Елизабет Лоуел
Невинна като грях (47)

47.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,15 ч.

Стийв Фоли беше облечен в старателно изгладени черни дънки и бяла копринена риза за голф. Върховете на кожените му ботуши бяха украсени със сребристи платинени плочки. Слънчевите очила с широки кехлибарени рамки бяха от типа, който носеха ловците и членовете на клуба по стрелба. Чантата на лаптопа бе направена от същата кожа, от която и ботушите му, а краищата бяха обточени със същия метален кант.

Белият копринен плат не беше най-подходящата материя за човек, към когото е прикрепен микрофон. През плата, плътно опънат около мускулите му… прозираха черните кабели на подслушващото устройство.

— Носи микрофон — измърмори в яката си Ранд, като се наведе към Кайла, сякаш да приключи разговора си с нея.

— Чудесно — разнесе се в слушалката гласът на Фароу. — Можеш ли да прецениш обхвата?

— Най-много три и половина километра. Не забелязвам по-мощен предавател. Носи лаптоп, така че може да имат безжична връзка.

— Все още не разполагаме с надежден начин да осъществим подобна връзка през сградите. Възможно е да има по-силен предавател в дънките си.

— Сигурен съм, че панталонът му е съвсем празен.

Фароу се засмя.

— Ще уведомя за това „Сейнт Килда“.

Управителката сама придружи Фоли до масата. Усмивката й подсказваше, че дори да липсваха подутини в долната част на облеклото му, не бе забелязала.

— Никога ли не си вземаш почивен ден? — попита Кайла.

Той я изгледа безизразно.

— Имах предвид лаптопа.

Стийв се усмихна сковано.

— Парите не спят. — Усмивката му угасна, щом забеляза мъжа до нея.

Ранд посрещна погледа му с абсолютна липса на интерес.

Неучтиво копеле, помисли си Фоли. Слуша музика от айпода си, докато е на среща с жена.

— Къде го намери?

— Просто дръпна завесите и ме видя — оголи всичките си зъби в усмивка Ранд.

Кайла изви очи към тавана.

— Джери, това е шефът ми, Стийв Фоли. Стийв, това е Джери.

Нито единият от мъжете не подаде ръка за поздрав.

Ако Стийв бе попитал за фамилията на приятеля й, тя щеше да каже, че не са стигнали толкова далече в отношенията си.

Фоли се настани точно срещу седналата близо един до друг двойка, намръщи се и се огледа сковано.

Ранд едва не се разсмя. Горкото копеле. Някой не е закрепил кабелите добре. Разместват се при всяко негово движение.

— Какво има? — попита Кайла и се облегна на мъжа до себе си с близостта, позволена само на влюбените.

Приятелят й я целуна по шията, без да откъсва поглед от кожения калъф на лаптопа. Ако банкерът понечеше да извади от него нещо смъртоносно, щеше да прескочи масата и да го хване за врата, преди някой да успее да мигне. Тази торба беше достатъчно дълбока, за да крие в себе си повече от едно оръжие.

— Съжалявам, че се наложи да прекъсна неделната ви почивка, но ми е необходимо да поговоря с Кайла за няколко минути. Банкови дела, нали разбирате. Лични са — обясни Фоли с вежлива усмивка.

— В такъв случай ще си сложа слушалките — каза Ранд и леко се отдалечи от Кайла. — Така ще можете да си поговорите насаме.

— Не искам да бъда груб — възрази Фоли, — но двамата с нея трябва да свършим малко работа.

— Не сте груб — успокои го с широка усмивка Ранд. — Кайла ви възхвалява до небесата. Според нея сте най-умният банкер на света. Аз също имам намерение да вложа малко пари. Сделка, сключена пред бога, нали? Просто си вършете работата, докато обядваме. Така няма да се наложи да й плащате извънредно.

Фоли се загледа в другия мъж.

Той устоя на погледа му.

Банкерът веднага осъзна, че независимо от психологическата атака върху приятеля на Кайла, той нямаше да я остави сама. Последното нещо, което искаше в момента, беше сцена, но реши все пак да не се предава докрай.

— Обяд. — С гримаса взе менюто, което беше по-дебело от ежеседмично списание.

— Поръчай и за мен — обърна се Ранд към Кайла и прокара пръст по долната й устна. — Знаеш какво обичам.

Тя захапа показалеца му, засмука го, после го пусна.

— Разбира се — отвърна с дрезгав глас.

Фоли присви очи.

— Дали Лейн е достатъчно голям, за да става свидетел на това — подхвърли в слушалката Фароу. — Намираме се само на няколко маси от вас.

— Дръж се прилично, миличка — каза Ранд, — иначе никога няма да свършиш с деловите неща и да се заемеш с нещо… по-приятно.

Кайла поръча яйца и пържола за двамата.

