Карлос Кастанеда
Една отделна реалност (19) (Следващи разговори с дон Хуан)

Епилог

Дон Хуан бавно се разхождаше край мен. Сякаш се колебаеше дали да ми каже нещо или не. Два пъти спря и изглеждаше, че променя решението си.

— Дали ще се върнеш или не изобщо не е важно — каза той накрая. — Но сега ти вече имаш нуждата да живееш като воин. Винаги си знаел това, но сега просто си в такова положение, че ти се налага да използваш нещо, което преди си пренебрегвал. Но ти трябваше да се бориш за това знание. То не ти беше подарено. То не ти беше дадено ей-така. Трябваше да се пребориш със себе си за него. Но ти все още си сияйно същество и ще си умреш като всеки друг. Веднъж ти казах, че нищо не може да се промени в едно сияйно яйце.

Замълча за миг. Знаех, че ме гледа, но избягвах погледа му.

— Наистина нищо не се е променило в теб — каза той.