Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent as Sin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati(2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- White Rose(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Елизабет Лоуел. Невинна като грях
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0898-1
История
- —Добавяне
56.
Финикс
Неделя, 13,15 ч.
С чувство на мрачно задоволство Кайла се насочи към паркинг мястото, осигурено за „Най-добрия служител на месеца“, и изключи двигателя на взетата под наем кола. Фароу и Ранд единодушно бяха настояли да наеме „незабележим“ автомобил. За Финикс това беше най-обикновен джип.
На входа на паркинга червеникав храст, оформен като човка на колибри, тънеше в цветове.
— Наслади се на гледката — каза тя на Ранд. — Ако дойдем утре, без съмнение привилегиите ми за паркиране ще бъдат отменени.
— Заради злоупотреба — отвърна той.
Жената изви очи към небето.
— Това е думата, която през цялото време се опитвах да си припомня — продължи Ранд. — Използва се, когато служителят отклонява парите на клиента си. Да изгубиш мястото си за паркиране ще бъде най-малката цена, която ще ти се наложи да платиш.
Тя се наведе и целуна ъгълчето на сурово стиснатите му устни.
— Знам какво правя.
— Много добре — изстреля в отговор той. — В такъв случай сигурно би могла да го обясниш и на мен.
— Всъщност е съвсем просто — бавно започна Кайла. — Ще прехвърля сумата от кореспондентската сметка на Бъртън в друга, в Обединената аризонска банка. Тя е на името на баба ми. Оставих я активна за всеки случай. Внасям в нея спестяванията за пътуванията си.
— Можеш да се сбогуваш с нея.
— Ами не знам. Може би просто ще я изпразня и ще изчезна. — Доближи се до лицето му и запърха с мигли, гъделичкайки брадичката му. — Искаш ли да дойдеш с мен?
Ранд се загледа в нея за момент, предаде се и се разсмя.
— Защо не, по дяволите? Където кажеш, само не в Камгерия. Остров Сан Хуан е прекрасно място. Най-тежкият период от зимата вече е преминал. Пък и вероятността от ФБР да те търсят на място, където няма дори електричество, е минимална.
— Сериозно ли говориш?
Притегли я към себе си, за да я целуне.
Когато най-сетне я пусна, тя въздъхна дълбоко.
— Аха. Значи сериозно.
— Разбира се. А ти?
— Естествено. — Тя се пресегна за чантата си, захвърлена на задната седалка.
— Какво, по дяволите…? — внезапно възкликна той.
Кайла се извърна бързо и погледна през предното стъкло. Тъмно, изумително едро колибри се виеше около храста точно пред колата. На слънчевата светлина яркозеленият пръстен около шията му проблесна, засенчвайки характерното бяло петно над очите му.
— Величествено — каза тя. — Еха!
— И много красиво.
— Не, това е името на този вид. Смятат се за едни от най-едрите и редки птички, но в Аризона се срещат често.
— Бих искал да му сложа един бръмбар — заяви Ранд.
— Какво?
— Така по-лесно бих могъл да те държа под око.
Птичката се издигна, върна се обратно, направи още няколко кръга, отново се издигна и изчезна.
Ранд се загледа в стъклената стена на десететажната сграда на банката.
— Къде е твоят офис?
— На третия етаж, третият прозорец от края — посочи с пръст тя. — Ъгловият е на Фоли. Помежду ни са настанени други частни банкери.
— Никъде не свети.
— Тъй нареченият „час на банкера“. Очакваме го с нетърпение, защото за нас няма нито почивни дни, нито отпуски.
— Включи осветлението веднага щом се качиш в кабинета си. И го угаси, когато излезеш. Това означава, че разполагаш с пет минути да стигнеш дотам, пет минути да останеш вътре и точно толкова да се върнеш обратно. След това ще забравя за доброто поведение. Разбра ли?
— Ами да. Пет минути да се кача. Включвам осветлението. Пет минути пред компютъра. Гася лампите. В противен случай влизаш в действие.
— Не се съмнявай в това.
Погледна го и веднага му повярва.
— Отброяването започва.
Той натисна дръжката на вратата в същия момент, в който и тя.
— Недей — опита се да го разубеди. — Охранителите през почивните дни са действащи полицаи. Имат правомощието да стрелят с бойни патрони. Не прощават на никого, дори на сладурана като мен.
Ранд я погледна настойчиво.
— Кой е номерът на мобилния ми телефон?
— Този, който Фароу записа за бързо избиране под номер едно.
Той затвори очи и отново видя изтичащата кръв на брат си.
Навсякъде.
— Върни се при мен, Кайла.
Тя прекара пръст през бузата и устните му. После грабна чантата си и бързо закрачи към входа на банката.
Това ще проработи.
Трябва.