Фоли реши за момента да се задоволи с коктейл „Блъди Мери“.

Докато сервитьорът записваше, Ранд огледа ресторанта. Фароу и Лейн седяха през няколко маси. Очевидно бяха пристигнали доста преди тях, защото храната им вече бе сервирана. Шефът му пиеше кафе и похапваше сандвич, а пред сина му стояха чаша кола и чийзбургери с размера на сребърен долар. Момчето се стараеше да не отмества поглед от чинията си.

Ако в заведението имаше други служители на „Сейнт Килда“, Ранд не ги разпознаваше. Както и не бе забелязал хората, обградили къщата на Габриел в Гуадалупе.

Минута по-късно пред Фоли бе сервиран коктейл „Блъди Мери“. Ресторантът печелеше предимно от бара. Докато клиентите пиеха, яденето можеше да почака.

Банкерът отпи глътка, после още една.

— Кайла, наистина трябва да останем насаме, за да поговорим за сметката, която имам предвид.

— Този негодник се опитва да си осигури прикритие — измърмори Фароу в ухото на Ранд. — От теб се очаква да го насочиш към целта, а не да го пребиеш от бой.

Кайла успя да изпише на лицето си невинност.

— Не те разбрах. Да не би да става въпрос за сметката на Бъртън?

— Някои аспекти на банковото дело касаят поверителна информация — изсумтя Фоли. — Нашите клиенти очакват от нас дискретност. Едва ли аз трябва да ти обяснявам това.

— Значи все пак говориш за сметката на Бъртън? — повтори тя.

— Да — процеди през зъби той.

— Добре — отвърна жената и забарабани с пръсти по масата. — Трябва да те уведомя, че не ми е особено приятно да работя за семейство Бъртън. В понеделник имам намерение да отида при Мол Таунсенд и да го помоля да ми позволи да се оттегля.

Фоли имаше вид на човек, който току-що е видял еднометрова змия.

— Какви ги приказваш? Мол не ти е шеф. Аз съм прекият ти началник!

— Но си му подчинен — възрази Кайла. — От месеци отхвърляш молбата ми за оттегляне. Така че нямам друг избор, освен да го направя през главата ти.

Фоли застина на мястото си. Остави чашата с коктейла върху гладката повърхност на масата толкова рязко, че няколко пръски се разплискаха наоколо.

— Значи ще действаш против заповедта ми?

— Както вече казах, обмислям тази възможност. — Тя се намръщи и разтърка очи. — Много съм объркана по повод ситуацията с Бъртън, а ти изобщо не ми помагаш.

— Какви ги върши тя, по дяволите? — попита Фароу.

Ранд за пореден път поправи яката си. Това беше нейното шоу. Прозя се и сложи и втората слушалка в ухото си. Скоро след това вече барабанеше по масата под ритъма на въображаема мелодия.

Фоли се загледа в него.

— Наистина не ми се иска да обсъждаме банкови дела в присъствието на абсолютно непознат.

Другият вече бе затворил очи и тананикаше някаква песен. Все още чуваше разговора, но не даваше никаква индикация за това.

— Не му обръщай внимание — повдигна рамене Кайла. — Много го бива да мачка чаршафите, но освен това нищо друго не го интересува.

През няколко маси Фароу едва не се задави с кафето си.

— Довери ми се — продължи тя. — Това не е като да дадем секретна информация за капиталите на Бъртън на Сметната палата. — Очите й внезапно се разшириха, сякаш за първи път виждаше шефа си.

— Кайла — високо поде Фоли.

— Но това обяснява много неща — каза му тя. — Ние избягваме декларирането на огромни суми, като ги прехвърляме в кореспондентски сметки. Нали така?

Ранд започна да барабани леко с пръсти, като в същото време движеше раменете и бедрата си в ритъма на въображаемата музика. Отвори очи само колкото да й изпрати един похотлив поглед.

Ръцете на Фоли се свиха в юмруци. Изгледа я продължително през огромните слънчеви очила. Изражението му подсказваше, че би искал да я види пред цевта на пушката си. И приятеля й, застанал до нея.

— Не знаеш какво говориш — каза накрая.

— Но зная, че името ми е на последния ред на договора за сметката на Бъртън, която ме убеди да открия, и че никъде не е фиксирана твоята отговорност за онова, което би могло да се случи с парите му.

— Продължавай, сестричке! — възкликна Фароу в ухото на Ранд.

— Да, миличка. Остави всичко на мен.

Тя го ритна под масата.

Той дори не отвори очи.

— Нямам нищо общо с парите на Бъртън — заяви Фоли.

— Глупости — сладко възрази Кайла. — Или може би не ти ми препоръча агента по недвижими имоти, когато разбра, че ще продавам ранчото си?

— Ами… да, аз… — заекна той, учуден от внезапната промяна на темата. — Просто се опитвах да помогна.

