Елизабет Лоуел
Невинна като грях (35)

35.

Ройъл Палмс

Събота, 22,40 ч.

Кайла рязко тръсна глава.

Как стана така, че се забърках в тази каша?

Точно когато си бе помислила, че животът не би могъл да й поднесе нищо по-странно, в гримьорната вече слагаха пудра на лицето й за предстоящата среща с най-известния водещ, когото бе виждала единствено по новините. Той се оказа привлекателен мъж с костюм и вратовръзка.

Тя щеше да бъде говорещ силует.

При това обилно напудрен.

Гласът й щеше да бъде променен.

Сигурно щеше да звучи като крякане на жаба.

Тед Мартин, който й бе представен от продуцента на предаването, се появи точно в момента, в който жената, наричана Фреди, премина от пудрата към гребена и ножицата.

— Не си губи времето — подхвърли й той. — Тя ще бъде обърната с гръб и ще седи в сянка.

— Също като онова конте — отвърна Фреди, без да се обръща. — Ако не го бях пооправила, щеше да прилича на горила.

Кайла се зачуди за кого ли става въпрос. После погледна към Ранд. Той беше гладко обръснат.

— Него ли имате предвид? — посочи с брадичка тя.

— Точно. Смъкнах поне килограм козина.

Младата жена изсумтя.

— Имате прекрасна коса — отбеляза Фреди. — Трябва ви само малко гел, за да не стърчи нищо. Ако не се налагаше да скрият лицето ви, бих ви сложила малко грим. Очите ви са подпухнали от плач.

Мартин махна нетърпеливо.

— Готови сме.

— Но аз не съм — сряза го фризьорката. — И кажи на мистър Красота, че носът му лъщи.

— Знаеш ли колко струва просрочването на времето?

— Знам какви са задълженията ми и какво трябва да направя. Махай се оттук и ме остави да работя.

— Още колко?

— Достатъчно, за да й обясниш още веднъж какво й предстои.

Водещият се предаде и се обърна към Кайла:

— Добре. Няма от какво да се безпокоите. Ще бъде само кратко интервю, за да разполагаме с някакъв материал, ако историята започне да се развива бързо. Можем да режем и монтираме, да преправим наново всичко, за да изглежда добре. Ясно ли е?

Кайла не успя да кимне. Фреди отново бе пуснала в действие ножицата.

— Ще ви задаваме въпроси за Бъртън, а вие просто трябва да отговаряте. Не се притеснявайте да показвате, че сте разстроена от онова, което ви се е случило — добави Мартин. — Колкото повече емоции, толкова по-добре. Става ли?

— Не и за очите й — измърмори Фреди, докато слагаше гел върху косата.

— Улови душите им и мислите им ще те последват — подхвърли в отговор Мартин.

— Да плача пред камерата? — попита Кайла.

— Ами да, ще се получи добре.

— Не съм актриса.

— Да, веднага го разбрах — отвърна водещият и се обърна към гримьорката: — Две минути, иначе за начало ще те пусна в кадър.

— Ще се опитам да се усмихна колкото може по-очарователно и да те засенча — засмя се Фреди и намигна на Кайла.

Мартин се приближи до Фароу и Ранд, които разговаряха тихо.

— Е? — попита той. — Какво ново?

— Мина едва час, откакто за последен път ни зададе този въпрос. Ако се появи нещо, ти ще бъдеш вторият, който ще го научи.

— Предпочитам да съм първият.

Фароу изви очи към тавана.

Ранд се изкашля, за да не се разсмее. После се обърна към Кайла и… и я погледна отново. Фреди бе направила с косата й нещо, което бе превърнало професионалния банкер в невинно, лекомислено седемнайсетгодишно момиче.

— Бива си те — похвали той фризьорката. — Жалко, че трудът ти няма да може да се види.

— Това не важи за косата. Само гледай.

Той гледаше.

И научи някои неща.

Винаги бе знаел, че представянето на новините е режисирано, но не бе бил наясно докрай, докато не видя резултата, когато Кайла бе настанена на стола и отражението й не бе затъмнено, докато на екрана не се появи единствено стройният й силует.

Косата й се открояваше около главата като ореол.

— Наистина си добра — махна той към Фреди.

— Тихо — сряза го Мартин.

