Джоана Брандън
Отново Саманта (4)

Четвърта глава

Саманта бе работила в кабинета си повече от час, когато Дрю влезе с ленива крачка и така усмихнат, като че ли току-що му бяха казали, че е спечелил от лотарията куп пари, които Чичо Сам е решил да не облага с данъци. Придърпа един стол близо до бюрото й и седна.

— Как се оправяте двете с нашето бебе? — попита той, пресегна се през рамото й и потупа трептящия екран на бюрото. После се примъкна още по-близо и отпусна ъгловатата си брадичка в извивката на рамото й.

— Горе-долу! — отвърна тя и вдигна натовареното си рамо. Брадичката му сякаш вечно щеше да стои там.

— Прекрасно — одобри той.

Топлият му дъх, леко миришещ на мента, обгърна ухото й и се плъзна по бузата й като нежна милувка. Саманта потрепери.

Дрю пое бавно и дълбоко дъх, а тя изви лице към него. Сърцето му лудо заби някъде близо до гърлото, вместо да си бие, където му беше мястото.

Лицата им бяха съвсем близко едно до друго. Саманта разбра, че ако не увеличи разстоянието между тях, ще се поддаде на неудържимото желание да се наведе още малко и да прилепи устни към подканващата уста, която беше на по-малко от инч от нейната. По тялото й плъзна коварна топлина и изведнъж изпита огромното желание да скочи от стола и да изхвърчи на чист въздух, далеч от миризмата на афтършейва на Дрю.

Без да бърза, погледът му се плъзна бавно по деликатния й профил, лекичко докосна високата й скула, слизайки до ъгълчето на устата.

Това бе повече, отколкото тя можеше да понесе. Саманта рязко се избута назад, отърсвайки брадичката му от рамото си. Секундата, която й бе нужна, за да възвърне самообладанието си, отиде във взиране с празен поглед в екрана на компютъра и мигащия на него курсор.

Дрю също се отдръпна, подпря брадичката си с юмрук и започна да й задава бързи въпроси, свързани с междущатския превоз на ценни стоки. Отговорите на Саманта бяха спокойни и внимателно обмислени, но малко задъхани.

— А сега, ако нямаш нищо против, обясни ми набързо какво правиш, за да проследиш една загубена стока.

— Загубена стока? — повтори тя, като несъзнателно сдържа дъха си. — А имаме ли такава? Искам да кажа, да не сме объркали някоя?

Дрю се засмя пресилено.

— Не съм казал такова нещо. Това, което имах предвид, е, в случай че се наложи, знаеш ли какво трябва да се направи, за да я намериш?

Успяла най-сетне да разбере за какво става въпрос, Саманта се насили да се усмихне. Ставаше въпрос за загубени стоки, а не за миналото на Дрю.

— Никога не сме обърквали пратките, Дрю, затова не знаем дали системата ни ще даде резултати — каза просто тя, надявайки се, че той няма да настоява повече.

Да, но той настоя.

— Светни ме — накара я той и зад закачливия тон се промъкна стоманената нотка на заповедта.

И тя го направи. Когато привърши обясненията за различните методи на проследяване, които Лари бе разработил, тя стана от стола и се приближи до прозореца.

Полуизвърнат към нея, Дрю я проследи с поглед, но не помръдна от мястото си. Погледна я как търка дланите си и се запита дали не й е студено. Денят беше прекрасен, но в късния следобеден час времето бе започнало да се захлажда.

Мислите на Саманта обаче нямаха нищо общо с времето. Бяха отплували далеч в миналото, когато една нощ двамата с Дрю си бяха запалили огън на плажа пред бунгалото, което тя бе наела от Винс Гейнър. И тогава Дрю й бе задавал въпроси, спомни си тя, въпроси, които в момента нямаха никакъв смисъл за нея.

Да, но сега имаха.

— Е — започна Дрю, като се надигна бавно от стола, — мисля, че е време да отида да видя как вървят работите в склада.

Той пристъпи към Саманта, но промени намерението си и бързо излезе от кабинета й.

