Елизабет Лоуел
Невинна като грях (69)

69.

Финикс

Неделя, 14,14 ч.

— Не мога да ви помогна — за пореден път заяви Елена и се обърна към прозореца.

Не беше поглеждала към Ранд, откакто сенаторът си бе тръгнал, оставяйки я да посрещне сама онова, което я очакваше.

Не я притискай, мислено си каза Ранд. Това няма да доведе до нищо добро.

Мълчаливо си повтори думите, които бяха единственото нещо, което го въздържаше да упражни сила върху упоритата кралица на красотата. Беше дошла от гетата в Сао Пауло. Прагът й на болка сигурно превъзхождаше неговата възможност да й я причини.

Не му се искаше да се пробва в тази насока.

Протегна ръка, улови я за долната челюст и я стисна достатъчно силно, за да усети твърдостта на костите.

— Погледни ме.

Тя извърна към него големите си тъжни очи, пълни със сълзи, които никога нямаше да се излеят.

— Ще влезеш в затвора заедно с Бъртън. Децата ти ще израснат в социални домове. Ще бъдат разделени и изпратени в семейства, които ще се грижат за тях по-малко, отколкото гледачката, която е с тях в момента.

— Адвокати — процеди през стиснати зъби Елена и това бе единственото, което успя да изрече изпод желязната му схватка.

Ала нещо, което видя в очите му, я накара да потръпне.

— Само че адвокатите струват пари, а мъжът ти е разорен.

Това шокира жената повече от всичко, което бе казал или направил до този момент. Тя се опита да се отскубне, но ръката му беше прекалено силна.

— В сметката му е имало четвърт милиард долара, които Кайла е трябвало да прехвърли. Вместо това ги е превела на място, където Бъртън не би могъл да ги открие. Вие сте мъртъвци.

Кожата й доби пепеляв оттенък.

— Не. Не! Той няма и половината от такава сума.

Ранд се усмихна.

— Значи има няколко добре прецакани съдружници. Ако ни помогнеш, ние ще направим всичко възможно да задържиш децата си и да ти осигурим достатъчно средства, с които би могла да живееш сносно в Бразилия.

— Приятелите ми…

— Ще прочетат за теб в утрешните вестници — грубо я прекъсна той. — Елена Бъртън, съпругата на международен трафикант на оръжие, е била арестувана с мъжа си по обвинение в заговор за свалянето на законно избраното правителство на Камгерия и придобиването на милиарди от добив на петрол с помощта на нелегални военизирани групировки.

— Но аз съм невинна!

Ранд се съмняваше в това, а и изобщо не го интересуваше.

— Ако не ми помогнеш да открия Кайла, ще те изцапам с кръвта на всички африкански деца, загинали, за да можете вие с Андре да натрупате състоянието си. Твоите собствени деца ще идват да те посещават в затвора, ако изобщо си спомнят името ти. Изборът е твой, Елена. И е единственият, който ти е останал.

Хеликоптерът на телевизионния екип се снижи пред къщата. Закръжи около нея, снимайки я от различни ъгли.

Елена закри с длани ушите си, за да притъпи рева на двигателите.

— Накарайте ги да се махнат. Този шум! Не мога да мисля!

— Опитай се да си представиш, че си на фронтовата линия. Шумът от хеликоптера е като птича песен в сравнение с трясъка на руските оръжия, които мъжът ти продава.

Миранда се втурна в просторната всекидневна и протегна ръце към майка си.

— Мамо, мамо, какъв е този шум?

Ранд отпусна пръсти от лицето на жената.

Елена прегърна дъщеря си, после го погледна и наистина осъзна думите му. Потръпна и най-сетне се предаде. Не можеше да понесе страха на детето, толкова приличащ на онзи, който бе изпитвала в собственото си детство.

— Да. Добре. Ще направя всичко, което мога.

Той натисна бутона за бързо избиране на мобилния си телефон.

— Фароу слуша.

— Кажи на хеликоптера да се оттегли. Готова е да ни сътрудничи.

— Добре, само че ще се навъртат наоколо.

Ранд прекрати връзката. След няколко минути пилотът отдалечи машината, но зае позиция, от която оглушителният рев на перките се превърна в далечно жужене.

— Къде е съпругът ти?

По лицето на Елена се стекоха сълзи и се смесиха с тези на детето, което се опитваше да успокои. Пое си дълбоко въздух.

— В клуба — каза тихо.

— Кой клуб?

— Териториалният оръжеен клуб на Аризона.

— Той отворен ли е по това време?

— Не. Андре го държи затворен в неделя, освен когато има специални групи. Нещо като празник, знаеш?

— Да. Разбирам. Как мога да се добера дотам?

— Няма начин. Само той има ключове. Мястото е оградено с бодлива тел.

Ранд отново натисна бутона за бързо избиране.

Фароу не вдигна при първото позвъняване.

Нито при второто.

Даже и при третото.

Господи, Джо, сега не е време да се пие кафе.

— Говори Фароу — откликна тих, почти тайнствен глас.

— Бъртън е в Териториалния оръжеен клуб на Аризона. Хеликоптерът се отправя нататък.

— Тази земя е собственост на индианци. Племето се нарича хокам. Сравнително малко, но с голямо местно влияние.

— В такъв случай трябва да изключим полицията. Какво ще кажеш за федералните?

— Те биха могли да се намесят, защото е в тяхната юрисдикция, но „Сейнт Килда“ няма как да ти помогне. Всички във Финикс, заподозрени във връзки с организацията, са под полицейско наблюдение.

Ранд измърмори нещо под носа си.

— Униформените се държат доста добре до този момент — увери го Фароу. — Грейс работи много професионално, за да обучи един иначе кадърен, но все още объркан началник.

— Нужен ти е неговият подпис?

— В момента не бихме могли да предприемем нещо, без да ни изгорят задниците.

— По дяволите.

— Ще се заема с това.

— Кажи на телевизионния екип с хеликоптера да дойдат да ме вземат. Ако някой от униформените полицаи се заинтересува, бих могъл да му предоставя основателна причина за заповед за обиск, каквато не би ми отказал никой съдия. — Погледна към Елена. — Сигурен съм, че мисис Бъртън с готовност ще обсъди въпроса с всеки щатски или федерален съдия, когото ченгетата решат да събудят от следобедната му неделна дрямка.

Жената кимна и залюля в ръце дъщеря си, опитвайки се да успокои и нея, и себе си.

— Ако някой със значка реши да дойде и да си поиграе в Света на автомобилните гуми, ние с Кайла ще бъдем единствените, облечени в дънки. Не стреляйте по нас.

— Ясно.

Ранд затвори телефона и се обърна към Елена:

— Къде държи оръжията си Бъртън?