Елизабет Лоуел
Невинна като грях (4)

4.

Финикс, Аризона

Четвъртък, 8,40 ч.

Андре Бъртън се помести, при което скъпото кожено кресло изскърца. В офиса имаше само няколко стола, пригодени да издържат огромното туловище на мъжа, висок над 190 сантиметра и тежащ близо 120 килограма, повечето от които мускули. Големият сателитен телефон, който държеше до ухото си, изглеждаше крехък в ръката му.

От декодера се носеше напевна португалска реч с подчертан бразилски акцент. Въпреки красотата на езика, лицето му почервеня от смисъла на думите, които чу. В целия свят имаше само няколко души, които биха могли да му се обадят по работа, и Джо Фокет беше един от тях.

Поне засега.

— Естествено, нетърпелив си да… — опита да се намеси Бъртън.

Фокет продължаваше да говори:

— … повече от четвърт милион американски долара трябва да се изперат, за да се плати за оръжието. Парите идват от Франция, Лихтенщайн и Дубай. Разчитах на теб…

— Никога не съм те подвеждал — прекъсна го Андре. — Успокой се, приятелю. Всичко е наред. — Като изключим това, задник такъв, че половината от тези пари са мои.

Залогът беше голям, но Бъртън нямаше да бъде там, където се намираше в момента, ако беше страхлив.

— Не е наред — настоя Фокет. — Нето е наел „Сейнт Килда“.

— Какво? Но аз мислех, че Нето е на наша страна.

— Беше, докато не разбра кой е подкрепил революцията преди пет години.

Бъртън сви рамене. Съюзниците бяха хора, които все още не си успял да преметнеш, а мирът влияеше лошо върху бизнеса.

— Предполагам, това е причината да откаже да продължи договора за петрола с нас.

Джо не си направи труда да потвърди очевидното.

— Съвсем скоро цената на петрола ще скочи. Искаме да продаваме полученото от находищата в Камгерия на ново ниво. Затова решихме да избързаме с революцията. Твоите хора разполагат ли с оръжията, които ни трябват?

— Веднага щом видят парите, ще си получите стоката. Няма нищо по-лесно от това да се набавят оръжия. Единственият проблем са превозът и доставката. — Това беше по неговата част. Беше напипал слабото място на търговията с оръжие и бе купил самолети, пилоти и скъпи товарни машини, каквито друг не би могъл да си позволи.

— Каквото и да правиш, недей да използваш старите връзки за пране на пари — нареди Фокет. — „Сейнт Килда“ сигурно вече наблюдава Лю Док и може всеки момент да го хване.

— Той е мъртъв.

Фокет се разсмя.

— Значи вече си разбрал колко е прибирал.

Бъртън отвърна само:

— Разработих друг канал. Истински наивник.

— Разполагаш само с един ден да превърнеш своя наивник в професионалист. Оръжието трябва да се достави незабавно.

— Какво? Но ти ми даде четири седмици да…

— Оплачи се на Нето — сряза го Джо. — Това копеле ни докара „Сейнт Килда“. Аз трябва бързо да задвижа парите и да доставя навреме оръжието на противниците му.

— Кога ще ми преведеш цялата сума? — осведоми се Бъртън.

— Веднага щом си откриеш сметка. Всички участници се съгласиха да приключат с вноските в срок от четиридесет и осем часа.

— В събота? — Андре се намръщи. — Не мога да гарантирам, че през почивните дни…

— Не ме товари с проблемите си — прекъсна оплакванията му Фокет. — Откакто бе избран за президент, моят спонсор стана изключително нетърпелив. Побързай да си откриеш сметка.

— Може би Бразилия има нужда от нов президент. Това би могло да се уреди, нали?

— Не достатъчно скоро. Ако оръжията не пристигнат навреме, за да бъде свалена новата Република Камгерия на Нето, ще изгубя работата си. А ти, мой сибирски приятелю, си направо мъртъв.