Саманта чу заглъхващите в коридора стъпки, но не помръдна от прозореца, мъчейки се да потисне други спомени, напиращи да излязат. Съсредоточи вниманието си върху камиона, който бавно излизаше от портала. Беше твърде далеч, за да може да види номера на ремаркето, но бе сигурна, че е товарът за Нордоф, планиран от нея за четири часа.

Четири часа!

— Боже мой!

Имаше цял куп писма, които трябваше да напише до пет часа, и ако не успее, щеше да се наложи да остане и след това. А не можеше да го направи — не и ако иска да се срещне с новосформирания актьорски състав на „Ленивата авантюристка“.

Нахвърляйки се на работата с усърдие, близко до паниката, Саманта скоро забрави за съмненията, породили се от въпросите на Дрю за загубените пратки. Горчивината изчезна и за малко повече от час работата бе свършена и кореспонденцията бе на път за пощата.

В пет и двайсет Саманта покри компютъра и принтера с калъфите, забързано откачи чантата от закачалката и с решителна крачка се отправи към паркинга.

Дрю се бе облегнал на колата й.

Ама че късмет! Саманта стисна зъби раздразнено.

— Сега пък какво искаш?

По устните му се плъзна усмивка и той заприлича на палаво хлапе.

— Мислех да те помоля да ме откараш до вкъщи — обясни той, махайки с ръка към празното място на паркинга, където бе стояла колата му. — Колата на Лари е в сервиза и му дадох моята. Уверих го, че ще се погрижиш да ме закараш до вкъщи ако не здрав, то поне жив.

Изразът на лицето му я накара да настръхне.

— Защо просто не си тръгна с него? — попита Саманта. — И без това закъснявам и… — Изведнъж се досети, че този малък заговор е продължение на днешната му лудория. — Не се отказваш лесно, нали? — промърмори.

Бе толкова уморена, че едва стоеше на краката си и изобщо нямаше настроение да се впуска в словесни двубои с него.

— Как се кара това малко нещо? — потупа той покрива на колата и се засмя.

Ъгълчето на устата й потрепна, но тя сдържа усмивката си.

— По същия начин, по който се кара и твоят скъп модел, само че с по-редки отскачания до бензиностанцията.

— Туш!

Дрю отново се засмя, хвана я за ръката й я поведе към дясната врата. Саманта се подчини, твърде уморена, за да протестира.

— Предполагам, че по този начин искаш да ми кажеш, че ти ще караш?

Докато говореше, тя разрови чантата си за ключовете, вдигна ги във въздуха пред него и Дрю ги взе от ръката й с рязко и точно движение.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? — небрежно попита той, обърнал глава назад, докато излизаше на заден от паркинга.

Саманта поклати глава.

— Не мога. Ще хапна набързо един хамбургер в „Руст“, а след това отивам на репетиция на театралната ми трупа.

— Не може ли да ти правя компания?

— За хамбургера или за репетицията?

— И за двете.

Саманта изгледа профила на ъгловатата му челюст и се запита какво ли се крие зад тази псевдоневинна маска.

— Е?

Тя се стресна и каза недружелюбно:

— Щом искаш.

— Ако предпочиташ да не идвам?… — При вида на кривата му усмивка сърцето й заби бързо.

— Не! Да! Искам да кажа, ако искаш, аз нямам нищо против.

Отговорът на Дрю бе дълго мълчание и той изглеждаше погълнат от интензивното движение на петъчната вечер, изпълнило улиците на Ашланд. После, сякаш току-що си е спомнил, каза:

— Ще си запазя правото за друг път, тъй като и без това трябва да си взема колата от Лари.

Обзе я странно чувство на разочарование. Саманта гледаше право пред себе си с невиждащ поглед и докато не се увери, че гласът й няма да я издаде, не проговори. После каза:

— Правим репетиции два пъти седмично. Понякога сме в амфитеатъра в парка, а понякога — край езерото Майер. Винаги си добре дошъл, само ме предупреждавай по-отрано.

Той се усмихна слабо.

— Винаги ще те предупреждавам по-отрано, Саманта. — Няколко минути по-късно спря в алеята на леля й. — Пристигнахме. Благодаря за возенето. Може би някой път ще ти го върна.

