Фредерик Пол
Гейтуей III (1)

ПРОЛОГ
ИНТЕРВЮ С МОЯТА ПОДПРОГРАМА

Аз не съм Хамлет. Аз съм само компаньон или в най-добрия случай щях да съм такъв, ако бях човек. Но не съм човек. Аз съм компютърна програма. Това състояние е много специално и аз ни най-малко не се срамувам от него, особено като се вземе предвид (както сами ще се уверите), че съм много съвършена програма, която не само може да развие аритметична или геометрична прогресия, или да представи една-две сцени от някакво минало събитие, но и да цитира поети от далечното и тъмно двадесето столетие, и да ви разкаже техните биографии.

Позволете ми преди всичко да ви се представя. Името ми е Алберт и много обичам запознанствата. Винаги започвам, като се представям.

Приятел съм на Робинет Бродхед. Е, може и да не е точно така. Не съм съвсем сигурен, че мога да се нарека негов приятел, макар че много се старая, пък и бях създаден (в този си конкретен вид) тъкмо с тази цел. По същество съм обикновена информационно-търсеща система, която е програмирана да притежава много от отличителните качества на световноизвестния покоен учен Алберт Айнщайн. Затова Робин ме нарича Алберт. Съществува и друга неяснота. Дали напоследък Робинет Бродхед наистина е обект на моята дружба, тъй като тя е в тясна връзка с въпроса кой (или какво) е сега Робинет Бродхед… Но това е дълъг и сложен въпрос и затова ще го разгледаме по-късно.

Зная, че всичко звучи много объркващо и не мога да се освободя от чувството, че не си върша добре работата, тъй като задачата ми е да ви подготвя за онова, което Робин има да разкаже за себе си. Възможно е изобщо да не трябва да правя нищо, понеже вие може би вече знаете историята, която искам да ви кажа. Дори и да е така, нямам нищо против да я повторя. Ние, машините сме търпеливи. Но вие вероятно ще предпочетете да прескочите моето изложение и се запознаете направо с Робин… което, несъмнено, той също ще предпочете.

Ще изградя в моята програма една подпрограма да ме интервюира и ще представя въведението под формата на въпроси и отговори.

Въпрос: Кой е Робинет Бродхед?

Отговор: Робин Бродхед е човешко същество, отишло на астероида Гейтуей, преживяло големи опасности и травми, спечелило началния капитал на едно огромно богатство и обременило съзнанието си с чувство за голяма вина.

Въпрос: Не се отклонявай, Алберт, придържай се към фактите. Какво представлява астероидът Гейтуей?

Отговор: Астероидът Гейтуей е артефакт, оставен от хичиянците. Те са го напуснали преди половин милион години. Представлява нещо като орбитален паркинг за хичиянски звездолети. С тях можете да отидете до всяка точка от Галактиката, но не можете да контролирате накъде да летите. (За повече подробности вижте карето по-долу. Прилагам го, за да ви покажа колко съвършена информационно-търсеща програма всъщност съм аз.)

Въпрос: Внимавай. Алберт! Излагай само фактите, моля. Кои са тези хичиянци?

Отговор: Виж, нека да се разберем! Ако „ти“ ще ми задаваш въпроси — макар „ти“ да си само една подпрограма на същата програма като „мен“, — ще трябва да ме оставиш да отговарям по най-добрия възможен начин. „Фактите“ не са достатъчни. Голи „факти“ могат да се получат от всяка примитивна система. Аз съм прекалено съвършена система, за да си губя времето с излагане само на факти. Аз искам да опиша предхождащите ги събития и обстановката. Например, за да обрисувам най-пълно хичиянците, трябва да разкажа как за първи път са се появили на Земята.

Станало е преди около половин милион години, в късния Плеистоцен. Първото живо земно същество, което научило за тяхното съществуване, била саблезъба тигрица, родила две тигърчета. Една вечер, след като изръмжала застрашително и прогонила нахалния мъжкар, легнала да спи. На сутринта се събудила и открила, че едното тигърче го няма. Месоядните не…

Въпрос: Алберт, моля те! Остави това за Робин, а ти продължи до мястото, откъдето той започва да разказва.

Отговор: Вече ти казах и ще повторя. Ако отново ме прекъснеш, просто ще те изключа, подпрограмо! Ще разказвам така, както смятам за добре.

Месоядните не умеят да броят добре, но тази тигрица била достатъчно интелигентна и правела разлика между едно и две. За нещастие на останалото тигърче месоядните са много избухливи. Загубата на едната й рожба толкова много я вбесила, че в пристъп на ярост тя убила и другата. Заслужава да се отбележи, че това била единствената фатална последица за големите млекопитаещи от първото посещение на хичиянците на Земята.

