Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent as Sin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati(2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- White Rose(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Елизабет Лоуел. Невинна като грях
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0898-1
История
- —Добавяне
24.
Кастило дел Сиело
Събота, 19,09 ч.
— Движи се бавно — ясно каза Ранд. — Кайла е все още много напрегната. Смята, че си от лошите момчета. Но не се разстройвай много от това. И на мен не ми вярва много, въпреки че току-що й спасих живота. — Погледна я в лицето и се усмихна леко. — Би могла да ми кажеш „благодаря“. Наистина, няма да припадна.
Тя му хвърли поглед, който недвусмислено говореше, че никак не й е забавно.
— Ние сме от една и съща страна — увери я той. — Какво друго доказателство ти е нужно?
Жената погледна ръката му, обвита около китката й.
— Не вярвам на нито един от вас. Не съм сигурна дали изобщо имам доверие на някого.
— Най-после започна да разбира — отбеляза Ранд. — Но пък по-добре късно, отколкото никога.
Очите му бяха сурови като гласа му, в думите му прозираше горчивина. Адреналинът й веднага се трансформира в гняв.
— Откъде да знам, че кльощавият гадняр не е преследвал теб? — изкрещя тя. — Не каза нито дума, не ме повика, нищо. По дяволите, може би просто се е наслаждавал на уханието на цветята.
— С десетсантиметров нож в ръка? — презрително изсумтя Ранд. — Вземам си назад думите, че си започнала да разбираш.
Хам притича до тях, преследван от светлината на сензорните лампи.
— Добре ли си, бебчо?
— Не съм бебчо — изсъска през зъби тя.
— Адреналин — обърна се към него Ранд. — Никога не се знае какви ще са последствията от него. Точно сега Кайла е отприщила кучката в себе си.
— Престани да остроумничиш, ами я отведи от градината. Там сте като в капан — нетърпеливо нареди Фароу.
Очевидно бе казал същото и на Хам, защото той докосна слушалката в ухото си и погледна твърдо приятеля си.
— Човекът иска да се раздвижим. За нея тук вече не е безопасно.
Кайла оглеждаше слушалките на двамата мъже. Не бяха еднакви, но без съмнение разговаряха с един и същ човек, който и да беше той.
С ужас си помисли, че би могъл да е Бъртън.
— Да вървим — обади се Ранд.
— Не отивам никъде нито с теб, нито с него — отсече тя. — Доколкото можах да преценя, именно Андре говори в слушалките ви.
Той извади своята и я пъхна в ухото й.
— Поздрави дамата, Джо. Тя смята, че си Бъртън.
— Исусе Христе, не трябваше да те оставям да рисуваш цветя в дъжда — изсумтя Фароу. — Сега си вдигайте задниците оттам!
Кайла примигна.
— Не е много любезен.
— Такъв си е нашият Джо — отвърна Ранд и отново намести слушалката на мястото й.
— Изгаряш много мостове след себе си, мистър Маккрий. Ако тя се окаже прикритие на Бъртън, ще те убия със собствените си ръце.
— Давай, говори ми мръсотии, знаеш, че това ме подлудява — засмя се Ранд, после се обърна към Кайла: — Познаваш ли нашия кльощав приятел от преди?
— Не.
— А ще го познаеш ли, ако го видиш отново? На снимка например.
— Да не би да си ченге? — стреснато попита тя.
— Не съм. Е, ще го познаеш ли?
— Ти беше този, който освети лицето му.
— Но държах очите си затворени, за да не ме заслепи светлината.
— Да, ще го позная. — Потрепери и престана с опитите да се освободи от ръката на Ранд. — Стори ми се, че изпусна нещо, преди да се прехвърли през стената.
— Видях, че носеше някакъв пакет. Когато побягна, не беше у него.
Хам включи фенера и насочи светлината към основата на западната ограда. Лъчът освети тъмен, безформен предмет.
— Вземи го — нареди Ранд, след това отново се обърна към нея: — Можеш ли да ми опишеш как изглеждаше?
— Мургав, метис — започна жената, — малко по-висок от мен, наистина много слаб, но як, сякаш бе натрупал всички възможни мускули. Не съм го виждала преди.
— Бъртън го е виждал. Той го изпрати след теб.
— Не виждам причина да го прави — горчиво отвърна тя. — Той е изнудвачът, не аз.
Хам се върна с малка торбичка.
— Това ще ти хареса.
Подаде я на Ранд, който я пое, без да пуска ръката на Кайла.
— Какво е?
— Всичко необходимо за едно отвличане — обясни другият и я погледна. — Имала си късмет, бебчо.
— Господи! Измъкнете я оттам ВЕДНАГА — изръмжа Фароу. — Доста главорези работят за Бъртън.
Ранд погледна ръката си, с която я държеше.
— Ще избягаш ли, ако те пусна, малката ми?