Докато излизаха от колата, Саманта бе пронизана от остро чувство за загуба. Страшно й се искаше да го помоли да дойде с нея, но прехапа устни и безмълвно протегна ръка за ключовете.

Той й ги подаде, хвърли поглед през рамото й, видя Брион на прозореца и се усмихна.

— Няма ли да влезеш да кажеш на леля си едно здрасти?

— Разбира се — отвърна тя като автомат.

Още като го изговори, разбра, че прави грешка. Ръката на Дрю я обгърна през талията и я поведе към къщата. Той почти я отнесе до площадката и когато Брион се появи на прага, изобщо не си направи труда да я пусне.

— Саманта! О, скъпа, колко се радвам, че те виждам! Теб също, Андрю — добави жената с широка усмивка. — Току-що пробвах новата рецепта, която Хлоя ми даде, и искам да я опитате.

Само по израза на лицето й Саманта разбра, че леля й се радва да види нея и Дрю заедно. Устните й потрепнаха в неволна усмивка. Милата сладка и глупавка леля, помисли си тя, толкова си ми ясна!

— Много ми се иска, лельо, но ако не успея да отскоча до вкъщи, ужасно ще закъснея за репетиция. А ти знаеш как се сърдят ония хлапета, като закъснявам.

Отскубвайки се от прегръдката на Дрю, тя почти се затича към колата си.

— Чакай! — Дрю се спусна подир нея и я хвана за ръката тъкмо като отваряше вратата. — Мисля все пак да ти направя компания за хамбургера. Лари да му мисли как ще ми връща колата. — Усмихна се лукаво. — И ако не успее да ми я върне до неделя вечерта, в понеделник сутринта пак ти ще трябва да ме караш.

През рамо се извини с изискани фрази на Брион и я увери, че в близко бъдеще с огромно удоволствие би опитал новата рецепта. Разбира се, Брион му прости известната липса на маниери — и то твърде охотно, както се стори на Саманта. Тя преглътна язвителния отговор, който бе на езика й, и мислено се закле, че ако колата на Дрю не бъде върната до утре сутринта, ще прекара Лари през машинката за нарязване на документи.

 

 

— Е, деца, хайде на сцената!

Облечена в избелели дънки и яркорозово велурено яке, със събрана на темето коса, Саманта не се отличаваше много от деветнайсет-двайсетгодишните хлапета, събрани пред театъра.

Вечерният въздух бе малко хладен, затова пък ухаеше приятно. Саманта пое дълбоко дъх, докато актьорите й един по един заемаха местата си на сцената. Застанал до нея, Дрю се усмихна с лукава искрица в сребристите очи.

— Май ти харесва да си режисьор, а?

Тя кимна.

— Да — призна усмихната, със заговорнически шепот. — Струва ми се, че само в такава ситуация мога да си позволя да командвам тия буйни младоци, без да пострадам. В пиесата става въпрос за млада наследница, която разбира, че алчните й роднини кроят планове да я отстранят — обясни Саманта на Дрю. — Тя се преоблича като камериерка и отива да работи като такава в съседното имение. Там се влюбва в младия господар, а и той в нея.

Русокосият Лотарио, който играеше ролята на младия господар, бе добър актьор, но се държеше малко вдървено в любовните сцени. Саманта се намръщи и очите й потъмняха. Вече трети път репетираха тази сцена и тя не можеше да разбере дали той наистина не умее да се целува, или просто изпитва от това толкова голямо удоволствие, че с него прикрива неспособността си.

— Мисля, че трябва да му се покаже — каза Дрю и Саманта рязко се обърна към него, гневно смръщила вежди.

— Ето, гледай, показваме — подвикна Дрю и без всякакво предупреждение сграбчи Саманта за ръката, почти завличайки я на сцената. Без предисловия я взе в прегръдките си и с вещина се зае да демонстрира изкуството на целувката.

— Дрю, не мисля… — не довърши Саманта не особено енергичния си протест.