 

———————————————

За мен това е един от най-лесните начини за намиране на информация:

„Конфликтът за Доминиканския остров, макар и ужасен, бил преодолян за седем седмици, тъй като както Хаити, така и Доминиканската република, желаели да живеят в мир, за да възстановят съсипаните си икономики. Следващата криза, пред която се изправил Секретариатът, изпълнила човечеството с големи надежди, но тя криела и големи рискове за световния мир. Имам предвид, разбира се, откриването на така наречения Хичиянски астероид. Макар да било известно, че много отдавна представители на технологически развита извънземна раса били посетили слънчевата система и били оставили някои ценни артефакти, откриването на този астероид и многобройните работещи космически кораби било съвсем неочаквано. Ползата от това, разбира се, била неоценима и почти всички страни, членки на ООН, овладели космическите полети, предявили претенции за него. Аз няма да говоря за деликатните и тайни преговори, довели до създаването на петстранната корпорация «Гейтуей». Ще кажа само, че с това се сложило началото на нова ера за човечеството.“

 

Из мемоарите на Мари-Клименти Бенхабуше Генерален секретар на Обединените нации

———————————————

 

След десет години хичиянците отново дошли. Те върнали някои от животните, които били взели, включително и мъжкия саблезъб тигър, вече стар и закръглен, и взели нови видове живи същества. Този път не взели четириноги. Хичиянците се научили да правят разлика между различните видове хищници. Избрали едни тромави, с полегати чела, с четири крайника, високи същества с окосмени лица и без брадички — техните много далечни сродници по съребрена линия, хората, ги нарекли Australopitecus afarensis^[1]. Тях хичиянците не върнали. Те решили, че тези същества са от земните видове с най-голяма вероятност за развитие на значителна интелигентност и започнали да изпълняват програма за постигане на набелязаната цел.

Разбира се, в своите издирвания хичиянците не се ограничили със Земята, но никоя от останалите планети в слънчевата система не притежавала онова, което ги интересувало. Те търсели. Изследвали Марс и Меркурий, хвърлили по едно око на облачната покривка върху газовите гиганти отвъд астероидния пояс, открили, че там се намира планетата Плутон, но не си направили труда да я посетят. Направили нещо като хангар за звездолетите си в един странен астероид, издълбали добре изолирани тунели на Венера и тя заприличала на пчелна пита. Хичиянците не избрали Венера, защото предпочитали нейния климат пред този на Земята. Всъщност те ненавиждали повърхността на тази планета толкова, колкото я ненавиждат и хората. Поради това направили постройките си под земята. Но те ги изградили там, защото на Венера нямало нищо живо, на което да навредят, а хичиянците без нужда никога не причинявали зло на живи същества.

Хичиянците не се ограничили също и със слънчевата система на Земята. Техните кораби пресекли Галактиката и отишли отвъд нея. Те съставили карта на всичките двеста милиарда астрономически обекта по-големи от планета в Галактиката. Не посетили всички тези обекти. Но не препуснали да ги проверят, да прелетят над всеки един и да извършат дистанционно изследване за следи от живот. Впоследствие повечето станали забележителни туристически обекти.

А други… съвсем малко на брой… съдържали онази ценна особеност, търсена от хичиянците, наречена живот.

Животът бил рядкост в Галактиката. Интелигентният живот обаче, включително и според дефиницията на хичиянците, бил още по-голяма рядкост… но все пак съществувал. Съществували земните австралопитеки, които вече били научени да използват оръдия на труда и започнали да развиват обществени институции. Съществувала обещаваща крилата раса в съзвездието, наричано от хората Змиеносец; на една плътна, огромна планета, която се въртяла около звезда от девета величина в съзвездието Еридан^[2], съществувала раса мекотели. Имало и други четири или пет вида различни същества, намиращи се на звезди в далечната част на ядрото на Галактиката, скрити от погледа на хората зад облаци от газ, прах и плътни звездни образувания. Общо петнадесет вида от петнадесет различни планети на хиляди светлинни години една от друга можело да се очаква съвсем скоро да станат достатъчно интелигентни, за да пишат книги и да строят машини. (Хичиянците дефинирали „съвсем скоро“ като интервал от време от няколко до около един милион години.)

Така че австралопитеките не били уникални. Въпреки това те били много ценни. Ето защо хичиянецът, който пренесъл колония от тях от равнините с белеещи се кости до новата им жизнена среда в Космоса, получил голямо признание.