Ранд наблюдаваше как Томас се опитва да разведри Кайла, да я накара да забрави за камерите, да я накара да се отърси от съмненията за съучастничество.

— О, да — говореше тя, — бях много поласкана, когато шефът ми представи семейство Бъртън като специални клиенти.

— Специални? — попита Мартин. — В какъв смисъл?

— Бях техният личен банкер в Американската югозападна банка. Поддържах различни сметки — частни и служебни, придвижвах суми от една сметка в друга, вършех такива услуги. Ако искаха да правят нещо с парите си, просто ми се обаждаха.

— И не откривахте нищо необичайно в тези сметки?

— Не. Естествено, харчеха повече, отколкото едно обикновено домакинство, но пък и печелеха значително по-добре.

— Не ви ли се е искало да разполагате с подобни суми? — с дълбок, искрен глас попита Томас. — Аз бих искал.

Зъбите й проблеснаха в сянката, в която беше прикрита.

— Не. Трудно е да бъде разбрано от хора, които нямат нищо общо с банковото дело, но когато оперирам с парите на клиентите си, това не са реални средства, с каквито например аз плащам сметките си. Става въпрос просто за цифри, които прехвърлям от една сметка в друга. Цифри, не банкноти.

— Значи не сте желали да притежавате част от състоянието на семейство Бъртън?

Кайла бавно поклати глава.

— Имам свои спестявания за отпуската, внасям редовно вноските в пенсионния фонд, ползвам кредитни карти. Такива неща. Истински пари. Истински живот.

Ранд едва не изръкопляска.

Фароу се наведе към него и прошепна в ухото му:

— Страхотна е.

— Просто е откровена. Томас е страхотен.

Мартин погледна към тях.

Нещо в дънките на Фароу започна да вибрира. Той пъхна ръка в джоба си и се отправи навън.

Ранд се учуди какво и къде се бе случило, но реши да остане с Кайла, въпреки че в момента тя не се нуждаеше от моралната му подкрепа. Но той искаше да й я даде. За това остана да слуша как историята на живота й бе разнищена за назидание на цяла Америка.

Едва отмести поглед, когато Фароу се върна в бунгалото, превърнало се в студио за поредното издание на Светът в един час, и се отправи директно към Мартин. Листовете в ръката му прошумоляха, когато му ги подаде.

Мартин понечи да протестира.

После се зачете. Минута по-късно вдигна глава.

— Чудесно! Надеждно ли е?

— Като скала — увери го Фароу.

— Мили боже! — С широка усмивка Мартин подвикна през рамо: — Край!

Осветлението се включи и веднага след това угасна. Всички в стаята започнаха да разговарят оживено.

— Какво става? — опита се да надвика шума Томас.

— Мокрите сънища се оказаха действителност — обясни Мартин, като приближи до него и пъхна листовете в ръката му. — Чети.

Томас се зачете, после започна отначало.

— Но това е…

— Да, да — прекъсна го Мартин. — Използвай го.

Кайла се раздвижи върху неудобния стол.

— Не мърдай — провикна се Тед. — Едва успяхме да уловим нужния ни ракурс.

— Ще започна с продажбата на ранчото, където е преминало детството й — заяви Томас.

Тя застина. Не й се искаше да преживее всичко отново — сладко-горчивите спомени, тъгата, детството й, примесено с нуждите на възрастните.

Ранд забеляза емоциите върху изразителното й лице и реши да се намеси. Беше преживяла достатъчно. Имаше нужда от почивка, преди да се срине съвсем.

— Недей — меко го възпря Фароу, като сложи ръка върху рамото му.

— Защо?

— Новините са емоционални, а не — рационални. Знаеш го не по-зле от мен.

— Но тя има нужда от… О, по дяволите! — изсъска Ранд.

— По дяволите, наистина. Не можем да променим човешката същност, но бихме могли да я използваме за собствените си цели.

— Сигурен съм, че това няма да я утеши.

— Затова пък Грейс се е погрижила да й предоставят баня с джакузи.

— Е, това вече напълно променя нещата — със сарказъм отбеляза Ранд.

— Пак е по-добре от нищо.

Мартин започна да раздава команди, което отново превърна бунгалото в телевизионно студио. Част от лампите бяха угасени, други засветиха по-ярко.

Тишина.

Тогава се разнесе гласът на Томас, който й задаваше въпроса как се е чувствала при продажбата на родния й дом.

