Елизабет Лоуел
Невинна като грях (46)

46.

Молът „Чандлър“

Неделя, 11,05 ч.

Заведението, в което се предлагаха чийзбургери, се намираше точно пред мола и се открояваше ясно на ярката слънчева светлина. Кайла и Ранд се бяха настанили вътре, като той предвидливо бе седнал на стола между нея и вратата. Беше пъхнал ръце в джобовете на дънките си и облегнал рамо на стената. Изглеждаше като човек, който слуша музика от айпода си в очакване да бъде доставена поръчката му.

Кайла му хвърли бърз поглед.

Единственият му отговор беше леко поклащане на главата. После разкърши врата си, за да й припомни, че е ангажиран с друг разговор.

— Хам ми каза, че ванът действително има поне една метална плъзгаща се врата отзад — говореше Фароу. — Резултатът е едно на нула за теб. Изглежда, са си направили нещо като подвижна платформа за стрелба. Негодници.

Облекчението го заля като пороен дъжд.

— Благодаря ти, боже — изрече, без да движи устните си.

— Няма за какво.

— Ти не си Господ.

— Престани. Ще ме разплачеш. До този момент никой не е забелязал колата на Фоли.

В отговор Ранд само стисна яката си.

— Ще се свържа с дежурната полицейска група, но преди това искам да имам негов запис. И видео.

— Все пак не отлагай много — процеди през зъби Ранд.

— Ако Габриел притисне Хам, ще мина на другия вариант и ще го насоча към Кайла. Имай готовност.

Ранд оправи яката си и се наведе към жената до него.

— Време е за обяд.

— Значи ние сме част от програмата, така ли? — Тя вдигна електронното устройство, което й бе дал сервитьорът, за да сигнализира, когато са готови с поръчката. — И аз съм прилепнала към теб като лосион за тяло, само и само Фоли да не пропусне посланието?

Той се усмихна бавно.

— С лосиона за тяло ще се справя, обещавам. А сега се съсредоточи върху шефа си.

— Работа под прикритие — измърмори тя.

— Не съм забравил как действаме… — Погали я по шията и закри микрофона с пръсти. — Онова не беше въргаляне в чаршафите за една нощ, каквото и да си мислиш. Разбра ли?

Кайла перна ръката му.

— Фоли ще се хване ли?

— Можеш да му го начукаш на Фоли. Имах предвид теб.

— Ти му го начукай. Не е мой тип. — Но не успя да потисне усмивката си. — Добре де, чух те.

— Вярваш ли ми?

— Иска ми се. — Пое си дълбоко дъх. — Нека да отложим обсъждането на въпроса, докато всичко това свърши.

— Или поне до довечера.

Жената притвори очи.

— Или до довечера.

— Сделка — заяви той, погали я отново и отдръпна пръсти от микрофона.

Тя наклони глава към него. Бейзболна шапка, тъмна риза, плътно обгърнала широките му рамене, тесен ханш в прилепнали дънки. Определено мъж, по който всяка жена би се загледала, но съвсем различен от онези, с които се бе срещала, откакто бе „пораснала“.

— Надявам се Фоли да се хване — каза тихо.

— На кое?

— Че мачкам чаршафите с някакъв си западен расов жребец.

Мъжът се изсмя.

— Расов жребец? Господи, госпожице, вие…

— Ами ако те разпознае като един от художниците на празненството? — прекъсна го тя.

— По твоя молба се обръснах и подстригах косата си. Съмнявам се, че някой би ме познал. Прекалено е обсебен от себе си, за да се заглежда по другите.

— И все пак? — настоя Кайла.

— Не можеш да контролираш всички подробности, когато работиш под прикритие. Просто изиграваш картите си.

— В смисъл?

— Ще съдера задника на Фоли.

Тя примигна от яростта в иначе спокойния му глас.

— Защо? Нали не той се опита да ме убие?

— Така е, но насочи убийците към теб. Няма за какво да се тревожиш. Очевидно е мил човек.

Кайла разтри с пръсти слепоочията си.

— Продължавам да се надявам, че това е само един лош сън.

Ранд се усмихна многозначително.

— Добре де, не всичко беше толкова лошо — каза тя, като докосна леко бузата му и го целуна.

Той й отвърна с милувка, която прекрати с неохота.

— Фароу е някъде наоколо. Вероятно е взел и Лейн за прикритие. Татко, който е завел сина си в мола в неделя. Сигурно са съвсем наблизо, но не ги виждаме.

Тя кимна.

— Освен това около нас се навъртат още няколко оперативни работници — продължи Ранд, — така че ако някой те сграбчи за ръката и прошепне в ухото ти „Сейнт Килда“, прави точно каквото ти казва.

— Нещо друго?

— Дадох стотачка на управителката и й казах, че имам намерение да ти предложа да се омъжиш за мен. Веднага щом забележим Фоли, ще й дам знак и ще ни сервират обяда. Бъди готова да се оттеглиш в момента, в който ти кажа. Не бих искал да оставаш на открито дори секунда повече, от…

Фароу шептеше нещо в ухото му.

— Пригответе се. Фоли пристигна.