Елизабет Лоуел
Невинна като грях (52)

52.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,40 ч.

Лейн вървеше нетърпеливо до баща си, докато двамата прекосяваха претъпкания с коли паркинг.

— Това е класически пример за натриване на носа на престъпника — заяви Фароу. — Гледай и се учи.

— Отпадане на неприспособените от Цикъла на Кребс — засмя се момчето, наблюдавайки събралите се полицаи.

— Този адреналин трябва да се види. Страховито нещо. Само помни, че като съдия майка ти е направила много повече, за да стане този свят по-добро място, отколкото аз с работата си в „Сейнт Килда“.

— Тогава защо вече не е съдия?

— Питай нея.

— Питах я вече.

— И какво ти отговори?

— Че трябва да питам теб.

— Понякога добрите намерения не стигат, за да се свърши работата. Тогава се намесва „Сейнт Килда“. Ние сме момчетата със сиви шапки.

— Я виж това оръжие! Какво е?

— Отпусни се — тихо нареди Фароу. — Ченгетата държат всичко под контрол, но все още са превъзбудени, а пушките им са заредени. Осигури им пространство и не прави резки движения.

Един полицай, който се бе облегнал на капака на колата си и бе насочил оръжие, погледна към тях и каза равно:

— Отдръпнете се. Това е зона на престъпление.

Фароу вдигна ръце встрани с разтворени длани.

Лейн направи същото.

Мъжът кимна.

— Просто се притеснявах за колата си — обясни Фароу. — Не искам да я надупчите с куршуми.

— Нищо не я заплашва, сър. Просто се отдръпнете.

— Разбрано.

Дръпна Лейн зад един червен пикап „Форд“, откъдето биха могли да наблюдават, без да дразнят никого.

— Хубавото на аризонските полицаи е това, че са свикнали да се разправят с въоръжени заподозрени — отбеляза Фароу.

— Имаш предвид закона за открито носене на оръжие, при чието споменаване мама винаги вдига очи към небето?

— Точно така. Забележи как ченгетата се придвижват от различни посоки, но оставят огневата линия отворена, в случай че момчетата във вана решат да предприемат нещо. Брилянтна техника.

Лейн наблюдаваше как униформените разтоварват две тежкокалибрени оръдия и половин дузина пълнители.

— А онези защо не се съпротивляват? — попита той. — Виж само с какъв арсенал разполагат. Оръжията им са почти равностойни на тези на полицията.

— Защото са професионалисти, също като ченгетата — отвърна Фароу.

— Откъде знаеш?

— Преживели са доста такива положения.

— А?

Фароу сложи ръка на рамото на сина си и продължи да го учи на неща, които биха могли да му помогнат да оцелее, когато много други умираха.

— Обърни внимание на затворническите татуировки и масивните фигури на тези момчета. Професионалистът знае кога да се бие и кога да изчака. Това му осигурява известно време. Нищо че сега тук има само шестима полицаи, из улиците те са многократно повече, а онези приятелчета искат да поживеят достатъчно дълго, за да имат възможност да влязат в сблъсък с тях и някой друг път.

— Как изобщо успя да ги убедиш да изпратят полицейски екип? — учуди се Лейн. — Мама не беше сигурна дали дежурният изобщо ще приеме сигнала на сериозно.

— Просто се постарах в управлението да получат две различни обаждания, които обаче съдържат почти еднакви подробности. Едно съобщение, че някакъв мексиканец във ван носи огнестрелно оръжие, би могло да накара диспечера да изпрати едва една или най-много две коли. Това би провокирало лошите момчета да предприемат нещо, което щеше да създаде бъркотия, но щеше да задържи Габриел далеч от Кайла.

— Мама се притесняваше именно от подобна бъркотия.

Фароу повдигна рамене. И той не беше въодушевен от възможността да възникнат някакви усложнения, но не бе разполагал с достатъчно време, за да измисли нещо по-сигурно.

— Първо позвъних аз, след това тя. И двамата посочихме колата и вида на оръжието, което повдигна степента на евентуалната опасност. После накарахме Хавиер Смит — човекът, който се представя за градинар — да им се обади отново и с подчертания си чужд акцент да ги предупреди, че са възможни неприятности в мола „Чандлър“.

— Невероятно! — възкликна Лейн с блеснали от вълнение очи.

— Това свърши работа. Полицаите обикновено постъпват правилно, когато разполагат с достатъчно информация от самото начало. Нещата се объркват само когато се лутат на тъмно и ловят гърмящи змии с голи ръце. Днес беше един от добрите им дни.

Лейн наблюдаваше как полицаите вдигат на крака закопчаните с белезници мъже.

— Хайде. Междучасието свърши. Време е да се връщаш към Цикъла на Кребс.