Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent as Sin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati(2011 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- White Rose(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Елизабет Лоуел. Невинна като грях
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Нина Славова
ISBN: 978-954-26-0898-1
История
- —Добавяне
23.
Кастило дел Сиело
Събота, 19,07 ч.
Ранд се затича веднага щом лампите до гаража се изключиха.
— Къде е Джими? — попита той. — Светлината угасна.
— Аз се движа към гаража. Той ще докара джипа отзад. Облечен е в униформа, затова недей… Какво, по дяволите, беше това?
— Музика.
— Звучи като разбиващ се влак.
— По-силно от писък — сухо отбеляза Ранд и прескочи няколко храста, за да си спести криволиците на пътеката.
— Не е на добро.
Единственият отговор беше:
— Включи светлините и тръгвай нататък!
— Лимузините са блокирали алеята.
— Мини напряко през ливадите — изръмжа Ранд. — Оградата опасна ли е?
Последва малка пауза, докато Фароу се свърже с Хам, след това отвърна:
— Не е електрифицирана.
— Благодаря ти, Господи.
— Няма за какво.
Ранд стигна тичешком до вратата, улови се за горния край и я прескочи. Раницата му се заплете в пълзящата растителност и той изгуби равновесие. Падна тежко, подпря се на колене и бавно се изправи.
— Говори ми.
Но той не отговори. Нямаше представа къде се намира врагът му, но не се съмняваше, че е тук, спотаен в тъмнината.
— Две минути, докато пристигнем.
Когато забеляза слабата фигура на фона на белите цветя, Ранд разбра, че Кайла не разполага с толкова време. Остави раницата, бръкна в нея, извади сгъваем нож и го отвори с едно движение на палеца си. В другата ръка държеше голям фенер.
— Един е — измърмори в яката си. — Влизам.
— Изчакай подкрепление.
Той пренебрегна заповедта на шефа си и извика:
— Кайла, скрий се!
Тя го чу, но не можа да установи къде е застанал. Виждаше само слабия мъж, който се приближаваше към нея с всяка крачка. Би предпочела да избяга, но бе притисната в ъгъла. Уплашена, стисна малкото ножче в ръка и зачака. Можеше да разчита само на един удар. Надяваше се да е сполучлив.
Ярък лъч светлина освети лицето на непознатия. Той примигна и закри очите си. Носеше черни кожени ръкавици. В дланта му блесна нещо метално.
Нож, а не пистолет.
Кайла не изчака по-добра възможност. Изскочи от убежището си и се втурна към мястото, откъдето бе чула гласа на Ранд.
Той изключи фенера, отвори очи и тръгна по пътеката с безшумните стъпки на ловец.
Слабият мъж зае поза на човек, очакващ бой с ножове. Другият все повече приближаваше. Непознатият забеляза проблясващото в ръцете му острие, прецени дължината му и реши да отложи двубоя за друг път. Извърна се бързо и побягна.
Ранд се втурна след него. Преди да направи няколко крачки, беглецът се шмугна в зеленината, прескочи оградата и изчезна. Искаше му се да го последва, но се страхуваше да остави Кайла сама. Без съмнение Бъртън имаше подръка повече от един убиец.
Оглушителният рев на тонколоните внезапно замлъкна.
— Джими прекъсна захранването. Какво е положението при теб?
— Един избяга през оградата в западната част на градината. Джими не може ли да се заеме с него?
— Той е в източната, но ще опита. Как е Кайла?
Ранд включи батерията и насочи светлината към нея. Беше бледа, трепереше и дишаше тежко.
— Не виждам кръв. — После се усмихна леко. — Прекрасен нож, миличка. Достатъчно голям, за да свърши работа. Но вече можеш да го прибереш.
Тя погледна острието в ръката му.
Той го затвори с едно движение и го пъхна в джоба си.
— Виждаш ли? Съвсем безобиден.
Погледна го, сякаш не вярваше на ушите си, но все пак прибра и своя.
И зачака.
— Джими казва, че нашият човек е избягал. Жалко.
— Сигурно се е прибрал вкъщи при татенцето.
Кайла понечи да каже нещо, разбра, че не говори на нея, и млъкна.
— Какво? — попита Фароу.
— От приближените на семейство Бъртън е. Видях как си размениха знаци, преди Андре да го изпрати след нея.
— Доста приятно съцветие се заформя.
— Мислиш ли?
Осветлението в градината отново се включи.
— Аз съм Хам — разнесе се нечий глас. — Влизам.
Кайла потръпна и отново извади ножчето.
— Спокойно — сграбчи я за китката Ранд. — Хам е на страната на добрите.
— Той работи за Бъртън.
Внезапно тя се отдръпна, опитвайки да освободи ръката си. Но Ранд не я пусна. Не й оставаше друго, освен да застане неподвижно и да изчака удобен момент, за да избяга.
Отново.