Елизабет Лоуел
Невинна като грях (68)

68.

Финикс

Неделя, 14,14 ч.

Кайла се опита да се изправи, опирайки крака върху пътническата седалка, и да придърпа надолу тениската, която й беше дал Ранд. Надписът върху памучната тъкан гласеше: „Животът е прекрасен“. Въпреки че дрехата беше мръсна, омазнена и изцапана с кръв от разбитата й устна, а ръцете й бяха стегнати в белезници зад гърба й, беше напълно съгласна с написаното.

Във всеки случай беше по-добро, отколкото алтернативата.

А и наистина й се искаше да поживее достатъчно дълго, за да види как Стийв Фоли гледа в дулото на пистолета, който сега притискаше към корема й.

Мисли за това, докато се опитваш да прелъстиш гадния кучи син. Може би тогава ще се усмихваш, вместо да седиш, приковала поглед към отвратителните му италиански обувки.

Наблюдаваше го с присвити очи. Беше напрегнат, потеше се обилно, трепереше от повишения адреналин.

Но ръката му все така стабилно стискаше оръжието.

Ако още веднъж пъхне цевта в устата ми, ще се окаже достатъчно близо, за да го уцеля. А това би било лошо.

Колкото и да й се искаше да сграбчи пистолета и да го удари с него, тя си даваше сметка, че има по-голям шанс да оживее, ако се преструва на уплашена и готова да му помогне.

Което наполовина беше истина. И докато той не беше наясно коя точно беше половината, все още съществуваше възможност.

Само една.

И трябваше да се възползва от нея.