и по някакъв начин успя да се изправи. Скочи и затича с всичката сила, която й позволяваха вързаните зад гърба й ръце. Дори да не успееше да се освободи, щеше да спечели малко време.
Черен джип зави по частния път към клуба.
Тя се обърна и се затича към онова, което се бе явило като препятствие.
Готова съм, „Сейнт Килда“.
В този момент план „В“ й изглеждаше напълно реален.