Елизабет Лоуел
Невинна като грях (10)

10.

Плежър Вели

Петък, 10,41 ч.

За да спечели време и да прецени големината на капана, в който я бяха вкарали семейство Бъртън, Кайла отново се зае да преглежда документите. Много бавно.

Два пъти.

Пулсът й все още беше ускорен, кожата й бе влажна и лепкава, мускулите — отпуснати.

Слава богу, че съм със слънчеви очила. Без тях щях да приличам на обезумяло животно.

Когато се съмняваш, бъди по-дръзка.

— Мистър Бъртън… — започна, но размисли и продължи: — Щом ще бъдем в един и същ бизнес, мога ли да ви наричам Андре?

Той първо я изгледа изненадано, после махна с досада.

Тя се насили да му се усмихне.

— За какво е всичко това, Андре? След онова, което съм направила за вас, какво би могъл да искаш от мен?

Мъжът я измери с поглед. После се обърна към Елена:

— Момичето наистина притежава дух.

— Конете също — отвърна жена му и сгъна вестника, който четеше. — Затова ги яздим с камшик и шпори.

Откъм къщата се разнесоха жизнерадостни детски гласове. Задната врата се блъсна.

Елена бързо скочи на крака.

— Трябваше да се досетя, че Марая няма да се справи с децата дори за няколко минути. Така и не можа да разбере, че те имат нужда да играят точно толкова, колкото и да бъдат спокойни. Постоянно пробват дали номерата им минават. Миранда, особено, я изкарва извън нерви.

С тези думи тя забърза към дома. Украсените й с мъниста сандали хвърляха разноцветни отблясъци при всяка крачка.

— Елена ти каза какво иска — подхвана Бъртън.

— Нова бавачка? — оголи ослепително белите си зъби в усмивка Кайла. — Съжалявам, но това е извън моята компетентност.

Сивите му очи се присвиха. Потупа с показалеца си кремавия плик, носещ инициалите на съпругата му.

— Незабавно депозирай тези пари в сметката за празненството. След това ще получиш още. Много повече. Имай готовност да прехвърлиш сумата в презокеанската ни сметка веднага щом банката отвори в понеделник сутринта. — Той се усмихна. — След това няма да искаме от теб никакви специални услуги. И ще забравим завинаги за този незначителен разговор.

Кайла провери с пръсти тежкия сребърен нож, поставен до чинията й. Беше тъп. Точно каквато се чувстваше и тя в момента.

— Предполагам, очакваш от мен да пренебрегна разпоредбите, които ме задължават да изискам справка дали парите са придобити по законен път?

— Ако не искаш да влезеш в затвора, да — изсумтя презрително Бъртън. — Вашето правителство е много странно. Първо се опитва да направи от банкерите полицаи. След това бизнесмените превръщат банкерите в престъпници. Би било много смешно, ако не беше толкова досадно.

Тя разтегна устни в широка усмивка.

— Сигурно си даваш сметка, че аз съм само младши служител в банката. Надявам се, че чековете няма да са за внушителни суми.

— И досега си внасяла пари по сметките на Елена.

— Винаги съществува риск от вътрешна ревизия, особено ако става въпрос за такива цифри — заяви и хвърли поглед към кремавия плик. — Двайсет милиона са много дори за банка.

Бъртън се намръщи.

— Ревизия? Нещо като проверка от шефа ти?

— Не. Става дума за съвсем друг отдел.

Загледа се в нея, опитвайки се да открие някакви следи от лукавство. За беда не забеляза нищо такова.

— Не съм чувал за това.

— Не се разстройвай. Понякога, за да се изучи банково о дело отвън и отвътре, отнема години, а после всичко се променя само за една нощ. — Докато говореше, отново изпробва с палец острието на ножа. Тъпо като бейзболна бата. — Вероятно бих могла да заобиколя правилата на трезора, които изискват задължително ДПД, но банката ни е малка, така че внасянето на милиони в стари сметки не би останало незабелязано и би предизвикало тревога.