Топли, влажни и властно търсещи, устните му покриха нейните, поглъщайки думите й. Мускулестата му ръка я обхвана през тънката талия и неумолимо я привлече към тялото му. Целувката му стана по-дълбока, по-целенасочена и за свой ужас Саманта усети, че устните й започват да отвръщат.

Гръмки аплодисменти, придружени от подсвирквания и груб смях, я върнаха към действителността точно когато бе започнала да се поддава на ласките на Дрю. Почервеняла от смущение, тя се освободи от обятията му и се отдръпна назад, като се мъчеше с леки и бързи вдишвания да успокои бясно биещото си сърце.

— Ето как мис Джордън иска да се изиграе сцената — каза Дрю с малко по-пресипнал от обичайното глас.

Саманта разбра, че целувката също му е подействала, но това не можеше да бъде никакво утешение. Чувстваше се като похитена.

— Така ли се прави това? — провлече с неприятен и нахален глас русото момче. Огромните му сини очи гледаха сякаш през Саманта и тя си помисли, че то ще ги помоли да повторят сцената.

— Точно така се прави — отвърна му тя назидателно, побутвайки го към средата на сцената. — Хайде, направи го и да си ходим.

Дрю я последва навън. Движеше се леко и самоуверено и високата му привлекателна фигура се спря до нея. Саманта се напрегна, когато ръката му собственически обгърна рамото й.

— Нашият млад Казанова май вече няма проблеми, нали? — подкачи я той и Саманта бе готова да се закълне, че усети разочарование в гласа му. — Момчето наистина има талант — продължи Дрю и Саманта кимна. — Дали това е резултат от режисьорските ти умения, или сам се е научил?

— За съжаление моите режисьорски умения нямат нищо общо. Той е един от малкото късметлии с вродена комбинация от талант, самоувереност и постоянство и това са само някои от достойнствата му. Ако реши да се посвети на театъра, ще има доста добри шансове за успех.

След няколко минути репетицията щеше да приключи и Саманта започна да се безпокои за Дрю. Беше се залепил за нея като гербова марка и сякаш нямаше никакво намерение да се прибира вкъщи — в своята къща.

Разнеслите се аплодисменти оповестиха края на репетицията и Саманта разбра, че не е много доволна от този факт.

— Изглеждат ми много ентусиазирани — отбеляза Дрю, придръпвайки я бавно, но сигурно към себе си.

— Имат всички основания да са — каза Саманта и затвори шумно бележника си, пъхайки химикалката зад ухото.

Актьорите слязоха от сцената и бързо наобиколиха Дрю и Саманта. Всички започнаха едновременно да задават въпроси, бутайки се един друг в желанието си да застанат по-близо до режисьорката си.

— Един по един — обади се Дрю с насмешлив, но твърд глас. — Мис Джордън ще оправи всичко, само и дайте възможност.

Разкъсвана между неприязън към него, задето пак се меси, и напушилия я смях, защото учениците го послушаха без възражения, Саманта го отблъсна и повика актьорите отново на сцената, където на спокойствие обсъди проблемите им.

— Като професионалистка се оправяш с тия хлапета — каза Дрю одобрително няколко минути по-късно, докато вървяха към паркинга. — Направо съм смаян, трябва да призная. Без никакво усилие се справяш с диспечерска и секретарска работа, а след това идваш тук и правиш от тия хлапета чудесни актьори.

При това признание на таланта й Саманта се понаду малко, но побърза да възрази:

— О, не мога да кажа, че точно аз ги правя. Повечето от тях искат да бъдат професионалисти и затова са взимали уроци по актьорско майсторство и преди. Да вземем например Каси, момичето, което играе наследницата. Майка й я е пращала на уроци много преди момичето да разбере какво означава думата сцена. Вместо на кино, тя я водила на театър. Вместо да се занимава с обичайните за момичетата стереотипни дейности, Каси ходела в Ню Йорк при леля си, която имала връзки с театрални среди. Представяли са я на драматурзи, актьори и други такива. Ето, да вземем, разбира се, и Майк…

— Ами тогава да вземем и Дрю — прекъсна я той. Изпречи се пред нея в сянката на голямо и старо дърво, потънало в цвят, и нежно я взе в прегръдките си.