После — какво е изпитвала по време на последната си закуска със семейство Бъртън.

Как бе реагирала, когато шефът й й бе наредил да разкрие онази сметка.

Емоции, с горчивина си помисли Ранд. Фактите нямат никакво значение. Как се чувствахте?

Но вършеше работа. Гласът на Кайла ставаше все по-неуверен, по-дрезгав — като на жена, която се мъчи да преглътне сълзите си и да се пребори със страха.

Томас демонстрираше съчувствие.

Брилянтно.

Пукай се от завист, Опра, продължаваше да размишлява Ранд. Едно бяло момче може да разкъса струните на душата, за да извлече максималното от нея.

— Имахте ли представа за произхода на парите, които прехвърлихте в откритата от вас сметка в банка в Аруба? — попита Томас.

— Когато проверявах съществуващия капитал, който трябваше да бъде прехвърлен в кореспондентската сметка, разговарях с млада жена с подчертан ямайски акцент. Тя ме свърза с управителя на банката. Името му е мистър Тронджд. По говора му личеше, че е германец или холандец и беше изключително отзивчив.

— Мистър Тронджд — повтори водещият и прегледа листовете, които му бе дал Мартин. — А знаехте ли, че тази любезна жена с подчертан акцент всъщност има малък магазин в северната част на острова? И печели сто долара на седмица, като отговаря на международни обаждания като вашето, които прехвърля на пенсиониран банкер от Германия — същия този мистър Тронджд. Той, от своя страна, ръководи Националната банка и няколко по-малки от бара на таверната си на плажа? Основните акции на всички финансови учреждения в Аруба са собственост на Андре Бъртън.

— Вие… сигурен ли сте?

— Напълно. Много съжалявам. Виждам, че сте шокирана.

Тя се бореше с порива да скрие лице в ръцете си и да започне да вие.

— Казаха ми само, че проучването на произхода на парите на Андре не е мой проблем, а на банката. На тази в Аруба.

— Значи не сте знаели, че Бъртън е източил сметките на Джон Нето в Базел и Лихтенщайн, както и тази в Исландия?

— Не — тихо отвърна Кайла.

Но не беше уверена дали отговаря на въпроси, или се опитва да отрече факта, че е била така подло измамена.

Томас потупа с пръст листовете.

— Тук се твърди, че мистър Нето е проследил пътя на повече от двеста и трийсет милиона долара, които са били прехвърлени по банков път на Карибите.

— О, не — дрезгаво промълви тя. — Господи, не.

— Сумите са прехвърлени от няколко офшорни сметки, разчитайки на банковата тайна. Възможно ли е Бъртън да е придвижвал парите от секретните сметки с цел накрая да ги върне тук, в Съединените щати?

— Четвърт милиард… — Гласът й пресекна. — Не. Не съм виждала такова количество пари.

— Но поне част от тях — по-меко попита Мартин. — Е?

— Аз…

— Състояние, натрупано от контрабанда с оръжие, корупционни сделки по схемата „петрол срещу храни“, кървави диаманти, изсечени за дървесина гори, умиращи от глад хора, изнасилвани и убивани деца. Част от тези пари сте виждали със сигурност. — Съчувственият глас на Томас се забиваше като нож в сърцето й. — Нали?

Сълзите, стичащи се по скритото й в сянката лице, бяха единственият отговор.

— Основната сметка, която сте открили, не е нищо друго, освен канал за прехвърлянето на тези милиони, нали? — тъжно продължаваше той. — Милиони, трупани от кръв, рушвети и корупция.

— Не съм една от тях — дрезгаво отвърна тя. — Просто бях използвана от Андре Бъртън. Нямах представа за произхода на състоянието му. Някой се опита да ме отвлече, а аз само се стараех да спазвам правилата. — Покри лицето си с ръце. — Боже мой, кой ще ми повярва сега?

Томас остави мълчанието да се проточи… да се проточи… докато озвучителят долови намека и включи микрофона на Кайла. Изпод дланите й се разнесе приглушен, тих звук.

— Край — провикна се Мартин. — Първокласна работа, Брент. Толкова за тази вечер. Добре, кой е готов за по бира?

Фароу улови свитите в юмруци ръце на Ранд.

— Не се впрягай на Мартин. Той е на наша страна.