— Моля? Благодарение на същия този агент имотът беше продаден още същия ден на двойно по-висока от пазарната цена и на кого?… Изненада! На Андре Бъртън. — Гласът й не беше висок, но достатъчно рязък, за да пресече прясно мляко.

— Ъъъ… — Фоли отпи от коктейла, но това му помогна само толкова, колкото да събере сили и да поръча още един. Направи знак на сервитьора.

— И сега изглеждам като непочтен банкер — продължи Кайла. — Даде ми пълни правомощия върху сметките на Бъртън само за да ме насадиш. Планирал си всичко в продължение на месеци.

Ранд продължаваше да седи със затворени очи. Устните му нашепваха думите на популярна песен. По този начин се опитваше да спечели време.

— Ще кажеш ли на този идиот да престане да мрънка? — изръмжа Фоли.

— Веднага щом ми отредиш полагащия ми се дял от сметките на Бъртън.

Фоли запремига срещу нея.

— Твоят дял?

— Става въпрос за пари. Истински. Половината от онова, което получаваш ти.

— Да не си полудяла? Не можеш… — Млъкна, щом сервитьорът се приближи с новата чаша „Блъди Мери“. Отпи голяма глътка. — Не можеш да докажеш нищо.

Тя се усмихна бавно.

— Искаш ли да опитам?

Той не можеше да си представи как разговорът се бе измъкнал от контрола му.

— Виж, има някакво недоразумение.

— Това беше вчера. Днес съм малко по-умна. Половината от онова, което получаваш.

Фоли огледа масата.

— Слушай, миличка, наистина не знаеш какво приказваш.

— В такъв случай няма да си губя повече времето с теб. — Кайла преметна чантата си през рамо. — Имам доста места, които да посетя, доста неща да свърша и което е най-важно, да поговоря с доста хора.

Обви длан около китката на Ранд.

— А? — измърмори той.

Тя измъкна едната слушалка от ухото му и каза:

— Тръгваме си.

— Чакай! — извика Фоли.

— Защо?

— Виж, зная колко упорито си работила — започна той. — Заслужаваш повишение на заплатата. Двайсет хиляди на година устройват ли те?

Кайла престана да дърпа Ранд за ръката.

Той пъхна обратно слушалката в ухото си и затвори очи, защото не му се искаше да погледне към Фароу. Ако го направеше, и двамата щяха да избухнат в смях.

— Много е естествена — похвали я шефът му.

— Докарваш си много повече от двайсет хиляди под масата — заяви Кайла на Фоли.

— Никога не съм говорил за пари под масата, бебчо. Никога.

— Разбирам. Заплаших те, че ще проговоря, и ти реши, че искам да спечеля от това. Е, така да бъде, бебчо.

Мъжът раздвижи устни, но не каза нищо.

— Ти изкара тлъста, много тлъста изгода от сметката на Бъртън — продължи тя. — Това ще се отрази изключително добре на годишното ти повишение. Толкова добре, че шефовете ти няма да си направят труда да проверят с колко си ощетил клиента ни. И като нищо ще получиш комисионна. При това значителна. Нали си управител, в края на краищата.

Той отпи още една голяма глътка от питието, задави се, после прочисти гърлото си.

Ранд си напяваше мотиви от „Дяволите и Прахта“. Бедрата му се движеха в ритъма на песента на Брус Спрингстийн.

— И така, аз искам същия процент, който получаваш ти от сметките на Бъртън. Някъде около два милиона.

Фоли свали очилата си, откривайки очите на човек, който не е спал поне едно денонощие. Пощипа върха на носа си и се огледа, сякаш очакваше някого.

— Това е невъзможно — каза накрая. — Не бих могъл да обясня такъв разход.

— Назначи ме за вицепрезидент със задна дата — настоя тя. — Естествено, ще трябва да анулираш незначителното повишение, което ми даде преди два месеца, но съм сигурна, че ще намериш обяснение.

Ранд забрави думите и продължи да тананика.

— Хм… хм… — обади се в слушалката Фароу. — Тя е невероятна.

Шефът й имаше вид на човек, който иска да си блъсне главата в стената.

— Добре. Сделка.

— В какъв смисъл? — настоя Кайла.

— Ставаш вицепрезидент и отговаряш директно пред мен. Ще можеш да си избереш персонал и…

— Нещо като капитан на отбора?

Той не й обърна внимание.

— Ще получиш повишението, което искаш.

— Минимум петдесет хиляди.

— Ама… — Фоли се опитваше да потисне гнева си. О, по дяволите. Кучката няма да доживее да вземе и цент. — Добре.

— Не очаквам да получа толкова, колкото управителите, но гледай да не ме прецакаш.

— Не се притеснявай — процеди през зъби Фоли. — Ще получиш точно онова, което заслужаваш.