Елизабет Лоуел
Невинна като грях (45)

45.

Молът „Чандлър“

Неделя, 10,55 ч.

— Да? — измърмори Фароу в микрофона, скрит в яката му. В едната си слушалка чуваше гласа на Хам, а в другата му говореше Грейс. — Разбрах. Има ли някакъв напредък с ченгетата?

— Най-сетне — отвърна съпругата му. — Добре че един от офицерите в твоя граничен патрул е станал чиновник.

— Бедният човек.

— Ха, сержант Мастърс получава пенсия като бивш граничар и работи на добра заплата в частно детективско бюро „Финикс“. Определението не важи за него.

Фароу изсумтя.

— Имай готовност да ме свържеш с него.

— Живея, за да ти бъда в услуга.

Той се засмя.

До него Лейн оглеждаше паркинга на огромния мол.

— Обзалагам се, че тук има страхотен магазин за компютърни игри.

— Ще помислим за това едва след като си вземеш изпита — заяви баща му и продължи в слушалката: — Не говоря на теб, скъпа. Лейн се опитва да ме придума да тръгнем на шопинг експедиция. Не, не съм видял микробус с различни врати. Хам твърди, че все още не са тръгнали.

— Момчето трябваше да учи — разнесе се недоволният глас на Грейс.

— Многото учене без развлечение води до… — Той млъкна и докосна слушалката в дясното си ухо. — Хам казва, че потеглят. Превключвам на честотата на Ранд. — Превъртя копчето на предавателя, скрит в джоба му. — Нашите хора идват.

Скърцащ звук от другия край показа, че са го чули.

— Време е за шоу — обърна се Фароу към Лейн.

— Ще има ли телевизионен екип?

— Аха. Но е по-добре да не го виждаш.

Момчето се ухили като пират.

— По-добре да не виждам какво?