Работата била трудна и продължителна. Този хичиянец бил потомък на три поколения, организирали проекта за изследване и картографиране на слънчевата система. Той очаквал, че неговото потомство ще продължи работата. Но в това сбъркал.

Хичиянците останали в слънчевата система на Земята общо малко повече от сто години. А после за по-малко от един месец я напуснали.

Решението за изтегляне било взето… набързо.

Започнали да опаковат всичко — от приличните на мравуняци лабиринти на Венера, малките предни станции на Диона^[3] и южната полярна шапка на Марс, чак до последния, намиращ се в орбита артефакт. Хичиянците били най-прибраните „наематели“. Те изнесли над деветдесет и девет процента от инструментите, машините, дреболийките и дрънкулките, използвани от тях по време на престоя си в земната слънчева система. Прибрали дори направения боклук. Особено боклука. Нищо не забравили. Изобщо нищо не оставили върху повърхността на Земята, дори такива ненужни неща като хичиянски еквивалент на бутилка от кола или използвана салфетка. Хичиянците не направили невъзможно за наследниците по съребрена линия на австралопитеките да научат, че са посетили техния район. Само се погрижили най-напред да усвоят междузвездните полети и чак тогава да разберат за тях. Много от онова, което хичиянците отнесли, било безполезно и те го изхвърлили в междузвездното пространство или върху Слънцето. Немалка част била откарана на много далечни места за специални цели, И това те извършили не само в земната слънчева система, а навсякъде. Хичиянците почистили като с прахосмукачка почти всички следи. Никоя съкрушена холандска вдовица от Пенсилвания, която се готви след смъртта на съпруга си да прехвърли къщата в стопанството на семейството на най-големия син, не е оставяла помещенията по-чисти.

Те не оставили почти нищо и във всеки случай, нищо без определена цел. На Венера запазили само главните тунели, основите на постройките и грижливо подбрани голи артефакти. На крайните постове — само минимален брой пътепоказатели. И още едно нещо.

Във всяка слънчева система, където предполагали, че живеят разумни същества, хичиянците оставили по един голям загадъчен подарък. В слънчевата система на Земята това бил правоъгълен астероид, използван като спирка за техните междузвездни полети. На едно или друго грижливо подбрани далечни места в други звездни системи оставили по някое важно съоръжение. Всяко съдържало работеща, функционално почти неразрушима част от хичиянски звездолет за полети със свръхсветлинна скорост.

Тези богатства стояли много дълго там, повече от четиристотин хиляди години, докато хичиянците се прибрали в тяхната база. Австралопитеките на Земята претърпели неуспех в своята еволюция, макар хичиянците да не го разбрали. Но братовчедите на австралопитеките станали неандерталци или кроманьонци, а после, по последен каприз на еволюцията, съвременният човек. А междувременно се развили и крилатите същества, много неща научили, открили предизвикателството на Прометей и загинали. Други две от съществуващите технологически общества се срещнали и взаимно се унищожили. А шест от останалите обещаващи вида изостанали в своята еволюция. В това време хичиянците се криели и през няколко седмици, според тяхното време… всеки няколко хилядолетия, според бързия ход на времето навън от тяхното скривалище — страхливо надничали през шварцшилдовата си повърхнина.

А подаръците чакали и накрая човешките същества ги намерили.

И така, хората открили хичиянските звездолети и с тях започнали да кръстосват Галактиката. Първите изследователи били изплашени, отчаяни хора. Техният единствен шанс да се измъкнат от мизерията на Земята бил да рискуват живота си в едно безразсъдно пътуване до обект, който можел или да ги направи богати, или, което било много по-вероятно, да загинат.

Такава е частта от историята на хичиянците, свързана с човешката раса, до времето, откъдето разказът ще продължи Робин. Имаш ли някакви въпроси, подпрограмо?

Въпрос: Х-р-р-р-р-р.

Отговор: Подпрограмо, не се прави на интересна. Зная, че не спиш.

Въпрос: Не, разбира се, че не спя, само искам да те накарам да разбереш, че говориш адски дълго, за да опишеш такава елементарна мизансцена, умнико, който умее да представя сцени от минали събития. И разказа само за миналото на хичиянците. Не каза нищо за тяхното настояще.

Отговор: Тъкмо щях да започна. Ще ти разкажа за един конкретен хичиянец на име Капитана (всъщност той не се казва така, защото именната система на хичиянците се различава от човешката, но за разказа ще свърши работа), който точно от мястото, откъдето Робин ще започне да ти разказва своята история…

Въпрос: Ако въобще го оставиш да започне разказа си.

