Елизабет Лоуел
Невинна като грях (60)

60.

Кастило дел Сиело

Неделя, 13,33 ч.

Елена наблюдаваше как след вдигането на телефона допреди малко засмяното лице на Бъртън прие убийствено изражение. Когато ставаше такъв, тя се страхуваше за децата.

— Ела, Миранда — подвикна бързо. Грабна момиченцето и се отдалечи на безопасно разстояние. — Татко е зает.

— Но той каза, че ще… — започна момиченцето.

— После, миличка — прекъсна го майката и целуна детето по нацупените устнички. — Сега можеш да научиш мама на твоята игра.

— Но ти вече я знаеш.

— Само че все още не мога да те победя.

Тъмните очи на Миранда засияха.

— На това няма да те науча.

— Тогава ще те гъделичкам, докато се съгласиш.

Елена целуна меката коса на момиченцето и се отправи към вратата.

— Май сме се парфюмирали с един и същ парфюм.

— Затова миришем толкова добре.

— Няма по-хубав аромат — отбеляза жената и излезе от стаята. — Ти си най-хубаво ухаещото дете на света.

Бъртън блъсна вратата след тях.

И я заключи.

— Повтори отново — каза в слушалката. — Обясни ми пак как си изпуснал четвърт милион долара.