Елизабет Лоуел
Невинна като грях (1)

1.

Африка

Краят на март

Облечен в мръсна камуфлажна униформа, с ботуши, и обилно намазан с отблъскващ противните насекоми препарат, Ранд Маккрий се спотайваше зад снопите рядка растителност на прикритието си. Камерата му имаше мощен обектив и улавяше всяка дупка сред сплъстената, утъпкана трева. Въпреки че слънцето едва се бе показало над хоризонта, той се потеше. Не обръщаше особено внимание на това. В Демократична република Камгерия, независимо дали се намираха на тропическия бряг или във вътрешността на страната, мъжете се потяха. Това беше техният начин да се чувстват живи.

Ранд наблюдаваше бунтовниците — или борците за свобода — зависи през чия политическа гледна точка ги възприемаш. Те бяха замрели в очакване до тежки камиони, паркирани на южната страна на ужасен прашен път, който минаваше за магистрала в тази част на Африка.

До него братът му близнак направи рязко движение и ритна автомата, захвърлен между двамата.

— Стой мирно — тихо нареди Ранд. — Самолетът ще дойде всеки момент.

— Нещо ме ухапа — измърмори Рийд.

— Успя ли да заснемеш всичко?

— Да.

— Тогава от какво се оплакваш?

— Чувствам се като храст.

Ранд се усмихна.

— И точно на такъв приличаш.

— Как изобщо ме убеди да се замеся в това?

— Аз? Ти беше този, който ме увещаваше, че в живота ни едва ли ще има друга възможност да запечатаме на лента най-опасните и тайнствени търговци на оръжие, които…

— Да, да — прекъсна го Рийд. — Не ми напомняй.

— Не го споменавам повече от два пъти на ден.

— Напротив. Вече два пъти, откакто…

— Тихо!

Рийд млъкна и чу далечното боботене на приближаващ самолет. Вдигна мощния си бинокъл и го насочи към прашното небе по посока на шума.

— Хванах го — съобщи на брат си. — Пристига точно в три и лети доста ниско. Имам предвид, необичайно ниско. — Той подсвирна през зъби. — Този пилот е или луд, или много пиян. Крилата буквално подрязват клоните на дърветата.

— Това е един от проблемите на всеки самолет, извършващ непланиран полет. — Ранд се съсредоточи върху лишения от всякакви отличителни знаци и светлини „Ил-4“, чийто силует все по-ясно се очертаваше сред прахта. — Наблюдавай околността. Не бихме искали да даваме обяснения какво търсим тук.

— Никой няма да ни пита — отвърна Рийд. — Просто ще ни застрелят.

— Както казах…

— Идва право към нас — прекъсна го другият развълнувано. — Хвана ли го?

— Дааа. Внимавай слънцето да не освети обектива.

— Ще съдерем задника на Сибиреца.

Ранд се изсмя. Хубавото на това да имаш брат близнак беше… че досущ прилича на теб. Говориш си с него, защото искаш. Макар съвсем да не е необходимо. Той винаги прави това, което би направил ти на негово място.

Без да се замисли.

Самолетът се появи изведнъж. Никакви инициали. Никакви номера. Никакви отличителни знаци.

Изненада, изненада.

Ранд мълчаливо се зае за работа.