Елизабет Лоуел
Невинна като грях (19)

19.

Кастило дел Сиело

Събота, 17,51 ч.

— Кой е този? — насили се да попита Ранд.

Кайла се извърна леко и видя Бъртън и някакъв друг мъж да се приближават към нея. Двамата разговаряха оживено, но не гневно.

— Едрият отдясно е Андре Бъртън — тихо отвърна тя. — Другият е Дон Коули.

— Ах, мистър Бъртън, моят мистериозен домакин — каза Ранд, като се надяваше гласът му да не издава пулсиращия в тялото адреналин, който го подтикваше да му се нахвърли веднага. — Трябва ли да знам нещо за контето до него?

— Той е политически съветник по въпросите за щатските и държавните кандидати за Конгреса.

— Значи голяма клечка, а?

— Много. — Ала премълча факта, че Коули беше клиент на Американската югозападна банка. Политическата му кариера го бе направила изключително богат. Всеки, който искаше да заеме какъвто и да било пост в щата, трябваше да получи първо неговата благословия. — Може да се каже, че той коли и беси.

Мъжете спряха недалеч от тях и стиснаха ръцете си. Коули каза нещо, което накара другия да се разсмее. Дълбок, наситен звук, който се извиси над шума на тълпата.

В мига, в който Коули се обърна, изражението на Бъртън се промени. Приличаше на човек, готвещ се да вземе решение, което не му харесва. После, усетил, че го наблюдават, вдигна поглед към Кайла. И забърза към нея по застланите с плочи стълби.

Ранд отново се залови да рисува. Това беше единственото, което би могъл да прави в момента. Лепенката, крепяща микрофона, продължаваше да дразни кожата му, но той не й обръщаше внимание. Без съмнение Фароу вече бе разбрал за появата на Бъртън. Не му беше необходима миниатюрната слушалка в ухото, за да се досети, че дори бе затаил дъх, готов да заснеме всяко движение.

Специалната камера сякаш бе прогорила дупка в раницата му. Бързо започна да прехвърля през мислите си основателна причина да я извади и да я насочи колкото може по-встрани от Бъртън.

Но не намери.

Не бързай. Има достатъчно време.

А и Рийд вече не бърза за никъде.

Без да обръща внимание на художника, Бъртън се обърна към Кайла:

— Познаваш ли човека, с когото разговарях?

— Виждала съм мистър Коули в банката.

— Току-що се съгласих да помогна на няколко от кандидатите му на първичните избори. Искам да придвижиш чековете, които ще напиша на негово име. Трябва да съм сигурен, че всичко ще бъде направено… както трябва.

Устните й се свиха в тънка линия.

— Винаги върша служебните си задължения съвестно, мистър Бъртън. Ако искате някаква по-специфична услуга, трябва да бъдете по-конкретен.

Ранд едва не подсвирна. Тази жена е напълно побъркана. И много глупава. На нейно място не бих се изправил срещу този сибирски тигър, разчитайки за защита единствено на татуираната роза.

В един безкраен момент Бъртън остана вторачен в нея.

Тя се насили да срещне погледа му.

Той изви очи към мъжа, рисуващ върху платното на статива.

— Е, ще поговорим за това и… за някои други неща по-късно тази вечер.

— Не се чувствам добре. Ще ми бъде по-удобно да се срещнем друг път.

— Но не и на мен, Кайла. Мистър Фоли ме увери, че с готовност си се съгласила да обсъждаш с мен деловите въпроси, и то при моите условия.

— Деловите да.

Мъжът изглеждаше почти развеселен.

— Щом искаш това, ще бъде чисто служебна среща.

— Точно това искам.

— Елена ще ни сервира кафе в градината точно в седем.

— Елена? — Кайла се усмихна с облекчение, че нямаше да й се наложи да остава насаме с него. — Устройва ме. Значи в седем.

Бъртън се усмихна леко. Преди да се отдалечи, хвърли поглед към картината на статива. Приближи се и спря пред нея с неподправен интерес. Разгледа внимателно недовършеното платно, преди да се обърне към художника.

Въпреки адреналина, бушуващ в кръвта му, Ранд срещна погледа му спокойно. В продължение на цели пет години се беше чудил колко добре Сибиреца бе успял да го разгледа през оптическия мерник на снайпера си, ако изобщо бе успял да го види — лицето на мъжа, когото бе убил. Лице, абсолютно еднакво с това на човека, стоящ в този момент пред него.

Това беше причината, поради която дълго време бе отказвал да се раздели с брадата и да подстриже косата си късо. Преди пет години двамата близнаци бяха гладко избръснати и със строги, военни прически.

В продължение на няколко секунди Бъртън го наблюдаваше, присвил светлите си очи. После отново се обърна към картината.

— Много добре. Чудесно, бих казал. Но ще трябва да се залавяте за работа, ако искате да спечелите малкия конкурс на съпругата ми. Времето тече.

Ранд се насили да се усмихне. Очевидно снайперът не бе бил така прецизен като камерата. Или пък косматите му страни бяха доста добро прикритие.

Или пък Бъртън бе избил толкова хора, че не си спомняше всички лица.

— Радвам се, че ви харесва — отвърна нехайно, — защото аз съм просто запленен от обекта.

Кайла подозираше, че казва само половината истина. От доста време работеше упорито, за да усвои това социално умение.

— Служителката ми пречи ли ви? — хвърли поглед към нея Бъртън. — Бих могъл да я отведа оттук.

— Ни най-малко. Тя е яростен критик, а аз съм заклет мазохист. Идеална комбинация.

— В такъв случай ще ви оставя на болката и удоволствието — заяви домакинът и отново погледна жената. — До след края на конкурса, малката ми.

Ранд наблюдаваше как убиецът на брат му се отдалечава. Когато се обърна към Кайла, лицето й беше пребледняло.

— Това беше приятен, дружески разговор.

Тя го погледна, сякаш не вярваше на ушите си.

— Ирония — бързо прибави той. — Изглеждате така, сякаш току-що сте настъпили змия. Ако чух това, което си мисля, че чух, бихте могли да повдигнете срещу него обвинение в сексуален тормоз.

Кайла произнесе звук, който не беше нито смях, нито проклятие.

— Загуба на време. Хиляди жени биха се наредили на опашка, за да бъдат тормозени от него.

— Очевидно не сте от тях.

— Това прави ли ме придирчива или глупава?

— Не, вие съвсем не сте глупава. Мога ли да ви наричам Кайла?

— Наричайте ме както искате, само не малката ми.

— Добре, красавице.

За изненада и на двама им, тя се разсмя.

— Благодаря, красавецо. Чувствах се… омерзена.

Ранд протегна ръка, за да докосне лицето й, забеляза изцапаните си пръсти и ги избърса в дънките си. Кайла Шоу беше прекалено привлекателна и прекалено уязвима.

Но беше оръжието, което му бяха дали да използва.