— ДПД — повтори той, сякаш изричаше проклятие.

— Доклад за подозрителни действия — със сладък глас поясни тя. — Длъжни сме да изпращаме такъв всеки път, когато става въпрос за движение на големи суми. А мисля, че на твоето искане ще се погледне най-малко като на необикновено, да не кажа подозрително.

— Държиш се нагло.

— Не, просто говоря без заобикалки. Колкото повече знаеш за онова, което бих могла и не бих могла да направя, толкова вероятността да се получи недоразумение е по-малка. Току-виж се оказало, че имаме много общи неща. Като интереси, имам предвид.

Елена се върна при тях и сандалите й отново блеснаха на слънцето. Зад нея не се чуваше никакъв шум.

Бъртън се обърна към жена си:

— Ти каза, че банкерът ни е наивна жена.

— Казах, че е любезна, сладка и умна.

— Поласкана съм — излъга Кайла. — Никой не ме е наричал „сладка“, откакто в трети клас казах на учителката ни да иде да изчука директора. Аз работя в банка, но не съм нищо повече от независим предприемач. И те ме смятат за точно такъв.

Бъртън и Елена си размениха погледи. След това той запали една от кубинските пури, които бе започнал да пуши, когато бе приел настоящата си самоличност. Цигарите му липсваха, но това беше малко жертвоприношение в името на свободата. Във всеки случай, по земята бяха останали много малко места, където човек като него можеше да пуши каквото си поиска.

— Продължавай — каза той, като изпусна струйка уханен пушек.

Тя се насили да вдигне чека, който по-скоро би изгорила.

— С предприемачите понякога е трудно, но са много по-полезни от обикновените чиновници. Ето ви един пример. Млада банкова служителка със статут на частен предприемач би могла да си припомни, че е правила няколко трансакции в сметките на Бъртън в миналото.

— Естествено — нетърпеливо се намеси Елена, — правила си много такива…

Кайла я прекъсна рязко:

— Та тази служителка би могла да обясни на шефовете си, че клиентът има съвсем законно сключен договор с Американската югозападна банка и че всички нейни действия следователно биха могли да се нарекат „нормални и очаквани“. В случая тези две думи са от особено значение.

Бъртън я наблюдаваше с присвити очи.

— Разбира се — продължи тя, — ако някой реши да се поинтересува от извършени в миналото трансакции, то амбициозният банкер винаги би могъл да обясни, че е допуснал грешка. „Много съжалявам, вината е моя, но всеки може да сбърка, нали?“

Сред настъпилата тишина Андре дръпна силно от пурата си.

— А тази грешка не би ли могла да коства уволнението на младия банков предприемач? — попита той.

— Възможно е — съгласи се Кайла, — но би могъл да бъде и повишен, задето е издействал нови депозити в размер на милиони. Банките обичат новите депозити, стига да са съпроводени с правдоподобни обяснения. В това се състои заблудата на правилото „опознай своя клиент“. Всъщност то дава възможност на банката да остане винаги чиста. Правдоподобно опровержение, в политическия смисъл на думата.

Тя им отправи студена, цинична усмивка, надявайки се никой да не забележи стиснатите й зъби. Казаното беше само наполовина истина. Другата половина гласеше, че най-нисшите служители в банковата хранителна верига бяха тези, които винаги биваха уволнявани и осъдени, когато нормалните и очаквани трансакции се превръщаха в необикновени и подозрителни в очите на федералните власти.

Както множеството интерпретации на данъчния закон, така и сивите сектори в банковото дело често стигаха до съда.

— С други думи, всичко това беше напълно излишно — заяви тя. — Предпочитам нещата да ми се казват направо.

— Много успокоително — отбеляза Бъртън.