— Дрю, не искам…

Два дълги и твърди пръста се притиснаха до устните й, потискайки надигналия се в гърдите й протест.

— Господи! — опари я дъхът му. — Ако само имаш и най-малка представа на какъв огън се пека, откакто отново те срещнах… Непрекъснато си представям как лежиш до мен, как ме галиш, как ме любиш…

— Не искам да говориш така — възрази Саманта с малко закъснение.

— Защо вървиш против чувствата си, Саманта? Признай си, че ме желаеш толкова, колкото и аз.

Говореше с тих и ласкав глас и пръстите му нежно бяха обхванали скованата й брадичка. Нетърпеливите му устни бавно обходиха нейните и въпреки нежеланието си, Саманта почувства как по тялото й се разлива огненият плам на желанието.

— Знаеш ли — изстена той, лекичко хапейки долната й устна, — никога не съм вярвал на тези, които твърдят, че за тях на света има само една жена, докато не те загубих.

Точно това не биваше да казва. По устните на Саманта се плъзна цинична усмивка. Познаваше този мъж много по-добре, отколкото той си мислеше. Ако се бе придържал към това правило, можеше и да се допусне, че за него винаги бе имало „една жена“ — за всеки месец.

Тя го отблъсна и тръгна да си върви.

— Ако не те заведа веднага вкъщи, никой от нас няма да успее да поспи — подхвърли му тя през рамо и закрачи през паркинга към колата си.

Съдейки по мрачното му мълчание на път за неговото бунгало, Дрю изобщо не бе доволен от развитието на нещата тази вечер. Но не казваше нищо.

Краткото разстояние от паркинга до бунгалото му сякаш нямаше свършване — обстоятелство, което късаше нервите на Саманта. Тя хвърли поглед и видя, че той гледа право пред себе си. В тъмното не можа да определи какво е изражението му, но й се стори, че стиска челюсти.

Но какво всъщност очакваше, искаше й се да му изкрещи. Веднага да се хвърля в леглото ти, като че ли нищо не е било? Бяха имали и добри, и лоши моменти и сега тя не можеше да реши кои ще вземат превес над другите. Нито пък й се искаше да го прави.

— Пристигнахме — каза Саманта с пресилено бодър глас, когато най-сетне спря колата пред бунгалото му.

Докато го чакаше да излезе от колата, Саманта оглеждаше временния му дом. Винаги бе харесвала малката, натруфена като бонбониера къщичка и бе мечтала да живее в нея. Разположена в края на много дълга и тясна алея, тя бе достатъчно далеч от голямата къща, за да не си пречат с леля й. За нещастие обаче единствения път, когато бунгалото бе свободно, тя живееше в Калифорния.

— Благодаря ти за приятната вечер.

— Наистина приятна — съгласи се Саманта със същия напрегнат тон и хвана топката на скоростния лост.

Тъкмо се канеше да включи на задна, когато той се пресегна, хвана здраво китката й и я привлече към себе си. Като обхвана с длан брадичката й, Дрю обърна лицето й към своето и дрезгаво се засмя, преди устните му да покрият нейните.

Уловена в моментен изблик на страст, Саманта и не помисли да избегне целувката. Не оказа никаква съпротива, сърцето й бясно заби, а пулсът й се учести, когато той се отдръпна от отвръщащите с готовност устни и обсипа с кратки целувки лицето й.

Някъде дълбоко в съзнанието й се мярна мисълта, че Дрю напредва твърде бързо и го прави прекалено уверено, а което бе още по-лошо — тя му позволяваше да го прави.

— Ммм, толкова си сладка и така хубаво миришеш, момиченцето ми — промърмори унесено Дрю, като галеше с устни ухото й.

Саманта отметна глава назад, предлагайки му достъп до шията си, без да обръща внимание на вътрешния глас, който продължаваше да й нашепва, че си дири белята.

Ръцете й се вдигнаха към тъмнокосата глава, сгушена в рамото й. Пръстите й се заровиха в гъстата черна коса, наслаждавайки се на копринените къдрици около ушите му.

