Елизабет Лоуел
Невинна като грях (61)

61.

Финикс

Неделя, 13,34 ч.

Кайла се умори да стои на колене. Престори се, че примирено се взира в пода, но в същото време внимателно слушаше края на телефонния разговор. Каквото и да говореше Бъртън от другата страна на линията, то очевидно не се харесваше на Фоли. Лицето му пребледня.

От него вече лъхаше на пот и страх.

Без съмнение, от нея — също.

— Вече ти казах — говореше в слушалката Стийв. — Сметката е празна. Няма пари. Нито долар. Нищо! Сигурен ли си, че не си поръчал на някой друг да извърши транс…

Нямаше как да чуе отговора на Андре, но от боботещия му глас ставаше ясно, че е изпаднал в ярост.

Горката Елена. Дали нея биеше, когато нещата му се объркваха?

Ако го бе правил, никога не бе оставял следи върху съвършеното й лице.

— Добре, добре, чух те — въздъхна Фоли. — Лично аз не съм прехвърлял нито цент, ти също не си, значи остава Кайла, която влезе в офиса минута преди мен. Достатъчно време, за да въведе информацията, още повече че… — Млъкна и се заслуша. — Тя сама ми каза, затова съм сигурен. Я чакай да проверя нещо.

Последваха още ругатни, когато остави слушалката на бюрото. След това настъпи тишина. Пъхна дулото на пистолета в устата й.

— Само ако гъкнеш, ще те убия и ще рискувам с Бъртън.

Кайла си даваше сметка, че той действа под някакъв натиск, от който човек се пречупва като изпуснато яйце. Остана напълно неподвижна. Дишаше тежко в цевта, а в устата й оставаше тежък, метален вкус. В нея се бореха едновременно страхът и яростта на уловено в капан животно. И нито едно от тези чувства не вземаше надмощие. Нито пък губеше.

Фоли изтри челото си, вдигна вътрешния телефон и набра централата.

— Да, обажда се Хенинг от отдела за частно банкиране. Имах уговорена среща с Кайла Шоу в кабинета й, но все още я няма. Можете ли да проверите дали се е регистрирала и кога?

Заслуша се, кимна и погледна към нея.

— Добре, благодаря. Значи е някъде тук. — Понечи да затвори, но охранителят му зададе някакъв въпрос. — О, аз влязох през входа откъм паркинга. Използвах служебната си карта за асансьора. — Докато другият говореше, изви очи към тавана. — Да, да, наясно съм, че трябваше да се подпиша в регистъра. Ще мина през вас след няколко минути, щом приключим с Кайла.

И прекъсна връзката.

Тя продължаваше да се взира в пода.

— Ти си една малка лъжкиня, нали? — каза, като натисна пистолета толкова силно, че жената извика.

Вместо да я убие, както му се искаше, Фоли измъкна дулото от устата й и отново взе мобилния си телефон.

— Прекарала е тук петнайсет минути — достатъчно, за да осъществи трансфера. — Застина на мястото си, погледна към нея и се заслуша в отсрещния глас. — Не, не бих могъл да го отменя. Може би някой подмазвач от програмисткия отдел би се справил, но аз съм изложен на показ. — Послуша още малко, погледна към Кайла, затвори телефона и без предупреждение се надвеси над нея.

Тя вдигна ръце, за да се предпази от поредния удар, но вместо това той сграбчи голям кичур от косата й и го обви около дланта си.

— Какво си направила с парите? — попита заплашително.

Тя замахна с лявата си ръка, свила пръсти около палеца си, както някога я бе учил баща й. Прицели се в гърлото му, като в същия момент скочи от пода. Той успя да избегне юмрука й, но затова пък му се наложи да я пусне.

— Нищо, копеле гадно! — извика му гневно. — Нищо няма да успееш да изтръгнеш от мен.

— Ще те убия…

— Дрън-дрън-дрън — прекъсна го нетърпеливо. — Аз съм единствената, която знае къде са парите. Ако ме убиеш, с Бъртън е свършено. Мислиш ли, че това ще му хареса?

Мъжът се загледа в нея. Толкова много искаше да я застреля, че вече усещаше вкуса на кръвта. Вдигна заплашително ръка, но вместо това отново набра някакъв телефонен номер. Привилегията да я убие принадлежеше на Андре. Беше му го заявил недвусмислено.

— Направила е нещо с парите — каза в слушалката, — но ще ни трябва момче като Габриел, за да разберем какво точно. — Заслуша се, после кимна. — Чудесен план. Значи ще се видим скоро. — И прекъсна връзката.

Кайла бе застанала пред него предизвикателно, подтиквана от яростта и страха си. Но преди всичко от страха. Фоли се озлобяваше все повече след всеки разговор с Бъртън.

— На колене, кучко! Или искаш да те сритам в краката?

Много бавно тя отново зае неудобната поза.

Той застана зад нея.

Стегна се в очакване на удара, който без съмнение щеше да последва. Нещо студено се обви около китките й и изщрака.

Белезници.

Сърцето й за момент спря. С усилие се въздържа да не скочи, да запази способността си да мисли.

— Ставай! — нареди Стийв.

Тъй като не побърза да изпълни нареждането му, той дръпна металната верига и насила я изправи на крака. Дулото на пистолета, опряно между раменете й, я насочи към вратата.

— Отвори я. Ако се разкрещиш, ще застрелям всеки, който те е чул. А ти ще пострадаш сериозно. И ще го направя с удоволствие. При това огромно.

Кайла си пое дълбоко въздух и се подчини. Наоколо не се виждаше никой. Вратите на асансьора нито се отваряха, нито се затваряха.

Значи нямаше смисъл да вика.

— Къде отиваме? — попита вместо това.

Натискът на оръжието беше единственият отговор. Спъна се, успя да се задържи на крака и погледна стенния часовник.

Времето беше изтекло.