Отговор: Подпрограмо! Млъкни! Този Капитан е доста важен в историята, която ще разкаже Робин, защото от даден момент двамата енергично предприемат общи действия, но дотук Капитана няма ни най-малка представа за съществуването на Робин. Той, заедно с членовете на неговия екипаж, се готви да се измъкне от скривалището на хичиянците и да отиде в по-голямата Галактика, която е дом на всички останали.

Видя ли как ти изиграх един малък номер? Ти вече… Млъкни, подпрограмо! Ти вече си се срещала с Капитана, тъй като той е бил в хичиянския екипаж, отвлякъл малкото тигърче и построил тунелите на Венера. Сега само е малко по-стар.

Капитана обаче не е по-стар с половин милион години, защото хичиянците се били скрили в една черна дупка в центъра на нашата Галактика.

А сега, подпрограмо, много те моля да не ме прекъсваш. Искам да разкажа за нещо необичайно. Тази черна дупка, в която живеели хичиянците, колкото и странно да изглежда е била известна на човечеството много преди то да било чувало за тях. Още през 1932 година бил открит първия междузвезден източник на радиоизлъчване. Към края на двадесетото столетие той бил картографиран интерферометрично като много голяма черна дупка, с маса хиляди пъти по-голяма от тази на слънцето и диаметър около тридесет светлинни години. По онова време хората знаели, че тази черна дупка е на около тридесет хиляди светлинни години от Земята, по посока на съзвездието Стрелец, че е обвита в мъгла от силикатна прах и че е силен източник на гама фотони^[4] с енергия 511 килоелектронволта^[5]. По времето, когато открили астероида Гейтуей, хората вече знаели много повече. Но те нямали ни най-малка представа, че тази черна дупка е пълна с хичиянци. Това открили чак… фактически, без да смяташ това за самоизтъкване, мога определено да кажа, че аз пръв… започнах да дешифрирам старите хичиянски звездни карти.

Въпрос: Х-р-р-р-р…

Отговор: Тихо, подпрограмо. Разбирам гледната ти точка. Корабът, в който бил Капитана, приличал много на намерените от хората на астероида Гейтуей. Нямало много време за подобрения на конструкцията. Затова и Капитана всъщност не бил половин милиона години по-стар.

В тяхната черна дупка времето течало бавно. Основната разлика между кораба на Капитана и другите хичиянски кораби била, че той притежавал аксесоар.

На хичиянски език аксесоарът е известен като разрушител на реда в добре регулирана система. Един англоговорящ летец би могъл да го нарече отварачка на консерви. С негова помощ те преминали през шварцшилдовата повърхнина около черната дупка. На вид аксесоарът не бил нищо особено. Просто усукана кристална пръчка, излизаща от черна като абанос основа, но когато Капитана я активирал, тя засветила като броеница от диаманти. Диамантеното светене се разпростряло, обградило кораба, отворило път през бариерата и те излезли в по-широката външна Вселена. Не траяло дълго. По стандартите на Капитана — по-малко от един час. По часовниците на външната Вселена — почти два месеца.

Капитана не приличал на човек, тъй като бил хичиянец. Той приличал по-скоро на скелет от анимационен филм. Но ние можем да мислим за него като за човек, защото Капитана притежавал повечето от човешките отличителни черти… любопитство, интелигентност, влюбчивост и всички други качества, за които зная, макар никога да не съм ги изживявал. Например: той бил в добро настроение, защото получил разрешение по време на изпълнение на задачата да вземе в екипажа си една жена, която обещавала да му бъде любовен партньор. (Хората също го правят, когато са на така наречените делови командировки.) Задачата обаче, ако човек се замисли, била определено неприятна. Той не се тревожел за нея повече, отколкото би се тревожил един средно статистически човек дали следобед ще бъде обявена война, или не. Ако бъде обявена, това означава край на всичко, но времето протичало монотонно и толкова бавно, и така нататък… Най-голямата разлика била в това, че задачата на Капитана не се отнасяла до нещо толкова незначително като ядрена война, а до причините, поради които хичиянците се били оттеглили в черната си дупка. Той трябвало да провери оставените от тях артефакти. Те не били оставени случайно, а като част от добре замислен план. Би могло дори да се нарече уловка.

Колкото до чувството за вина на Робинет Бродхед…

Въпрос: Питах се, кога ще се върнеш на този въпрос. Позволи ми да направя едно предложение. Защо не помолиш Робин Бродхед лично да разкаже за себе си?

Отговор: Чудесна идея! Тъй като, Бог ми е свидетел, той е експерт по тази тема. И така завесата се вдига, действието започва… давам ти Робинет Бродхед.