Някъде от мрачината пролая куче и прожекторите, разположени по задната част на къщата на Брион, моментално се включиха и осветиха колата и двамата пътници в нея.

— Май ще трябва да се задоволим с това — въздъхна Дрю разочаровано, отдръпвайки се.

Светлината от прожекторите подейства като студен душ на възпламенените й емоции. Саманта бе останала без дъх и можа само да кимне в отговор.

Бавно и неохотно Дрю се отдръпна на седалката си и остана така, загледан в нея. После погали бузата и с опакото на пръста си.

— Лека нощ, скъпа — прошепна той, наведе се и я целуна съвсем лекичко по бузата. После излезе и тихо затвори вратата.

Със замъглени като след събуждане очи Саманта го гледаше как се отдалечава към бунгалото. Чу как вратата се затваря след него и след малко прозорецът на спалнята му светна.

Много внимателно тя включи на скорост и даде на заден. Някакво неясно чувство се загнезди в гърдите й, но тя се страхуваше да го нарече тъга.

С разпокъсани мисли, завъртели се като вихър в главата й, младата жена пришпори колата и нощният пейзаж зад прозорците се втурна назад като на филмова лента. Обратният път до центъра на града й беше така познат, както и прекрасната, виеща се през Лития Парк алея, която водеше до дома й. Това за момента бе добре, защото умът й изобщо не бе зает с карането.

Телефонът в тъмната къща звънеше, когато тя влезе вътре няколко минути по-късно. Като се придвижваше пипнешком из познатите стаи, Саманта най-после успя да стигне до него на четиринайсетото позвъняване.

Не се отказваш, а? — помисли си, сваляйки студената слушалка от стенния апарат.

— Ало? — каза задъхано, изхлузи чантата от рамото си и напосоки я захвърли към един от кухненските столове. Чу я как падна на пода и направи гримаса. Ако е забравила да дръпне ципа, всичко щеше да се изсипе.

— Здрасти, Сами! — провлече Дрю с преднамерено секси тон. — Забравих да ти кажа, че утре трябва да ми покажеш вашата прочута река Роуг. Или по-точно днес. — Изкиска се тихичко. — С една дума, облечи се подходящо за случая и косата ти да е разпусната, бива ли?

Саманта се намръщи и се втренчи в телефона, питайки се дали го е чула добре. Изпита неудържимото желание да му отговори, че няма никакво намерение да излиза с него, където и да е, защото му няма доверие. Но вече знаеше, че положението не е такова. На себе си нямаше доверие, а не на него!

— Сами, чуваш ли ме? — разтревожено запита той.

— Чувам те.

Не можа да разбере дали е доловил безразличието в гласа й.

— Тогава в колко да мина да те взема?

— Ако не ми дадеш поне пет часа за сън, утре няма да ставам за нищо — предупреди го тя и той се засмя.

— Няма да забравя. В такъв случай ще те взема някъде около единайсет, става ли?

— Чудесно.

— Лека нощ, Сами.

Ах, чудесно, обади се дълбоко в нея вътрешното гласче! Колко си недостъпна!

След като затвори, Саманта с усилие се довлече до мястото, където бе паднала чантата, и я вдигна, изпитвайки бегло облекчение, че съдържанието й не е изсипано по балатума. С вяло движение я преметна през рамо и влезе в спалнята.

Докато подготвяше ваната си няколко минути по-късно, тя се запита дали е постъпила правилно, като се е съгласила да прекара целия ден с Дрю. Щом не можеше да го изтърпи през кратките часове, когато се виждаха на работа, какво оставаше за цял ден?

Потрепери, докато събличаше дрехите си, и после се плъзна във ваната. Настръхна цяла, но не от прекалено горещата вода, а от мисълта за това, — което се случи в колата тази вечер. Ако то бе прелюдия към онова, което щеше да се случи утре, тя знаеше, че няма да има сили да задържи Дрю на безопасно разстояние.

— А искаш ли?

Саманта се стресна от звука на собствения си глас. Изправи се напрегнато и остана седнала във ваната с разширени от страх очи пред прямия въпрос. Искаше ли?

Поклати глава. Наистина не знаеше.