Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent as Sin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati(2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- White Rose(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Елизабет Лоуел. Невинна като грях
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0898-1
История
- —Добавяне
30.
Ройъл Палмс
Събота, 21,15 ч.
Последното нещо, което бе очаквала да види в бунгалото, бяха мъж и бременна жена, които четяха в интернет за Цикъла на Кребс. Извърна се учудено към Ранд.
Той срещна открито погледа й.
— Направо в заешката дупка — измърмори под носа си Кайла.
— А ти очакваше потни, мускулести, късо подстригани мъже, които чистят пистолети и точат ножове? — попита я сухо. — Този, дето прилича на негодник, е Джо Фароу, а красивата…
— Бременна съм, Маккрий — изсумтя Грейс.
— … остроумна дама е Грейс Фароу — продължи той. — А този строен младеж, прекалено увлечен по компютрите, е синът им Лейн. Запознайте се с Кайла Шоу, банкерката, която Бъртън се опита да отвлече.
— Досетих се — заяви момчето и скочи на крака. — Приятно ми е да ви видя. А сега изчезвам.
— По-добре влез в интернет и потърси повече информация — подвикна след него баща му. — Очевидно теорията не ти е много ясна.
Младежът помаха и излезе през вратата на спалнята.
Грейс се усмихна и протегна ръка на Кайла.
— Не обръщай внимание на съпруга ми. Новак е в образователните методи. Смята, че метаболизмът на гликозата е нещо екзотично и неразгадаемо.
— ОЗРП — отбеляза Кайла.
Другата жена примигна.
— Окислението е загуба, редукцията е печалба — обясни Кайла. — Има и още, но това е единственото, което си спомням от часовете по биология.
— Чувал ли си това, Лейн? — подвикна към вратата Фароу.
— ОЗРП — чу се откъм спалнята гласът на момчето, съпроводен от силна музика.
Джо се намръщи.
Грейс поклати глава.
— Извинявай, у нас съществуват някои дивашки методи на обучение.
— Правим го заради отвличанията — отбеляза съпругът й. — Кафе? Вино? Бира? Сандвичи със сирене? Фъстъчено масло?
— Давай — обади се Ранд. — Не съм ял от няколко часа и умирам от глад. — Обърна се към Кайла: — А ти?
— Лейн е бил отвличан? — шокирана попита тя.
— Успяхме да го освободим — отвърна Фароу. По тона му личеше, че не бе било лесно.
— Тогава бе убит много влиятелен мексикански наркобарон — вметна Грейс. — Джо все още се намира в опасност.
— Както и ти, и Лейн — подвикна от кухнята съпругът й. — Много ми се искаше снайперистката ни Мери да бе имала шанс да се справи и с племенника на онова копеле.
Жена му му отправи убийствен поглед.
— Това не го чух.
— Кое по-точно? — безочливо попита той.
Кайла се обърна към Ранд:
— Значи и параноиците си имат истински врагове, така ли?
— И онези, които не са параноици — също. Но са прекалено глупави, за да го осъзнаят.
— Не знам какво ви е разказал Маккрий за организацията „Сейнт Килда“ — намеси се Грейс, предупреждавайки с поглед Ранд да не говори повече без разрешение.
— Достатъчно, за да ми стане ясно, че не обслужвате интересите на никоя политическа формация — отвърна другата жена. — Аз лично не бих искала да се ангажирам по такъв начин.
Домакинята я изгледа изпитателно.
— Не си толкова невинна, колкото изглеждаш.
— Може би бях допреди два дни — сви рамене Кайла. — Дори грехът някога е бил невинен. Всичко останало е въпрос на време и на възможности.
Учудващо топлият смях на Фароу се разнесе откъм кухнята.
— Невинна като грях, а? Маккрий, довел си ни проповедник.
Ранд се усмихна и докосна тъмната й коса толкова леко, че тя се запита дали не й се бе сторило.
— Нищо, постепенно ще свикне.
Джо донесе чинии с бисквити, студени мезета, сирене и плодове.
— Ще започнем с това. Сега ще донеса и питиетата.
— Аз ще се погрижа — каза Грейс.
— Миличка, стой си на мястото. Прекалено много време прекарваш в движение.
— Цяло чудо е, че изкарах цялата си първа бременност без теб — измърмори на себе си жената, но се подчини, въздъхна облекчено и вдигна крака върху масичката за кафе.
— Е, къде са тайните споразумения, съдия? — попита Ранд. — Или още не си готова с тях?
— Аз съм готова — отвърна Грейс. — А тя?
Двамата погледнаха към Кайла.
— Ще ви кажа едва след като ги прочета. Нали не очаквате да подпиша нещо слепешката?
— „Сейнт Килда“ не би искала да има работа с човек, достатъчно глупав да сложи подписа си под нещо, което не е прочел — заяви Грейс.
Протегна се към някакъв лист от другия край на масата. Ранд го взе, преди да успее да стигне до Кайла. Прегледа го набързо, кимна и й го подаде.
— Документът няма юридическа стойност — обясни Грейс, — но ще осигури някаква защита на теб и на „Сейнт Килда“ в случай, че федералните решат да се намесят.
Кайла бързо зачете текста.
„Аз, Кайла Шоу, давам съгласието си да коментирам въпроси, касаещи мен и Андре Бъртън, както и такива, възникнали в процеса на разследването на «Сейнт Килда». Правя това доброволно и без да е бил упражнен натиск върху мен.
С този документ се задължавам да не обсъждам клаузите на този договор с обекта Бъртън или с други личности, които нямат отношение към разследванията на «Сейнт Килда». Обещавам да не споделям информация с никого, който не е одобрен от ръководителите на организацията, а именно Джеймс Стийл, Джо Фароу и Грейс Силва Фароу.
В замяна «Сейнт Килда» и представляващите я лица няма да дават гласност на сътрудничеството ми с тях. Според този договор се съгласявам да получавам определеното от организацията заплащане от един сребърен долар и да се възползвам от други предоставени ми привилегии.“
„Като спасяването на живота ми?“, мислено отбеляза Кайла.
Най-отдолу имаше място за подписа й и за датата на сключване на споразумението.
Фароу й подаде химикал и зачака. След това й предложи един сребърен долар.
Тя усети монетата като истинска, тежка, солидна. През цялото време бе работила с пари, но те бяха някак неосезаеми. Не като тази. Със странна усмивка хвърли монетата във въздуха, улови я и я закова върху дланта си.
Ези.
Каквото и да означаваше това.
— И сега какво? — попита тя.
— Разкажи ни за взаимоотношенията си с Андре Бъртън — отвърна Грейс.