Елизабет Лоуел
Невинна като грях (37)

37.

Ройъл Палмс

Неделя, 00,15 ч.

Кайла си пое дълбоко въздух, изпусна го бавно и се опита да се убеди, че Ранд не бе имал това предвид буквално.

Ала знаеше, че се заблуждава.

— Когато учех в колежа, родителите ми загинаха при самолетна катастрофа над Аляска — каза накрая.

Той кимна.

— Всъщност вече знаеш това. Пише го в проклетото досие.

Отново кимна и отвърна:

— Онова, което знам, е, че подобна загуба отнема от душата ти нещо, което не би могло да бъде заменено.

— С времето привикваш. Към болката. — Кайла изкриви лице в гримаса и остави питието настрана. — Звучи като поредната история, предизвикваща състрадание. Всъщност имах предвид, че го преживяваш, приспособяваш се към новата действителност и продължаваш да живееш. Но ти вече знаеш всичко това.

Не, не го знам. Все още се уча.

И тогава Ранд си даде сметка, че бе произнесъл думите на глас. Завъртя чашата си върху масата между двата стола. Тихото търкане на стъкло в стъкло прозвуча тревожно.

След като Бъртън умре, аз ще…

Да бе, глупак такъв. Какво ще стане тогава? Най-после ще се стегнеш? Или ще продължиш да стоиш от другата страна на живота, опитвайки се да надникнеш в него?

Беше крайно време да забележи мълчанието й. Когато я погледна, видя сълзите, стичащи се от очите й.

— Недей — нареди дрезгаво. — Това беше преди пет години.

— Но не и за теб. Приемаш го с всеки удар на сърцето си като нещо, което се случва тук и сега.

— Това е мой проблем, не твой.

— До вчера щеше да си прав.

Нещо в гласа й го накара да настръхне.

— А днес?

— Днес знам, че бих могла да умра между два удара на сърцето си. Зная го. Но не ми се иска да ми се случи и да съжалявам за нещо.

Той чакаше, убеждавайки се, че тя не казваше онова, което се надяваше, че чува.

Жената остави чашата си до неговата, изправи се и протегна ръка.

— Желая те. И се надявам, че чувството ми е споделено.

Ранд мигом скочи на крака.

— Знаеш, че е така.

Кайла се усмихна.

— Зная само, че ме караш да се чувствам… значима, гореща, по-различна, отколкото с когото и да било мъж до сега.

— Това се нарича адреналин.

— Нарича се похот. Никога преди не съм го изпитвала. — Отново се усмихна. — Но ми харесва.

Той я притегли към себе си, прокара език през устните й, вкусвайки сълзите и уискито.

— На мен също. — После се отдръпна неохотно. — Сигурна ли си?

Едната й длан се плъзна от рамото му към гърдите, после към издутината в дънките му.

— О, да. Сигурна съм. При това ти си доста интересен.

Дъхът му спря, щом усети допира й през плата. Докато го галеше, тя издаде сластен звук, който го накара да се свлече на колене.

— Какво има под този халат? — попита дрезгаво.

— Нищо, освен мен.

— Към спалнята. Веднага — едва доловимо прошепна той.

Кайла погледна към шезлонга, поставен до една от стените на вътрешния двор.

— Не — прошепна той. — Има прекалено много охрана. Фонтаните няма да могат да заглушат секса, който искам да правя с теб.

— Съвсем забравих къде съм — въздъхна тя. — Съжалявам.

Мъжът усети топлината, плъзнала по страните й, и също въздъхна.

— Аз също. Значи ще ми се наложи да се задоволя само с обещание за секс направо под звездите.

Преди да се осмели да му отговори, ръката му дръпна рязко завесите.

Мъждукащата нощна светлина приличаше на запалена свещ.

— Ще направя всичко, за да ти бъде приятно — продължи той, без да отделя устни от кожата на шията й. — Но чаках прекалено дълго.

— За истински мъж два часа са наистина много време.

Ранд се засмя дрезгаво и я притегли по-близо до себе си, хващайки я за реверите на халата. Най-после се отдаде на насладата да се докосне до татуировката, която през цялото време се бе подавала провокативно изпод дрехата.

— Това ме подлудяваше — каза, продължавайки да се опива от вкуса й.

Тя потръпна.

— Татуировката ли?

— Да. Искаше ми се да я докосна с език в момента, в който я видях.

— В такъв случай се радвам, че имам още две.

— Къде?

— Едната минава почти през цялото ми тяло.

— Покажи ми я.

Кайла посочи ханша си.

Ранд облиза устни.

— Покажи ми.

— Имаш предвид… — Ръцете й се заеха с колана на халата.

— Да. Съблечи се.

— Първо ти.

Той изхлузи обувките си, докато пръстите му трескаво разкопчаваха ризата. И бездруго беше прекалено горещо, за да стои с дрехи.

— Дънките — подвикна. — Имам нещо в джоба.

Жената повдигна очи към тавана.

— Не си падам по това, откакто бях във втори клас.

Ранд се засмя, въпреки повишеното налягане във вените си. Искаше му се да мисли, че ставащото се дължи на прекалено дългото въздържание, но не вярваше в това. Нещо в момичето пред него го подлудяваше.

— Ако не искаш да поемеш цялата отговорност за ставащото — каза й, събличайки ризата, — по-добре бръкни в джоба ми.

— Отговорност?

— Цялата — отвърна, разгръщайки ръце. — Щом няма да ползваме презерватив.

Ръцете й затърсиха в джобовете на дънките му. Не намериха нищо, освен втвърден мъжки мускул.

— Убиваш ме — каза, забелязал усмивката й.

Премина към предните джобове. Търсеше, докосваше. Нищо, освен съвършено мъжко тяло.

Той изстена.

— Възбуждаш ме. Направи го отново.

Най-сетне тя извади ръцете си от джобовете му. Между пръстите й проблесна сребриста опаковка. Мъжът бързо изхлузи панталона и бельото си и се обърна към нея.

Презервативите се изплъзнаха от ръката й, когато той развърза колана на халата и долепи устни до втората й татуировка. Впи леко зъби в кожата, което я накара да потръпне.

— Никога не съм мислил, че имам някакво отношение към татуировките — каза замаяно, — докато не видях твоите.

— Третата ще ти хареса повече — отвърна му тя.

— Къде е?

Кайла се обърна, за да му я покаже.

Той изрече нещо шепнешком, наведе глава и прокара език през нея. Засмука кожата й. Отдръпна се, после засмука по-силно.

Тя се опитваше да диша, но в стаята нямаше достатъчно въздух. Напрежението, което я бе държало до този момент, се разпръсна, оставяйки я хлипаща, отпусната във властта на завладялата я топлина.

Ранд усети, че се е предала, отдаде се на насладата и потръпна. Едва успя да сложи презерватива, преди да влезе в нея.

Тя беше всичко, което се бе опасявал, че е.

Съвършена.

Стегната.

Гореща.

За първи път от смъртта на брат си той се бе отърсил от омразата и си бе позволил да обича.