Елизабет Лоуел
Невинна като грях (14)

14.

Финикс

Петък, 19,10 ч.

Бъртън нетърпеливо барабанеше с пръсти по полираната повърхност на бюрото. Джо Фокет може и да очакваше от подчинените си да се отзовават на заповедите му на момента, но на самия него му трябваше цяла вечност дори за да вдигне сателитния си телефон. Както повеляваше бразилският начин на живот, вероятно сега се наслаждаваше на продължителна, ленива вечеря с любовницата си и нямаше никакво желание да се съсредоточава върху по-делови ангажименти.

Най-сетне от другия край на жицата се разнесе грубият му хриплив глас:

— Говорете.

— Сметката в банката в Аруба е открита.

— Отне доста време.

— Всъщност стана много по-бързо, отколкото можеше да се очаква, и ти си наясно с това — тросна се Бъртън.

Някъде отзад се разнесе женски глас:

— Джо, сладурче, обеща ми, че днес няма да се занимаваш с бизнес. Имам рожден ден!

— Изпратил съм цялата информация на кодираната ти електронна поща — продължи той.

— Очаквай превода най-късно до четиридесет и осем часа — някак разсеяно му отвърна Фокет.

— Разбира се. Наредих на хората си да започнат да събират товара в един склад в Украйна. Щом приключим с плащането, стоката веднага заминава за Камгерия.

— Джо! — отново подвикна сърдито жената. — Студено ми е без теб.

В следващия момент сателитната връзка бе прекъсната.

Бъртън остави настрани слушалката, взе издраскан мобилен телефон и натисна бутона за бързо избиране. Габриел отговори веднага.

— Всичко наред ли е? — осведоми се шефът.

— Да, сър. В момента пътува към малкото си ранчо. Такава гореща жена има нужда от мъж.

— Бизнесът преди всичко.

Габриел въздъхна и продължи на испански:

— Разбрано. Просто чакам от доста време.

— Смъртта е много по-продължителна. Дръж онази си работа в гащите, докато не ти дам сигнал.

— Ами ако се опита да ви прецака?

— Тогава веднага ми я доведи.

— Жива?

— Ако е възможно. В противен случай… какво пък, глупостта е криминално престъпление.