— Върви по дяволите.
— Бях вече. Не си струва да се връщам.
Той чакаше.
Кайла го изгледа продължително. Нищо в него не я изнервяше така, както когато Бъртън беше наблизо. Освен това действително бе готов с желание и без страх да се бори за нея.
Някакъв си художник.
Ей, ти искаше трета възможност, помисли си с горчивина. Изглежда, за теб тя е Ранд.
Каква късметлийка се оказах.
— Няма да избягам. — Поне засега.
— Тогава да се махаме оттук.
Той пусна ръката й и бързо тръгна към дървената врата. Пътьом провери съдържанието на торбата. Когато извади ръката си, стискаше малък черен пистолет със заглушител, готов да влезе в действие.
— Много мило — усмихна се с известна жестокост. — Обзалагам се, че даже е зареден. Благодаря, мистър Бъртън. Непременно ще се възползвам от подаръка ви. — Пъхна го в колана на гърба си, точно там, където предавателят бе прикрепен с тиксо.
— Със заглушител ли беше? — попита Кайла.
— Естествено. Кльощавият е истински професионалист. Дошъл е напълно подготвен за купона. Залепваща лета, белезници, черна торба.
— Имал е намерение да те отвлече — делово отбеляза Хам.
— Откъде си толкова сигурен? — погледна го тя замаяна.
— Защото, ако искаше да те убие, сега вече щеше да си мъртва — поясни Ранд и докосна новия пистолет в колана си. — Професионалното оръжие винаги надвива обикновеното джобно ножче.
Тя го наблюдаваше, докато отваряше вратата, после се огледа и поклати глава.
— Това не се случва в действителност. Не и с мен. Израснала съм в опасен район, където съм виждала пласьори на наркотици и питони, но никога не съм имала проблеми. А сега съм банкер и съм… — Гласът й потрепери и отново поклати глава.
Ранд подаде торбата на Хам.
— Предай това на момчетата в лабораторията. Няма да открият отпечатъци, защото беше с ръкавици, но все ще успеят да установят нещо по номерата.
— Дадено.
— Джо — подвикна той в яката си. — Или оставам с нея, или я вземам с мен. Кое от двете?
— По дяволите. Доведи я. Но ако ни прецака…
— Да, да, знам, ще направиш задника ми на картофено пюре. Само не забравяй кой ме придума да се върна.
— Ако открия копелето, ще го убия.
За своя изненада, Ранд се разсмя.
— До вчера бих ти помогнал.
— А днес вече не?
Установи, че се бе загледал в нея.
— Днес вече не. — Със същите пръсти, с които допреди малко бе държал смъртоносно оръжие, той улови брадичката й и нежно я извърна към себе си. — Сега не мога да ти обясня. Налага се да бързаме, а и наблизо няма къде да се скрием. Ще те отведа на едно място, където ще разполагаме с достатъчно време и ще бъдем в безопасност.
Тя само се взираше в него.
— Обещавам, че никога няма да те излъжа. Питай ме, каквото искаш. Ако не мога да ти отговоря, ще ти обясня защо. А в замяна ти ще бъдеш напълно откровена с мен. Сделка?
Кайла помълча, после каза:
— Ти си художник, нали? Не си разиграл това нарочно?
— Видя ме да рисувам. Имаш и моя картина — усмихна се леко той.
— Вече не вярвам на онова, което съм видяла. — Гласът й бе натежал от тревога и страх. След това го погледна отново, опитвайки се да прочете истината в очите му. — За кого работиш?
— За „Сейнт Килда“.
— Мили боже — поклати глава Хам. — Като оплескаш нещо, го правиш докрай. Фароу ще мине направо през слушалките и ще те удуши.
Ранд не му обърна внимание, измъкна фотоапарата от раницата и му го подаде. Чипът със снимките беше вътре.
— Гледай да не я изгубиш.
— Не се безпокой.
— Нещо друго? — попита я той.
— Ще трябва да се върна в ранчото си за някои неща. Ще ми позволиш ли?
— Само ако дойда с теб.
— Кучи син! Докарай я направо в мотела!
— Но това би било опасно — спокойно отвърна Ранд. — Ранчото ти е второто място, където ще те потърсят.
— А кое е първото?
— Апартаментът, който скоро нае, но в който все още не си имала време да се нанесеш.
Реши да не се замисля много върху факта, че знае за нея повече, отколкото трябваше.
— Ще отскоча до ранчото за малко. Ще мина по черния път.
— Дори не си…
— Млъквай, Джо — извика Ранд. — Рискът не е чак толкова голям.
— По дяволите…
Но той го прекъсна:
— На Бъртън ще му е необходимо време, за да организира отново нещата. Освен това не би искал малките й бебчета да умрат от глад, нали?
— Малките й какво?
Отговор не последва.