— Самата истина. — Отвори коженото куфарче и извади документите за ранчото в Драй Вели. — Да започнем отново. Аз ще ти върна парите, ти би могъл да ми прехвърлиш обратно земята, а останалото бихме могли да свършим на по-приятелска основа.

Той погледна първо чека, след това жена си.

— Май сме подценили нашия млад банкер. Оказа се много по-практична, отколкото предполагахме.

Елена му наля още кафе.

— Нали ти казах, че е умна.

Бъртън се замисли, което породи у Кайла надежда. После се усмихна студено и поклати глава.

Задръж чека. От опит знам, че за добрите взаимоотношения е необходима мотивация. Във всеки случай, от кантората за недвижими имоти ме увериха, че продажбата вече е осъществена.

Прекрасно, помисли си с горчивина Кайла. Няма значение дали ще осребря този чек, истината е, че съм прецакана. Но на глас каза само:

— Доколкото разбирам, правил си това и преди.

Пурата в ръката му застина за момент във въздуха. После той отново се усмихна.

— Елена е права. Ти си интелигентна жена. Но все пак съм изненадан. Държиш се така, сякаш вече си минала по този път.

— Нарича се „Пътят на наслаждението“. — Искаше й се да избяга, затова си наложи да се изправи и да ги погледне открито. — Момичето разбира, че е прелъстено, много преди да усети ръката върху бедрото си. — Посочи недокоснатата чиния и чашата с кафе. — Благодаря за обяда.

И се извърна.

— Една минутка — каза Бъртън и гласът му прозвуча като свистене на камшик. Взе издадения от банка в Аруба чек и й го подаде. — Внеси ги веднага. Искам да кажа, наистина веднага.

Тя пое чека с ледени пръсти. Нямаше друг избор. Точно сега не. А може би никога вече.

Беше се озовала в капан, напълно безпомощна.

За първи път в живота си Кайла разбра, наистина разбра, защо хората убиват.

— Гледай да не закъснееш за конкурса „Бърза рисунка“ утре — подвикна Елена. — За теб е много важно да присъстваш. А каквото ни е необходимо на нас, ти ще го свършиш.

— Не мога да ви опиша с какво нетърпение го очаквам — отвърна Кайла и се запъти към паркинга.

Бъртън дръпна замислено от пурата, облегна се на стола и се загледа след нея. Не беше от класата на Елена, но все пак беше изключително интересна жена.

— Не е това, което очаквах — каза тихо.

— Някак си подозрително бързо подви опашка — отбеляза съпругата му.

Той се усмихна.

— Особено ми допадна начинът, по който обърна нещата и ни намекна, че би могла да бъде купена. Изключително изобретателно от нейна страна.

— Смяташ ли, че говореше сериозно?

— Няма значение. Габриел ще се погрижи за нея. Служебният, мобилният и домашният й телефон се подслушват. Ако е толкова глупава да се обърне към федералните, той ще й попречи.

— Не ми харесва да обикаля свободно наоколо — заяви Елена.

Бъртън въздъхна. Не за първи път засягаха тази тема.

— След конкурса ще я поверя на Габриел, но при условие че ми обещае да я остави жива, докато не бъде извършена и последната трансакция.

Жена му го погледна замислено и започна да барабани по масата с лакираните си в прасковен цвят нокти.

— Това означава, че ще измине доста време, преди да можем да я контролираме физически. Опасно е.

— Парите винаги са свързани с опасности. Затова ние имаме толкова много, а другите толкова малко. Защото рискуваме. — Докосна с пръст бръчката между тъмните й кафяви очи. — Не се притеснявай, красавице. Веднага щом Кайла преведе всички пари, Габриел ще я накара да млъкне завинаги, бунтовниците в Камгерия ще получат оръжието си, а концесията за петрола ще бъде моя. Тогава ще вечеряш с президенти и премиери, както винаги си мечтала.

Но преди това ще убия Джо Фокет.

Парите бяха полезни, но нямаше нищо по-ценно от властта.